Писателският блог на Тишо

април 2, 2008

Съзнанието определя битието

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 2:56 am
Tags: , , , ,

„По ирония на съдбата човек започва да променя заобикалящата

го действителност в деня, часа и минутата,

когато престане непрекъснато да реагира на нея“

(Джон Кехоу, „Подсъзнанието може всичко“, с. 13)

В Библията пише: „И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, че сте получили, ще получите“. Цитатът е произволен. Който не вярва, да го провери.

Човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Това значи, че в него е заложена съзидателна сила. Човекът е творец, подобно на своя Създател. И, както Бог може да създава и да руши Вселени, така човек може да създава и да руши собствената си вселена. Със силата на мисълта. Не е важно дали вярваш в Бог. Важно е дали вярваш в мащаба.

Ние всички притежаваме съзидателна сила. Мислите ни създават обкръжаващата действителност, а творческото съзидание работи с мисълта, че вече притежаваме желаното, че то е факт. Човешкият ум прилича на ескимос, който влачи тежката материална действителност след себе си. Там, където умът е оставил следи в снега, оттам ще мине и „шейната“ след време. Осъзнаването на този факт е доста страшно – то води до разбирането, че всъщност ние сме отговорни за собствените си мисли така, както сме отговорни за собствените си постъпки.

Действителността не е пасивен факт – даденост, която предопределя съдбата ни. Действителността е мека и подвижна, тя се формира от нашите мисли. Така, както архитектът първо вижда сградата в главата си, после я рисува на хартия, а накрая може да я пипне, така и ние сме архитекти на собствената си действителност. Но не бива да забравяме – за пострoяването на една сграда трябва време. Трябват натиск и търпение. В „Изкуплението Шоупеник“ Стивън Кинг остави мъдър завет на човечеството: „Всичко, което ти е необходимо, за да пробиеш най-дебелата стена, е натиск и търпение“. Цитатът отново е свободен. Също като теб.

Ти си свободен да нарисуваш грозна или красива сграда. Изпълнителите ще я построят точно така, както си я нарисувал.

Аз вярвам, че съзнанието твори действителността и съм притеснен от отговорността, която нося като автор на собственото си съзнание. Може да звучи нелогично, може да звучи в разрез с парадигмите на живота, с „битието определя съзнанието”, може да звучи в разрез с ограниченията, които си поставяме, за да търсим оправдание за собствените си неуспехи, но аз вярам в свободата да мисля каквото си поискам и никой не може да ми отнеме точно тази свобода.

От мен зависи дали да поставя някакви ограничения пред мисълта си. Поставя ли ги, неизменно ще се сблъскам с тях и навън – в действителността. Да ме извинявате, ама битието не определя съзнанието. Точно обратното е. Въпрос на гледна точка. Щастливият и нещастният човек се различават единствено по гледната точка. И двамата може страдат от заблуди, но единият живее щастливо, а другият – не. Това вече е факт.

Аз вярвам в силата на разума, защото вярвам в изобилието на Природата. Там има достатъчно за всички. Всеки може да получи това, което желае. Защо повечето хора са ощетени тогава? Защото нямат смелост да повярват в справедливостта на своите желания. Защото нямат смелост да поискат. Защото нямат смелост да повярват.

Аз вярвам в силата на разума, тъй като съм наясно, че проблеми не съществуват, има само възможности. Изкачването на един връх е трудно занимание. По пътя могат да възникнат много проблеми – човек може да падне и да си ожули коленете, може лицето му да изгори зверски под лъчите на слънцето, може да измръзне или да не му достига кислород, но това не са проблеми. Това са само възможности върхът да бъде изкачен.

Трябва да мислиш така, все едно мислите ти се отпечатват с големи букви върху небето, където всеки може да ги прочете. Ако си затънал в дългове, ако имаш лоша връзка или страдаш от болест, всеки може да види това с просто око. Но аз мога да видя и друго – мога да видя мисълта ти, която е съсредоточена върху дългове, изгубена любов и болест. Виждам я, все едно е изписана върху небето. Мисли за богатство, щастие, здраве и разкош – точно това ще получиш. И нито за миг не се съмнявай, че ги заслужаваш.

Единствената свобода, която имат хората, е правото на избор. Щастието и нещастието са въпрос на личен избор, макар и слабо осъзнат, понякога.

Аз вярвам в силата на разума. Единственото, в което не вярвам, е съмнението.
Архитектите нямат право да се съмняват. Те винаги трябва да бъдат сигурни.

Представи си, че мозъкът ти е касичка. Всяка мисъл за просперитет, възторг, любов, сполука, здраве, късмет и доверие, която минава през него днес, е равна на един лев. Всяка песимистична мисъл, включваща тъга, самосъжаление, недоверие, разочарование, съмнение и омраза, е равна на минус един лев.

Вечер, преди да заспиш, удари чертата и пресметни колко лева излезе напред. А колко лева дръпна назад? После се замисли дали уравнението не отговаря на истинския ти живот. И дали сам(а) не си причина за него.

„Каквото повикало, такова се обадило.” „Каквото посееш, това ще пожънеш”, „Каквото си надробил, това ще сърбаш”. Прави ли впечатление, че в народните поговорки ТИ винаги си причината, а не следствието? Че съзнанието определя битието, а не обратното?

Естествено, имаш право да не ми вярваш, но и аз имам право да не ти вярвам, защото не искам да деградирам от причина към следствие. А щом не искам, значи няма да деградирам. Толкова е просто. Обратното също е възможно, разбира се. Стига да решиш. Ти си архитектът. Ти решаваш. Ти носиш отговорност. Всичко е за твоя сметка.

