Крайно време беше.
За незапознатите, “Справедливост за всички” е дебютният ми роман, който излезе миналата година. Можеш да го прочетеш, като кликнеш върху категорията ДЕБЮТЕН РОМАН от менюто в дясно. Доскоро там беше публикувана само първата част от историята.
Продължението можеш да изтеглиш напълно безплатно от тук.
Мисля, че това е най-малкото, което дължа на читателите на този блог.
Enjoy!
Тихомир Димитров
Можеш да я изпратиш и на Борислав Манолов да я качи в библиотеката си: http://www.chitanka.info
Със сигурност ще намериш нови читатели
Коментар от Cliff_Burton — юли 3, 2008 @ 2:37 pm
Привет, сигурно романът е хубав, още не съм стигнала, но поради възрастови натрупвания:-))
1. чела съм роман/новела с името Справедливост за всички и …
2. не мога да си спомня заглавието докрая, нито автора
ще чета по-късно, обаче, обещавам
успех
а
Коментар от anelia — юли 3, 2008 @ 7:08 pm
Хиляди благодарности
Коментар от Филип — юли 3, 2008 @ 9:54 pm
@ Филип: “по-добре късно, отколкото никога”
Коментар от asktisho — юли 3, 2008 @ 11:03 pm
Жив и здрав да си:)
Аз съм старомодна: разпечатах си го, пробих му дупчици и сега се мъдри в една джулта папка:) С удоволствие ще си помързелувам с романчето ти в ръка. Бързичко прочетох 1вата страничка от екрана и едва се спрях да не продължа нататък /твърдо предпочитам хард копия/.
Ама много увлекателно пишеш…не те ли е срам, че манипулираш поведението на читателя, държейки го близо до романа си:)
Коментар от Биляна — юли 4, 2008 @ 4:14 pm
Хехе, благодаря! Дано продължението да ти хареса.
Коментар от asktisho — юли 4, 2008 @ 5:19 pm
Оха! Помня, когато преди няколко месеца тази зима открих романа ти, зарязах абсолютно всичко и го изгълтах от екрана. И често съм се чудела след това как продължава. Нямаще как да разбера, т.к. разбрах, че се е изчерпал на хартия. Така че голямо благодаря!!! С нетърпение ще го дочета.
Коментар от seasons — юли 7, 2008 @ 10:23 am
Сори за антирекламата, но на мен не ми хареса. Много се изживяваш като бог пич – с това надменно отношение няма да стигнеш далеч в този бизнес. Вервай ми
Коментар от gogo — юли 8, 2008 @ 7:12 am
Супер, благодаря
Коментар от radislav — юли 8, 2008 @ 9:55 am
@ radislav: мерси, колега
Чета ти нещата редовно, удоволствието е взаимно, продължавай все така!
@ gogo: няма проблеми, пич. Писането, обаче, не бих го нарекъл “бизнес”, но дори и така да е, приемам съвети само от напреднали…
Естествено, мнението ти на читател също е важно за мен, стига да отговаряш на критерия за “читател”, а именно – да си чел. От коментара ти за “надменното отношение” и за “изживяването като Бог”, обаче, мога да заключа само едно: да, попрехвърлил си една-две публикации по диагонал в този блог, но не – изобщо не си чел “Справедливост за всички”. Поправи ме, ако греша. И дай някакви аргументи. Ако искаш.
Както и да е. При всички случаи се радвам, че тектовете ми не те оставят безразличен. И това не е малко…
@ seasons: Enjoy!
Коментар от asktisho — юли 8, 2008 @ 2:39 pm
Мерси, първата част ме заинтригува така че очаквах и продължението.
Коментар от Мариян — юли 8, 2008 @ 4:05 pm
Прочетох и втората част… Бих искала да споделя мнение, защото творческите начинания трябва да се подкрепят с 2 ръце. Браво, че изразяваш себе си, браво, че реши да тръгнеш по този трънлив път!
Факт е че книгата ме грабна от началото до края.
