SMS проза

Живеем в динамични времена. Спокойно можем да заменим израза “като отворена книга си за мен” с “като прочетен SMS си за мен”. Кратките съобщения, които изпращаме и получаваме, до голяма степен показват как живеем, от какво се вълнуваме (и страхуваме), какво по-съществено се случва в живота ни. Изобщо, не е хубаво някой любопитко да ти прочете SMS-ите. Ще разбере всичко за теб, дори неща, които не искаш да разбира. Tака че си трийте съобщенията. Или по-добре недейте. Кой обича да си трие спомените?

Докато разъждавах върху този екзистенциален въпрос, съвсем случайно попаднах на един пост на Боримечката и идеята окончателно се оформи в главата ми. Животът често е суров и няма нищо общо с поезията. Затова следите, които оставя в мобилния телефон, аз ги наричам “SMS проза”.

Ето някои по-интересни моменти от личната ми SMS проза през последните месец-два. First person. Live. Uncut. Based on a true story. Публикувам ги такива, каквито са. С правописните грешки. Хвърлям ръкавицата в лицето на всеки, на който му стиска, да направи същото:

“Pada mi bateriata. 4akam te do vas. Vzeh si knijka, ne barzai :)”

“Prati mi napravo linka s pornoto da si go izteglq direktno.”

“Karelia blue, new silver, prestije byal, tanak, 6i6e rakia, marlboro, gd”

“Koga 6te si u vas da priklu4vame okon4atelno s oformlenieto i da ne te zanimavam pove4e…s knigata?”

“Napivam se s dvama nemci s mustaci, vse edno sa izlyazli ot 6aize sado mazo film 4ove4e”

“Day mi aktualen tel i mail na sestra ti ako patuva6, please”

“Pia mastika i pu6a. Kato vazkrasna utre 6te ti se obadya. A bientot.”

“N.P obzavedoh stayata i kotkata ostana mn. dovolna, 4e vmestu varhu 4anti4ka ve4e moje da spi varhu cyalo leglo.”

“S4upi mi se telefona. Idvam sled malko.”

“Imam temperatura i razstroystvo. Cyala no6t ne sum mignal. Sigurno e nyakakav grip. Ne moga da mardam nikade, sorry!”

“Mi te nikoga ne sa imali zna4enie po4ivnite dni za maistora na 4ove6ki sadbi…”

“Prez weekenda razmazvam v Blg. Shte se radvam da ti vidya o4ite, ako si tuk.”

“Zabavix se nyakolko sekundi da zapalya cigara i da se snimam. Tezi sekundi spasixa jivota mi. A kazvat, 4e cigarite (i suetata) bili vredni…”

“Ustanovix, 4e xaosat se sazdava kato rezultat ot xaosa v sobstvenata mi mislovna deinost. A kolkoto pove4e napredvam s istoriata, tolk.pove4e pre4i”

“Iskah samo da ti kaja, 4e 6te mina utre v 9.30.”

“N.P. Az pripadnah malko sled teb :))”

“Prati mi ako ima6 pod ruka nyakoya tvoya snimka. Taka, kakto iska6 da te vidyat xorata.”

“Text contenta e ready, steady and good to go (trie si potta ot 4eloto) proveri si maila.”

Тихомир Димитров

Всичко в България е обърнато с главата надолу

Не казвам, че това е лошо. Просто е обърнато с главата надолу.

Тук можеш всяка вечер да се храниш на ресторант, защото е по-евтино, отколкото да си купиш кремвирши и лютеница от магазина. Никой не се замисля дали да посети фирзьор. Чужденците идват, за да си оправят зъбите. Нямало такава евтиния. “А как може таксито да струва две евро?”. Еми така, може. Като се замисля, две евро съвсем на Бангладешка цена прилича. Трябва да е осем евро за чужденци и два лева за българи. Иначе се появяват съмнения в качеството на услугата…

Само у нас три бири струват колкото литър конецентрат. Само тук жените и алкохолът са най-евтините удоволствия. Хотелите също са евтини. И са много. И са сравнително прилични. И правят добри оф-сийзън дискаунти. Обаче никой не ходи на море през зимата. Може би е заради арктическия сняг, който покрива плажовете. Иначе ол-инклузив пакетите за чужденци във високия сезон струват колкото сметката от добра почерпка в някоя кръчма на Острова. Абе, евтиния. Само да не си българин. По-евтино е да почиваш в Гърция, отколкото на Арбанаси.

Никой не може да ти обясни защо ремонтите на пътищата се правят в делничен ден и по обяд - в най-големия трафик, защо хотелите по морето се строят в разгара на туристическия сезон, а не през зимата - когато няма никой.

Тук дори кимането с глава е наобратно. Всичко е наопаки. Ако майсторът ти каже, че ще стане, значи има да чакаш. Ако започне да ти обяснява как няма да стане, значи си на прав път.

Тук хората са гостоприемни, но това не личи по обслужването. Ще си легнат на земята, ако трябва, за да им спиш в леглото. Понеже си гост. Ще те удавят с най-качествения си алкохол, ще се опитат да те оженят за дъщеря си, ще ти сервират 18 ястия за вечеря. Ако им отидеш на гости. Но ако им седнеш в кръчмата като клиент, който си плаща, тогава стой та гледай: ще ти бавят поръчката, ще те ударят в грамажа, ще ти сипят менте, ще се държат арогантно с теб, все едно си им длъжен. Проявиш ли неблагоразумието да се заядеш с персонала, по-добре не си поръчвай храна…

Най-лесният начин да мотивираш хората да свършат нещо по тези земи е като им кажеш да не го правят. Помолиш ли ги, удариш ли го на чувства, може и да ти помогнат - от добро сърце, но заповядаш ли им, дори да си техен работодател - забрави.