Тихомир Димитров

About these ads

29 коментара »

  1. Преди време бях чел в една книга, че ако всички хора за момент започнат да мислят позитивно и да махнат всички лоши мисли от съзнанието си, тогава светът наистина ще е по-добър. Според автора негативните мисли на хората са прекалено много и чрез тях обременяват не само себе си, но и околните. Не е ли така всъщност? Когато видиш някоя озлобена или тъжан физиономия, едва ли първата ти реакция ще е да се усмихнеш. Напротив, по-вероятно е и ти да се озлобиш, натъжиш, намръщиш и т.н. Определено подържам тезата ти,че съзнанието е това, което определя битието на един човек. Да, хората като цяло са поставили немалко бариери на свободомислещите, но това не означава, че трябва да се отказваме от правото си да мислим свободно. Още повече никога не трябва да се отказваме от мечтите, стремежите, целите си, както искате ги наречете. Проблеми винаги ще има, но както ти пишеш причината за тези проблеми сме си самите ние и от нас само зависи дали ще ги разрешим.

    Коментар от Tom Brady — април 2, 2008 @ 5:47 am

  2. Явно наскоро си гледал филма „The Secret“. Как да е… Има и друг аспект. Човек се стреми към това, което иска. Ако не иска да си купи Ауди А4, то не се стреми към това. Ако иска да си купи, бачка там, трепе се, взема заеми и си купува. И мисли постоянно за как да се сдобие с него. И така… Само дето в УНСС учат хората, че ресурсите са ограничени.
    Айде засега,
    Багера

    Коментар от Багера — април 2, 2008 @ 10:52 am

  3. Куриозно е, но вчера попаднах на един много сходен абзац в послдената книга на Шърли Маклейн, в който се твърдеше, че силата на мисълта оказва невероятно влияние върху най – елементарните неща около нас. Когато сме угрижени или нервни например е възможно колата да не запали веднага например. Силата на мисълта може да е ( и най – вероятно е! ) другото име на силата на личността.
    Тишо, ако правилно съм те разбрал, съмнението е много широко понятие и не бива да се случва наистина. Но как можем да направим разликата между съмнението от страх и съмнението на база много налична информация? Как беше…“Предпазливостта е заешко чувство, а добрата подготовка – вълча добродетел“.
    Важното е да не спираме да мислим и да искаме да мислим…

    Коментар от pierrot — април 2, 2008 @ 11:04 am

  4. То вярно, че ресурсите са ограничени, но защо трябва това, което искаме да се случи по начина, по който ние си представяме, че е възможен? Точно това казват в „Тайната“ – поискайте си, пък как ще го получите не е ваш проблем.

    Имаше едно време, още даже по комунистическо, един филм на Ерих фон Денекен за загадките по нашата планета. Египтяните, маите, Атлантида, и толкова много необясними неща. Необясними за нашето съзнание, което вече започвам да си мисля, че умишлено е водено в технократската посока.
    А пък в една друга книга – на Клифърд Саймък, не си спомням името й, се разказваше за това, как човечеството изчезва от земята, а тези които остават тук без ток и външни забавления започват да развиват у себе си заложби като телепатия, телекинеза и телепортация и започват да живеят по хиляди години. Един от тях, пътувайки по вселената, срещнал човечеството, което било на път отново да изобрети самолета, след като било пренесено на пуста планета и започнало развитието си от кота нула.

    Имаме в себе си заложби, които не познаваме и мен именно това ме дразни, че до такава степен сме се устремили към света навън, че сме се отделили от това, което е вътре в нас. В този дух – още една книжка „Загадката на остров Тьокланд“, много хубава е :-)

    Извинявам се за дългия коментар, ама темата ми е много интересна :-)

    Коментар от Таня — април 2, 2008 @ 1:04 pm

  5. Напълно съм съгласен с мнението на Тишо. Ние създаваме нашата реалност и това означава че отговорността за това което ни се случва е напълно наша и нямаме право да се оплакваме или да обвиняваме който и да е за обстоятелствата ни. Имаше една мъдра мисъл, забравих от кого, но ето я …

    „Човек не създава обстоятелствата, а самите обстоятелства разкриват човека“

    Коментар от Angel — април 2, 2008 @ 2:11 pm

  6. Спор няма – човек сам избира какъв да бъде. Отражението на заобиклящата действителност е чисто мозъчна дейност. Дали ще наречеш бутилката половин пълна, или половин празна, не променяш факта, а личната оценка за него. Е, има външни фактори, които биха могли до известна степен да повлияят на мисленето – до колкото в глобализираното общество монопол върху информацията имат журналистите, те могат да формират отношение към даден факт или събитие (някой – или Мърдок, или Търнър беше казал – общественото мнение е глина, и журналистите са скулптурите му!), те биха могли да канализират мисленето, особено на, да ги наречем, по-обикновените, „по-ежедневни“ хора. Но, разбира се, малко по-задълбочен анализ и „четене между редовете“ може да избистри до голяма степен истината. Особено, ако мислещият се облегне на мъдростта, натрупана преди него…

    След всичко това, остава последната част на тази свързана поредица от твои постове. А какъв да поиска да бъде Човек? Така, че да се чувства уютно в мига живот, който му е отреден? Така, че със собственото си присъствие не само да не пречи на другите, а да прави и техният живот по-смислен и полезен? И, дали подобно поведение не би способствало, като обратна връзка, да даде обратно на индивида усещането за задоволство от собственото съществуване?…