Според мен се вижда, че си работил над стила си и си го шлифовал, което е много похвално. Развил си умения за градираш действието, които са по-силни в първата част обаче. Във втората самата развръзка според мен е решена клиширано с тези опити за убийства, катастрофи, дрога и т.н. Идеята ” Справедливост за всички” е страхотна и аз също съм абсолютно убедена в глобната справедливост. Но просто си мисля, че книгата губи от черно-бялото, от полярността и крайните състояния, липсва още малко психология, нюанси, реализъм – но не този на филмите, а на живите хора около нас. Точно първата част ме грабна с релистичната си завръзка, наистина са описани актуални състояния, които всеки от нашето поколение е преживял по един или друг начин, местата, случките, типажите са типични за софийската действителност. И според мен втората част, за да продължи достойно линията на реализма на нашето поколение, трябваше да навлезе отново реалистично в това какво значи да се измъкнеш от депресията и чувството на самота, да поставиш живота си на по-здравата и смислена основа на проверените човешки ценности. През тези процеси минаха много хора около мен, както и самата аз. та затова ми си струва, че много повече хора биха се идентифицирали с повече психология и анализ на тази личностна промяна, отколкото със самоубийства, катастрофи, престъпници и т.н. Разбирам, че сигурно си искал да направиш книгата си атрактивна и “актуална”… Ти си знаеш най-добре какво ти се иска.
И в заключение – отново едно голямо БРАВО за добрия пример към всички, които имат желание да развиват в себе си творческия си потенциал.
Коментар от seasons — юли 9, 2008 @ 11:35 am
@ seasons: мерси за градивната критика! Хубавото на интерактивната творческа среда е, че именно читателите правят писателя по-добър, като му дават насоки да се развива. И на мене ми се искаше героите да са малко по-дълбоко развити, чисто психологически, но сякаш кинематографичната литература се чете по-лесно. Такива са моите наблюдения. Аз самият, като читател, пропускам сюблимните описания и прекално детайлните характеристики на героя в една книга, тъй като това лишава въображението ми от храна…Предпочитам действието и диалога, разказвачът да ме води, нека анализите да си ги правя сам. Така чета. Така и пиша. И, да, всеки си има неговата “Справедливост за всички”. Благодаря, че сподели твоята!
Коментар от asktisho — юли 9, 2008 @ 1:12 pm
Прочетох и продължението, браво хареса ми! Пишеш увлекателно и съумяваш да “потопиш” читателя в атмосферата. Мисля че имаш талант и това е най важното. Не искам да се меся на никой, но няма нужда от такива фатални развръзки за да се направи сюжета интересен, ти и така си пишеш интересно.
Коментар от Мариян — юли 9, 2008 @ 4:07 pm
О, словоизлиянията и аз ги изпускам като чета, остана в миналото този стил. Няма лошо в действието и диалога, даже наротив, но там също може да се вложи адски много психология, мисля. Един образ винаги печели от детайлите. Според мен не е нужно ти да правиш анализ на дадения човек. Хората сами ще усетят образа като вложиш нужните детайли.
Занимавам се от известно време с театър и оттам си правя тези изводи:)
Иначе – страхотно е да създадеш среда, в която читателите ти да кажат какво са почувствали и мислят!
Поздрави.
Коментар от seasons — юли 9, 2008 @ 4:34 pm
Мерси за съвета, прав си. Но развръзката не е поставена там самоцелно. Опитах се да създам роман, който да е като огледало на действителността, макар и леко изкривено…А там – в действителността, нелепи и ужасни неща се случват непрекъснато, дори понякога ей така, без да ни учат на нищо. Просто се случват. Знам, че сюжетът на книгата ми губи от липсата на хепи енд в класическия смисъл на думата, колкото и тъпо да звучи това. Защото поне в изкуството хората имат правото да се порадват безнаказано на една красива лъжа, та макар и за малко. И си го искат това право. Дори се сърдят, ако не им го дадеш. Но аз не обичам да лъжа. Животът е такъв, какъвто е.
Коментар от asktisho — юли 9, 2008 @ 7:10 pm