Всичко в България е обърнато с главата надолу. Колкото по-ниски са заплатите в един град, толкова по-бързо растат цените на имотите. Колкото по-умен и квалифициран служител си, толкова по-малко получаваш. Плочкаджията изкарва два пъти повече от хирурга. Дотук със сравненията.

Живеем като в негативна плака - у нас черното е бяло, а бялото - черно. Ако се засилиш да пресичаш оживен булевард “на своя глава”, дори да има пешеходна пътека, колите ще се опитат да те прегазят. Ще чуеш клаксони и обидни думи по адрес на майка си. Но ако стоиш мирно и тихо край пътя, дори да нямаш намерение да пресичаш, дори да няма пешеходна пътека - стой, та гледай “европейски” шофьори: спират, мигат с фарове, правят ти път…

Умните и трудолюбивите у нас ги наричат “балъци”. Ако предпочиташ да си изкарваш парите с честен труд, ако не заобикаляш правилата, ако учиш и се развиваш, хората ще ти се присмиват. Ще те вземат за наивник. Нормално е при положение, че тролейбусният шофьор получава колкото университетския преподавател.

“И ловец съм, и рибар съм, на закона мамата е*ал съм”. Това е мантрата на успелия българин. По-добре карай през просото, кради и демонстрирай колко много си откраднал. Тогава ще напишат книги за тебе, ще те дават по телевизията, ще те превърнат в герой. Може дори паметник да ти построят след време.

Всичко в България е обърнато с главата надолу. Най-силната покана е надписът “забранено”. Най-много коли ще видиш по улиците, където е забранено да се паркира. Хората се събират на групички и пушат под знака със задрасканата цигара. Дори слагат пепелници там…

Да си купиш стоки “с намаление” означава, че плащаш за продукт с изтекъл срок на годност или пазариш на цена, неколкократно превишаваща средната за пазара.

Примерите са толкова много. Едва ли има смисъл да продължавам.

Не че се оплаквам, не че е лош този класически български опортюнизъм. Просто тук правилата са различни. Тук също можеш да се адаптираш, ако знаеш правилата. И тук животът си има хубавите и лошите страни, като навсякъде другаде. Дори претендирам, че хубавите са повече от лошите. Лично аз се забавлявам от контрастите. Карат ме да се усмихвам. Обичам го това племе. “Магарето на мост” ми е симпатично. Особено днес, в началото на 21 век, когато все повече заприличва на европейско магаре…

Тихомир Димитров

Социален катапулт

Когато в пилотската кабина стане напечено (буквално), пилотите използват опцията „катапулт”. Казват, че било драстично изживяване…

Но може да ти се наложи да катапултираш и без да си пилот. Понякога животът така се закучва, изпадаш в такива нелепи ситуации, че катапултирането е единственият възможен изход от неизбежната катастрофа.

Какви са тези ситуации? Ами например: лежиш върху чисто гола жена и си напъхал оная си работа в нея. Вратата на апартамента се отваря, някой влиза в коридора и тя възкликва: „Това е мъжът ми!” А ти трябва незабавно да катапултираш. Едно драстично изживяване…

Но умението да дърпаш ръчката на социалния катапулт не свършва с прескачането в терасата на комшиите така, както майка те е родила. То изисква хем да изчезнеш незабавно, хем да не събудиш подозрения у човека, от когото бягаш.

Ето още един класически пример: чат среща или казано по американски: “blind date”. Онзи (онази) се оказва бъбрив досадник, супер грозотия или неприятна кифла. Обаче те харесва, защото не спира да мели и да ти досажда. Какво правиш ти? Извиняваш се, казваш, че отиваш до тоалетната и, ако има начин, изхвърчаш навън. Другият вариант е да се престориш, че ти звънят по телефона и да излезеш да поговориш „на спокойствие” извън заведението, защото вътре е прекалено шумно. Хващаш си първия трамвай, маршрутка, такси и просто “забравяш” да се върнеш.

Номерът с телефона много върви. Всеки може да попадне в неподходяща ситуация – хора, които не понасяш, досадни колеги, сърдити клиенти, бивши гаджета. Удобен момент да те “потърсят” за изключително важна среща, на която трябва да се явиш незабавно. Има обаче една уловка – винаги изключвай звука на телефона, защото ще е тъпо да ти звънне някой, докато се правиш, че говориш. И не – на вибрация не става. Никой няма да ти повярва. Затова си измисли начин бързо и лесно да активираш някаква мелодия, докато телефонът ти е още в джоба. После само изключваш звука и си изиграваш ролята.

Аз използвам и друг подход – имам специален човек, на който мога да разчитам в такива моменти. Пускам му sms: „обади ми се след 3 минути”. После с любезна усмивка прибирам Нокиата, поддържам разговора и се въоръжавам с търпение. Обикновено спасителното обаждане идва точно в момента, в който положението е взело да става нетърпимо. От другата страна са подготвени за неадекватния ми монолог. Мълчат и се хилят. След няколко минути, вече на безопасно разстояние, мога да им разясня ситуацията и дружно да се посмеем за сметка на неприятния човек, от когото съм избягал току-що.

Знам, че звучи малко скапаняшки. Истинският мъж трябва да посреща проблемите фронтално, да не бяга от тях, но хайде сега, има хора, които просто не си заслужават усилието.

Тихомир Димитров