    Коментар от vladi57 — април 2, 2008 @ 2:15 pm

  7. @ Багера: Естествено, че съм гледал да сикрет, даун да рабит хоул (двете части), чел съм и Кехоу и Хосе Силва съм чел, както и Дънов и Библията, всички те говорят за едно и също нещо, но ползват различна терминилогия, а именно: че съзнанието определя битието. Въобще – теоретично съм подготвен, но по-важно е как си на практика. Дали си подготвен да живееш по този начин? С тази отговорност? С тези нагласи? Дали си готов за резултата. Да, в УНСС учат, че ресурсите са ограничени, правилно си ме цитирал, но да не забравяме – става дума за икономическите ресурси. Което прави невъзможно всички да бъдат богати едновременно, но да не забравяме, че всички могат да бъдат богати по различно време, пък и не всички се стремят само и единствено към пари. Ето защо изобилието н Природата е толкова осъществимо, разбираемо и достъпно – тук и сега. Защото един човек в момента се стреми към любовта на друг, втори се стреми към творческо просветление, трети – към здраве, четвърти към щастливо семейство, пети – към лична свобода, шести изкачва някакъв връх (истински или въображаем) и т.н. Абсолютно възможно е всички тези хора да получат това, което желаят, стига да не се усъмнят, че го заслужават и да повярват, че вече го имат, да благодарят за него, все едно вече е факт, да създадат онази благоприятна почва, върху която посетите семена ще дадат желания плод. Да се върнем на примера с Аудтио – човекът искал Ауди, то било най-важната му мечта в един период от неговия живот, блъскал се, работил, теглил кредити и си го купил. Ще ти кажа нещо. За теб е по-важен факта колко е блъскал този човек, а за него това няма никакво значение. Има значение само, че най-после стои зад волана на любимото си Ауди. Мисълта му се е материализирала. Мечтата му се е сбъднала и му е отворила вратата към нови мечти. „Битието определя съзнанието“ е много вредна нагласа именно порди факта, че с тази нагласа хората цял живот трупат пари, къщи и богатства, с надеждата, че след като ги получат, ще могат да си купят щастие. А всъщност е трябвало от самото начало да разберат каквто точно ги прави щастливи и да се съсредоточат върху крайната цел. Ако щастието им е немислимо без яхти, къщи и богатства, то те ще си дойдат по пътя към главната цел като предпоставки, а не като краен резултат. Такива работи….:))

    @Таня: и на мен ми е много интересна темата. „Тайната“ е малко наивен бестселинг маркетингов продукт, прицелен към аудитория на до-средното интелектуално равнище, но това не му пречи да казва доста истини. Всъщност, истината е навсякъде около нас – в поговорките, в свещените текстове, във философските трудове, във фантастичните романи, в документалните филми, в учебниците по квантова физика. Трябва само да имаш очи и уши за нея. Дънов е написал 800 страници на тема „Великото сега“, където казва същото, което и много други автори, пишещи за силата на мисълта – значение има само и единствено настоящият момент, защото мислите ни днес определят бъдещето утре. „Изпълнявайте наряда не по форма, а по душа“ се превежда като „мислете, но и вярвайте на мислите си“. СЕГА. Това го казват всички, които са се докоснали до така наречената „тайна“ и са писали за нея. По различни поводи, с различни изразни средства – някои рисуват картини, други издават книги, трети пишат математически формули, четвърти правят филми. Но, в края на краищата, „Всички пътища водят към Рим“, нали така? Само дето всеки човек си има свой собствен Рим – за едни Рим е блясък и слава, за други – богатсво, за трети – романтика, за четвърти – арена на жестоки гладиаторски борби и победи, за пети – власт, за шести – мъдрост. Но всички пътища водят към Рим. „Искайте и ще ви е даде“.

    Tom Brady: много си прав, злото и доброто никога не пътуват сами. Една негативна мисъл, случка, идея, влачи след себе си много други. Същото се отнася и са положителните емоции (събития) – по причинно-следствената верига един успех води до друг и така натаък…Конкретен пример: успял бизнесмен като Тръмп пише бесселъри за своя успех и става още по-богат (известен), след това, базиран на авторитета, натрупан от тези бестеслъри, той прави шоута, в които обучава хората на успех и така славата и богатството му се увеличават. Успехът се мултиплицира. Другият вариант е – беден си, мрънкаш, че си беден и не ти върви, започва да не ти върви още повече, ставаш още по-беден, мрънкаш още повече. Защо има дни, в които всичко се обръща с главата надолу, все едно целият свят се е наговорил срещу теб? Всъщност, на света не му пука за теб, той безразлично отразява мислите ти. Огромната отговорност да мислиш правилно и нейното осъзнаване са страшнички, понякога. От спосбността да приемеш тази отговорност зависи как ще прекараш остатъка от живота си.

    @pierrot: Не е куриозно. Никак даже. Обстоятелствата, които сме свикнали да възприемаме като „съвпадения“ всъщност са точно онзи инструмент, с помощта на който битието реагира на нашето съзнание, с който материализира нашите мисли. По въпроса за съмнението мога да ти припомня само за притчата, в която Христос и един от апостолите ходели по вода. Апостолът започнал да потъва. Христос го хванал за ръката, издърпал го на повърхността и го попитал: „Защо се усъмни?“. Толкова е тънка цялата работа. Като ходенето по вода…:)))

    Коментар от asktisho — април 2, 2008 @ 2:33 pm

  8. @ vladi57: „А какъв да поиска да бъде Човек?’ Задаваш ми въпрос, който има 6 милиарда отговори в своите нюанси. колкото са хората по земята. Точно защото Природата не прави разлика между добро и зло, тя е толкова справедлива. Доброто за едни е зло за други. Темида затова е сляпа. А дали ти лично в момента се намираш от „добрата“ или „лошата“ страна на барикадата, това вече зависи изцяло от теб. От мислите, стремежите и убежденията ти вчера.

