Хляб и зрелища

Средният интелект на тълпата е по-нисък от този на най-глупавия индивид в нея. Още древните римляни са разбрали, че тълпата се нуждае от „хляб, кръв и зрелища”, за да не хвърля камъни. Нищо не се е променило до наши дни: колизеумите се превърнаха в стадиони, а кръвта и зрелищата се гарантират не само от тях, но и от новинарските емисии по три пъти на ден, както и от телевизионните шоута. Публичните унижения са на почит. