Коментари на: Приказка за Ханс, който задавал прекалено много въпроси

От: вили

вили — Wed, 30 Sep 2009 19:24:27 +0000

И приказката и истинската история ми харесаха. А дали има вечност, ад и рай?

От: Ван

Ван — Mon, 05 May 2008 21:24:03 +0000

Ох, Тихомире! Разкажи ми приказка!

От: asktisho

asktisho — Sun, 13 Apr 2008 18:17:54 +0000

@zelenogorova: историята ти е покъртителна. Съжалявам, че ти се е наложило да преживееш всичко това и се възхищавам на философския начин, по който го приемаш. За мен той показва, че притежаваш достатъчно мъдрост и сила. Благодаря ти, че сподели. Приказката е много идейна. Хареса ми.

От: zelengorova

zelengorova — Sat, 12 Apr 2008 18:45:21 +0000

Приказката ти поставя поредица екзистенциални въпроси, които всеки си задава. Поуки много, според потребностите
Именно това я прави толкова чаровна, че не си се изкушил да дадеш своя отговор, макар и той да показва дори, че още не знаеш кой си, въпреки че си с усещане че знаеш къде се намираш.
Баща ми се разболя от рак и вече два месеца не е сред живите, лека му пръст. Докторите откриха заболяването, точно преди да дадат три месеца срок живот, който, парадоксално за мен, се сбъдна… Диагнозата му беше толкова изненадваща и шокираща, че имаше много време…, преди предполагаемата смърт, с което трябваше нещо да правим. С което трябваше и Той нещо да прави. Доста е странно да стоиш и да чакаш смъртта..
Не се спря, избра да умре в бой.
Три месеца трябваше постоянно да взимаме решения какви лекарства, билки, терапии и какво ли още не да изпробваме, като повечето постулираха несъвместимост…
Аз и майка ми, до последно го държахме в надеждата, че ако спазва определен режим на живот и хранене ще оздравее… Разбира се, ние не знаехме, никой не е сигурен, пък и стават чудеса, така че…
Когато настъпиха крещящите моменти, последния стадий на симптомите, ние му внушавахме, че това са правилните реакции на организма му към болестта…
Последния ден, макар че виждахме, че ни напуска, устояхме да не се простим, тъй като това щеше да обезсмисли театъра.
Той тръгна към болницата, в която почина в 5 след обяд с надеждата, че там ще го постегнат и след това малко по малко ще се възстанови…
Беше млад и по дух и на вид – 60 годишен. Пребройте колко ви остава до 60, върнете се толкова назад и живота ви ще ви се стори обозрим.
До последно в очите му нямаше страх, само страдание от болките…
Никога не плачехме пред него… Държахме се ежедневно и злободневно.
Познати от всички страни ми разказваха случаи, в които хора по 6 месеца са чакали смъртта в отчаяние, вярвайки че тя ще дойде…
Правехме всичко за да не изживее последните си дни така, пък колкото и да бяха те…
Когато днес майка ми в ридания ме пита, чувствайки се виновна, „Той няма ли да ни се сърди, задето до последно го лъгахме! Защо не се простихме! Толкова неща можех да му кажа!”, аз и отговарям:
”Той нямаше повече работа на тази земя. Той беше млад човек, който никога нямаше да приеме старостта и това щеше да го мъчи с пъти повече от факта, че напусна този живот… Пък със сигурност, защото смъртта е едно от на-сигурните неща, ще го срещнеш и във вечността, ще имаш достатъчно време да му кажеш всичко”
Аз съм от тези, които вярва, че всеки си има мисия и като я изпълни си тръгва.
Според мен Ханс има още неща да свърши, най-малкото, има да си отговаря на много въпроси. Защото според мен отвъдното е място без въпроси…
Но това е моята поука

От: zelengorova

zelengorova — Sat, 12 Apr 2008 07:50:29 +0000

Това е моята приказка подарък за вас.Държа да я прочетете, уверявам ви, че няма да съжалявате. Кликнете тук-

От: Eneya

Eneya — Sun, 06 Apr 2008 10:47:56 +0000

*усмихва ти се*
Браво

От: asktisho

asktisho — Sat, 05 Apr 2008 17:43:45 +0000

@ Eneya: Приемам критиката ти, която със сигурност е споделена и от много други хора, които просто не са го казали в писмен вид, но все пак, цялата тази история е метафорична. „Съмнявай се – винаги. Вярвай в себе си – винаги“ е начинът, по който живея. Обаче не се съмнявам в силата на метафортата…Много мислих, преди да извадя изжълтелите листи от шкафа и да дигитализирам „Приказка за Ханс…“ Честно да ти кажа, не съжалявам.

@vladi57: чак пък „гениални“ да не са, но за ‘отворен код“ не се бях сетил. Още една интерсна метафора )

@Павел: о, не можах да го пропусна още докато беше пресен )) Симпатията е взаимна.

От: Павел Баджаков

Павел Баджаков — Sat, 05 Apr 2008 09:50:19 +0000

Поздравявам те за пореден път !!!
Прекрасно разказано, и мисля, че този постинг, макар и отпреди няколко дни,
ще те накара да се усмихваш повече…
http://www.badzhakov.com/blog/?p=53

От: vladi57

vladi57 — Fri, 04 Apr 2008 17:26:10 +0000

Трябва да призная – още на 19-годишна възраст си имал гениални идеи. Не мога да коментирам литературната част на приказката – не разбирам от това. Това, което е впечатляващо за мен е „отворения код“, с който тя е написана – код, оставящ възможност за дни размисъл – за относителността, за стойностите и пр. параметри на съществуването.

Чудесно произведение! Поздравления!