    @ Angel: true, true….

    Коментар от asktisho — април 2, 2008 @ 2:40 pm

  9. Разбира се – кокото хора, толкова мнения за избора. Но, ако се опиташ да вмъкнеш във формулата на отговора лимитиращите условия, които се опитах да поставя, картината се изменя – „лошата“ страна на барикадата става лоша, защото нечие собственото съществуване е изградено на база нещастие за други. Въпросът ме беше по-скоро за общовалидните ценности, които са приложими глобално – без значение на индивид, ситуация, географска локация и т.н. Кои са устоите, които осигуряват съществуването и развитието на човечеството…

    Коментар от vladi57 — април 2, 2008 @ 5:00 pm

  10. Абсолютно вярно – отговорите ги има навсякъде около нас, във всичко – трябва само да се огледа човек.
    Тайната е хубав филм от гледна точка на хора, които по принцип не се интересуват от такива неща и не виждат действителността по този начин. На пръв поглед звучи странно, но е семенце на нещо по-различно посято в душата. То така се почва :-) С малко :-)

    Тази тема наистина е много широка, толкова многообхватна, че чак да се чуди човек какво да каже :-)
    Именно защото съзнанието определя битието, затова сме на този хал…

    Коментар от Таня — април 2, 2008 @ 5:12 pm

  11. цит.:“аз вярвам в свободата да мисля каквото си поискам и никой не може да ми отнеме точно тази свобода” – а не мислите ли, че Вие имате свободата да мислите само това, което можете? ;)
    Иначе за съзнанието -> битието съм съгласен що се отнася до човека. Той единствен от живите същества на Планетата от самото начало е започнал да приспособява средата към себе си – всички останали живи твари приспособяват себе си към средата. Което натежава на везните, че е създание на Бог. На Природата не е със сигурност – програмирането е друго, извънземно… :)

    Коментар от Графът — април 2, 2008 @ 6:43 pm

  12. Напрасно противопоставляется „вообще“ то, что имеет смысл противопоставлять только в рамках основного гносеологического закона.
    То, что „бытие определяет сознание“ нисколько не противоречит тому, что „сознание творит бытие“ или, по крайней мере, изменяет его.

    Коментар от VWR — април 5, 2008 @ 4:01 am

  13. Напрасно противопоставляется „вообще“ то, что имеет смысл противопоставлять только в рамках основного гносеологического закона.
    То, что „бытие определяет сознание“ нисколько не противоречит тому, что „сознание творит бытие“ или, по крайней мере, изменяет его.

    Коментар от VWR — април 5, 2008 @ 4:02 am

  14. @ VWR: И как по-точно съзнанието ми ще „сътвори“ битие или ще го „измени“, ако се определя от самото битие? Човек трябва да си избере дали да играе „причината’ или „последствието“ в този гъвкав, непрекъснато променящ се, материален свят. И ако спреш да реагираш на нещо, ти спираш да бъдеш последствие. Започваш да се превръщаш в причина. Посоката се променя. Като във филма 300, когато от един момент нататък спартнаците просто СПРЯХА да отстъпват. И минаха в нападение. Превърнаха се в причина за победа, като промениха правилата. Престанаха да реагират на натиска, който беше повод за загуба. Битието определя съзнанието, да, но само докато му позволяваш. От теб зависи. Ти си създателят.

    Коментар от asktisho — април 5, 2008 @ 5:23 pm

  15. „И ако спреш да реагираш на нещо, ти спираш да бъдеш последствие.“

    И отказът да реагираш е реакция.

    Коментар от Кикик — април 5, 2008 @ 9:35 pm

  16. „Единствената свобода, която имат хората, е правото на избор……“

    Коментар от asktisho — април 6, 2008 @ 2:52 am

  17. Имало едно Време…

    Ами то и сега си го има!

    От гледната точка на човека, Времето е всичко, с което разполагаме и най-хубавото му е, че е безкрайно.

    От гледната точка на Времето – хората не съществуват! Те са само Енергия! Времето е константна величина – то винаги е там и си е точно толкова – нито повече, нито по-малко и нито тече, нито се променя, и никъде не е тръгнало да ходи изобщо! Това е човешката интерпретация на пространството. Защото човекът има нужда всичко да измерва и вкарва в рамки и граници. Единственото вярно е, че Времето е безкрайно. То е мястото, в което съществуват мислите, желанията, съдбите и техните пътища – т.е. едно глобално енергийно-информационно поле, в което отдавна всичко е написано и чака да бъде прочетено. Всички хора съществуват благодарение на тази информация. Тази информация, също като Времето, е константатна величина. Тя е там – за нея няма минало, няма и бъдеще – има само сега! Някои хора са способни да се докоснат до тази информация и да се доверят, повече или по-малко, на сетивата си /да, за интуицията говоря ;-)/ и да се „възползват” от нея. Други не успяват да го направят или просто не го съзнават.

    Кой е съставителят на тази информация? Мисълта!

    Да, в началото е съществувала само Мисълта. /Глобално погледнато, и сега си съществува само Мисълта. Друг въпрос е, кой я ползва, и кой – не ;-)/.

    Усъвършенствайки се, тя лека-полека е започнала да се материализира – планини, реки и накрая хора. За колко „време” е станало това? Не знам. Не е и важно! Важното в случая е, че Мисълта има както съзидателна, така и силно деструктивна сила! Мисълта е тази, която материализира нашите очаквания – добри или лоши. Колкото повече човек мисли за лошите неща в живота си, толкова повече беди му се струпват на главата и той сякаш се завърта в една нескончаема спирала надолу, и надолу, и надолу… и само Мисълта е в състояние да го върне обратно по спиралата нагоре.
    Мислейки за лоши неща /в т.ч. поставям и отрицателните мисли, чувства и емоции – злоба, завист, омраза, ненавист, отрицание на всичко и всички, нежелание за развитие, та даже и чистата глупост!/, човек излъчва отрицателна енергия, която се влива в това енергийно-информационно поле и „смуче” от положителната енергия, необходима на полето да съществува. Положителната енергия, както се досещате, се формира от точно противоположните мисли, чувства и емоции – любов, доброта, разбирателство, толерантност, търпение…

    Когато отрицателната енергия стане повече от положителната, Земята започва да се задъхва, а сетне – да се задушава! И какво може да направи Земята, за да се спаси, за да диша отново и да запази от унищожение енергийно-информационното поле, което я обгражда и в което тя съществува? Трябва по някакъв начин да се избави от отрицателната енергия, някак да се оттърве! Тя, Земята, е намерила начин да се справи! Как? Попитайте Атлантите!

    А докато получите отговора – мислете положително! Вселената има нужда от положителна енергия, за да продължи да съществува, за да имаме право на избор, за да можем да черпим живот от глобалното енергийно-информационно поле, за да избираме пътя и съдбата си!

    Мислите ни са тези, които определят пътя и преживяванията ни! Ако, във всяко нещо, човек вижда лошото и преживява само лошото, той не умее да се наслади на хубавото, да го открие и почувства /защото винаги очаква нещо лошо да помрачи радостта му/ и сам пропада в спиралата, а това неминуемо води и до причиняване на зло. Това в никакъв случай не значи, че негативистът прави лошо на другите нарочно. Не. Прави го несъзнателно, с мислите си, което му носи допълнителна мъка, защото го вижда, но не може да го спре. Обратното – ако човек мисли за хубавото, търси хубавото, намира го и го преживява, то това го отваря и към правене на хубаво и добро. Това, разбира се, не означава че позитивистите са някакви безотказни машини за производство на щастие. В никакъв случай. Но, все пак, усмихвайки се и мислейки за хубавото и доброто, човек, отново несъзнателно, прави добро. Този позитивизъм се излъчва от тях. Това са хората, които определяме като лъчезарни, любвеобвилни, обичливи и т.н.

    Тук се сещам за една теория, която имам за произхода на някои човешки болести. Тя е твърде зловеща, но все пак, мисля, че много от болестите ги предизвиква точно тази отрицателна енергия! Не говоря, разбира се, за вродени малформации и генетични изменения. Не пожелавам болест на никого. Дори не искам да мисля за болести!
    Говоря за следното: много пъти съм си задавала въпроса: „Как е възможно млад, прав и здрав човек, да се разболее, например, от рак? Без генетична предразположеност, без болести в семейството, без да работи в атомна електроцентрала, без причина?” Единственият отговор, който намирам е „Отрицателната енергия”. И не винаги той е негативист и това е неговата собствена отрицателна енергия. Често пъти той е лъчезарна, любвеобвилна и позитивна личност, която обаче не е успяла да се справи с отрицателната енергия на хората около себе си или на най-обичния човек до себе си. И тогава, негативистът ще каже отново: „Видя ли – много хубаво не е на хубаво! Нямаше начин да сме щастливи и да си живеем дълго и доволно!” Имаше начин! Не казвам, че негативистът е пожелал болест дори неволно! Казвам, че непрестанното поемане на отрицателна енергия, наша или на човек до нас, се натрупва с клетките на организма и накрая ги убива!
    За съжаление, неосъзнатите мисли, особено когато са негативни, влияят най-силно, защото са неконтролируеми.
    Затова ми е трудно да се съглася, че можем да живеем живота си, просто така, без да влияем на останалите и без те да влияят на нас.

    …прекалих с писането, извинявай… :)

    Коментар от LeeAnn — април 7, 2008 @ 2:27 pm

  18. О, не, няма за какво да се извиняваш!

    На писането ти мястото му е точно тук.

    „Мислим“ по един и същи начин, явно.

    До такъв извод стигам, когато те чета.

    Като започнах да се интересувам от съзидателната сила на мисълта преди година-две изведнъж открих, че „джедаите“ около мен, които познават Силата са много повече, отколкото предполагах. Ама са се скатавли, да не ги вземат за луди…Е, вече имаме общ език.

    С теб сме говорили за това накъде отива планетата, обаче аз виждам и светлина в тунела. Хората започват да стават все по-осъзнати. С всеки изминал ден. Децата се раждат различни – по-умни, по-силни и по-добри.

    Има недежда.

    Коментар от asktisho — април 7, 2008 @ 8:49 pm

  19. да… говорили сме… :)
    благодаря ти за гостоприемството, Тишо.
    смятам да злоупотребя с него и да ти напиша още нещо – обещавам да е последно:

    Време… Пространство… Мисъл… – това са понятия, чието определение сме готови да дадем веднага, но замислим ли се, се оказва, че това не е толкова просто. Защото те не съществуват едно без друго. А как да обясниш нещо, с помощта на друго, за което нямаш обяснение… Трудна работа!
    И въпреки това, Пространството е мястото, където има Време за всичко и за всички, а Мисълта е тази, която помага на хората да се движат там и определя техният Път. Чия мисъл ли? Собствената! Пътят на всеки човек в Пространството, се определя от собствената му Мисъл. Чрез мислите си, човек, волно или неволно, избира Пътят, по който да тръгне и колко дълго да върви по него. Мислите на другите хора се опитват да му пречат или помагат, да го подкрепят да върви напред или да го дърпат назад и надолу. Въпреки това, нашият Път, зависи само и най-вече от нас и от способността ни да го следваме без да се поддаваме. А пътища – много, и то най-най-различни. Единственият им недостатък е, че в Началото всички изглеждат еднакво. Дали ще се окаже пътят трънлив, мек, прав, правилен, грешен, стръмен…. зависи отново и единствено от нас, от емоцията, която влагаме и от смисъла, който му придаваме.

    Представете си цирк. Под купола има опънати въжета за въжеиграчите. Всички те са перфектно изпънати и абсолютно еднакви. Няколко са. На кое въже първо ще стъпи актьорът, ние няма как да знаем. Той си избира и е свободен да избере всеки път различно въже! Така е и в пространството! Варианти много, избор – колкото щеш!

    Пътят за нас избира нашата душа, следваща нашата интуиция. Понякога дори не можем да обясним защо сме постъпили по точно определен начин. Сякаш невидима ръка ни е повела в определена посока и ние се питаме вярна ли е тя или не. Отговор няма. Или по-точно има, но не е еднозначен. Едно и също решение, за различните хора, носи различен заряд на емоциите, води по различен път и извежда до различен резултат. Така че, всеки има своя отговор и за него той е най-правилният.

    Как да следваме Пътя, който сме избрали? И дали да го следваме? До кога? Отново всеки избира сам. Избира колко податлив да бъде за мислите и желанията на хората от съседните въжета, колко да е зависим от тях, кога да нарушава принципите си и кога – не, кога да прави компромиси, и кога – не. Решението взето от нас, влияе и на тези, които ни принуждават да го взимаме, както и чуждите решения, чието взимане сме наложили ние, влияят на нас. Затова спазването на принципите и следването на интуицията може би са единствените критерии за правилен избор.
    Не винаги Разумът взима вярното решение!!! Разумът е податлив на влияния, той пречупва емоциите на душата в съответствие със субективната информация на обкръжаващата го среда. Душата е тази, която просто знае! Душата често пъти воюва с разума, но хората са отвикнали да й се доверяват. Тя никога не лъже, защото само тя има пряк достъп до глобалното енергийно-информационно поле, в което отдавна всичко е написано и чака да бъде прочетено. А там всеки чете посредством интуицията си! До каква степен да се доверяваме на душата си и на интуицията си? Аз знам отговорът за себе си, но той отново не важи за вас!

    Опасно ли е да пренебрегваме виковете на душата си? Опасно е! Следвайки единствено Разума и това, в което той се опитва да ни убеди, може да се окаже, че цял живот ние прескачаме от въже на въже, търсейки своето, като дете, което харесва винаги повече играчката в ръцете на другото дете, дори и да е била негова до преди 2 минути. И никога не намираме нашия Път, защото никога не спираме и не се питаме кой е нашия Път. Мислим, че някой път е нашия и че хората, които вече са там ни пречат, но може да се окаже, че това е техния път и ние пречим на тях. Как да разберем дали това е нашия път и дали някой пречи на нас или ние на него? Разумът отново не може да даде отговор на този въпрос. Отново само душата има отговора. Защото Разумът е склонен да търси „разумни” решения и обяснения, а душата – просто знае. Разумът иска „да разбере” причините, довели до някакво събитие, а душата не търси причини – тя знае! Разумът се опитва да интерпретира информацията, която получава, но често пъти тази информация е неправилна, деформирала се е при пресичането на чужд път и нейния анализ води до грешен резултат, а душата – тя знае! Разумът търси „разумно” обяснение и за „знаците”, които вижда по пътя си и често пъти пренебрегва значението им, докато душата… – тя вече знае значението им… Тя знае дали този знак указва правилната посока или ни показва, че губим посоката си и се опитваме да стъпим на чужд път, знае дали този чужд път ще е по-добър за нас и дали да продължим по него и да изоставим стария, или да си вървим пак по стария.
    Душата знае, че тези знаци винаги се отнасят за нас и че трябва да ги прочетем внимателно…

    Кой е правилният път? Не знам! Питайте душата си! Тя знае!

    –––
    Нека Силата бъде с теб! :)

    Коментар от LeeAnn — април 8, 2008 @ 9:35 am

  20. [...] върху подобни теми, спряхме да бъдем приятелки. Ето тук Тишо много добре говори за силата на мислите, което [...]

    Pingback от K.I.S.S. » Blog Archive » Наяве и насън… — април 16, 2008 @ 9:17 pm

  21. [...] не се съмнявам във възможностите на човешкия ум да променя заобикалящата го физическа реалност. „Случайностите” са само механизъм, с които [...]

    Pingback от Съзнанието определя битието 2 « Писателският блог на Тишо — октомври 9, 2008 @ 2:54 pm

  22. Няма спор че БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО. Още с появата си на тази свят, човек започва да общува с заобикалящата го среда и да акомулира в мозъкът си впечатление,който ги превръща в знания и умения.Благадарения на абстрактното си мислене същият може да създаде асоциаций не съществуващи в околното среда, процес наричан творческо мислене.В процесът на общуване човекът връща новосъздадените асоциаций обратно в зобикалящата го околна среда т.с в битието. В това можем да се убедим ако анализираме, който и да е продукт определящ настоящето ни битието.Не ни се налага да откриваме азбуката,радиото, Питагоровата теорема,Закона на Архимет,корабът автомобила,компютъра,телевизора и милиони неща определящи нашето битие.Разбира се всички те определят нашето съзнание, но съществуват благодарение съзнанието на предците ни.
    Излиза че:БИТИЕТО Е ПРОДУКТ НА СЪЗНАНИЕТО и можем да определим БИТИЕТО КАТО ОБЩЕСТВЕННО СЪЗНАНИЕ.

    Коментар от nikodim — май 10, 2011 @ 12:45 pm

  23. @ nikodim: интересна гледна точка, благодаря! Но това, за което говоря, казвайки, че „съзнанието определя битието“ е извън света на формите, науката, логическото знание и перцепцията, за които има ясни,твърдо определени граници, правила, научни хипотези, аксиоми, теореми и заучени модели. Това, за което говоря, е свръх-съзнанието, което притежава всеки един от нас и, за което науката не знае нищо, но то прави възможно и науката, защото тя е малка част от него, заедно с всичко останало и няма нищо извън него. Говоря за метафизичното състояние на съзнанието, като съзнанието на Бог, по чиито образ и подобие сме създадени ние, т.е притежаваме качествата на създател на реалности, но в много по-малки мащаби, естествено. В света на формите и материята положението е съвсем различно. Бих казал „относително“. :) А тази относителност е възможна само и единствено в абсолютното съзнание. В света на формите, науката и перцепцията, нещата са обърнати с главата надолу – очевадното е невидимо, а невидимото е очевадно. Този свят, населяван единствено от нашите сетива, но не и от самата ни Същност на създатели, прави Бога да изглежда като човешки образ и подобие – едно намръщено, злобно, злопаметно, жестоко и отмъстително същество с мегаломански комплекси. Такова същество наподобява много на хитлеристкия „свръхчовек“, но то е всичко друго, освен създател на реалности. Един „Бог“, който „забавя, но не забравя“ не може да бъде нещо друго от проекция на човешкото ограничено съзнание. Към това съзнание аз имам един конкретен въпрос: „какво ще правиш, ако всичко, ама абсолютно всичко, което знаеш, се окаже невярно?“ :) Още веднъж, благодаря за интересния коментар!

    Коментар от asktisho — май 10, 2011 @ 1:42 pm

  24. Разбира се че човек има право на свободен избор, но този избор е предопределен от моралът.
    Още Аристотел определя, че Човекът по природа е обществено животно.Обаче има напрежение между двете сили, който ни движат;древните гърци ги наричат етос-морал и кратос-сила/Аристотел384-322 п.н.е/
    Кратосът това са интелектуалните множества труд,който сме усвоили от битието и сме превръщайки ги в знания и умения, който добавяме към първичните множества труд, сътворени от БОГ,ПРИРОДА,СЛЪНЦЕ,КОСМОС или както искате да го наречете за да ги направим подходящи за задоволяване на нашите потребности.Така човек за разлика от другите живи организми, който само събират първичните множества труд, той ги преработва и се превръща в творец.Виждаме че творейки човек изменя БИТИЕТО.Така БИТИЕТО И СЪЗНАНИЕТО СА В ДИАЛЕКТИЧЕСКА ВРЪЗКА И ВЗАИМНО СЕ ОБОГАТЯВАТ/ИЗГРАЖДАТ/.
    Ето защо тук можем да говорим само за частична свобода между две взаимно зависими величини.
    Втората компонента ЕТОСЪТ-моралът ние също наследяваме от общността.Човек не може да бъде член на дадена общност и да не приема нейният морал.Разбира се някой водени от своя егоизъм често само привидно приемат наложеният в общността морал.Казвате че човек е свободен, но свободата е отговорността на човека пред общността.Това се отнася както за най-малката общност СЕМЕЙСТВОТО, така до най-голямата ЧОВЕЧЕСТВОТО.
    След като първобитният човек не е могъл да живее сам и се е обеднил в общност, това важи още с по-голяма сила за съвременният човек.В съвременният етап на развитие Човек не може да оцелее биологически извън общностите, още по-малко и да се развива творчески.
    Ето защо можем да приемем че гражданско е обществото в което неговите членове/гражданите/поставят общественият над личният си интерес.Това е ясно подчертано в думите на Васил Левски:
    АКО ИЗГУБЯ, ГУБЯ САМО МЕНЕ СИ.АКО СПЕЧЕЛЯ ПЕЧЕЛЯ ЗА ЦЯЛ НАРОД!
    Виждаме как той поставя най-висшият обществен интерес СВОБОДАТА НА ОБЩЕСТВОТО над най-висшият човешки интерес ЖИВОТЪТ.
    Впрочем природата е вградила инстинкти че всички живи организми поставят груповият интерес над личният, единствено човек като „най-разумното“ същество изживява съмнение в това.

    Коментар от nikodim821 — август 26, 2011 @ 12:42 am

  25. @ nikodim821: Интересен философски коментар, благодаря! Но, да поставиш обшия интерес над своя е все едно да замениш личното его с колективно – една мисъл-форма с друга. Не го смятам за особено постижение :) Всичко това само въвлича по-дълбоко в илюзията и пречи на осъзнаването ни като Творец на Битието. А творците са свободни по природа. В пълния смисъл на думата. Да не говорим, че колективният морал няма нищо общо дори с най-елементарните форми на свобода. Какво струва свободата на едно общество, ако всеки негов индивид трябва да пожертва личната си свобода заради него? Къде е истинският Живот? В сърцето, в ума и душата на прекрасното човешко същество или в идеите на его-ума, които управляват множеството като стадо? И изискват подчинение от всеки от нас – свободните Творци на Света? Кое заслужава повече интерес и уважение според вас?

    Коментар от asktisho — август 31, 2011 @ 1:50 pm

  26. Разбира се че обществото е това което дава на човека да се изяви като творец.Ако дядото на Джон Атанасов беше останал в България той никога нямаше да изобрети компютъра защото по времето когато го е изобретил в селото на дядо му не е имало електричество. Така че американското общество е създало условията българският гений Джон Атанасов да реализира своята гениалност.Говорите за свръх съзнание дадено с висше, но ако това е така не би трябвало да има прогрес в обществото защото щом е дадено от БОГ то още първите хора ще реализират всичко заложено в него.В човека генетически са заложени много инстинкти, но съзнанието е плод на битието и дори детето ако не общува с майка си не би се научило да говори.От тук произлиза и определяне на етническият произход чрез майчиният език.
    Питате ме, какво струва свободата на едно общество, ако всеки негов индивид трябва да пожертва личната си свобода заради него.
    Нищо не би струвала личната свобода, защото тя не може да съществува извън свободата на обществото.Не знам как си представяте тази свобода на човека изолиран извън обществото. Човек извън обществото не би биологически оцелял, а не свободно живял.Нали такъв индивид роден някъде в джунглата,тундрата или пустинята ще трябва да направи сам всички открития направени от човечеството до наши дни.Колко години би трябвало да живее за да направи това?
    Както обясних в началото човек,както останалите живи организми се е обединил в общности за да оцелее.Той за разлика от другите живи организми, който само събират и ползват свещеното битие/сътворено от Бог,природата,космоса или както искате го наречете/той освен че събира,човек добавя и от своите интелектуални множества труд към първичните множества труд/ свещеното битие/ и ги прави подходящи за задоволяване на неговите потребности.Точно това добавяне на интелектуалните множества труд, който е придобил благодарение на обществото го правят творец, близък до твореца създал „божественото битие“.
    Така че извън обществото човек не може да придобие интелектуалните множества труд който го правят творец.
    Разбира се че си обременен от близкото минало, когато демагогски се говореше, че колектива е твореца, а индивида трябва да бъде подчинен на колектива/стадото/. Не приемах и не приемам подобно разсъждение, защото в природата също има общности и там има вродени инстинкти за ръководството на общностите. В човешката общност следствие на развитието на съзнанието тези инстинкти са намалели своето въздействие, но благодарение на съзнанието ние избираме нашите водачи/лидери/. Ако изберем качествен лидер той изтегля цялата общност напред, ако изберем некачествен лидер той спира движението на общността напред.
    Считам че не е необходимо да доказвам думите си с примери, защото навярно може да ми посочите хиляди.

    Коментар от nikodim821 — септември 3, 2011 @ 5:18 pm

  27. @ nikodim821: Оставете свободата на света. Личната свобода? Нея оставете на себе си. Реализирайте я. Менажирайте я. Механизирайте я, ако можете. Успешно. Правете каквото пожелаете с нея …

    Коментар от asktisho — септември 10, 2011 @ 11:06 pm

  28. Не може да съществува лична свобода.Всичко което прави човека го прави за да бъде оценено от общностите.Вие навярно пишете книгите за да ги четете сам.Разбира се напълно естествено е всеки човек иска да бъде забелязан т.с различен от тълпата,но това не го прави свободен а тъкмо обратно.Спомням си един комикс от датският художник Херлоф Биструп.Той представя някакво парти на което всички са добре избръснати.Един малко забележим на следващото парти се явява небръснат и става център на вниманието.На следващото парти всички вече са небръснати.Както може да се предполага дребният незабележим на следващото парти е добре избръснат и е отново център на вниманието.
    Така че личната свобода не може да съществува извън съзнанието, а то както вече писах е плод на общественото съзнание наричано още битие.
    Може би лудите са свободни, защото техните действия подобно на животните не се определят от съзнанието а от вродените инстинкти.

    Коментар от nikodim821 — септември 12, 2011 @ 1:19 am

  29. @ Angel [8] ‘Задаваш ми въпрос, който има 6 милиарда отговори в своите нюанси. колкото са хората по земята’
    1. Населението на земята е 7 млрд (от септ. миналата год.)
    2. Въпросът не е ‘ми задаваш’, защото всъщност е към целия форум

    Отн.: ‘Доброто за едни е зло за други’
    Ями не е точно така. Злото е абсолютно. Когато злодеянието, представяно като справедливост и възмездие надминава многократно първоначално причиненото зло, самото възмездие се презвръща във зло. Злото си е зло във всички форми и прояви, за всички същества, във всички светове … и за всички времена. Това, че някой си затваря очите за злото и го представя като нещо добро (за вътрешно оправдание) е тема за друг разговор.
    Да боядисаш мечката със син спрей … просто ей така от малоумие и от бездействие, напр. няма как да се изтълкува като нещо добро. Друг е въпросът, че да тероризираш психически така провинилият се да изкупува многократно вината си е също толкова зло, колкото и първоначалното деяние … което, обаче се представя като някаква висша форма на справедливост и възмездие.
    Истината е, че БГ населението е станало вече толкова безбожно, аморално, злобно и отмъстително, че недай си боже да настъпиш случайно някого по мазола … ще те преследва за отмъщение и възмездие и в задгробния живот. Много често, това което се представя като справедливост и правосъдие е също висша форма на злодеяние и на жестоко отмъщение, които надминават дори някои теологични и философски представи за зло.

    Коментар от Бай Промо — август 3, 2013 @ 10:31 am


RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URI

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

The Rubric Theme. Create a free website or blog at WordPress.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 206 other followers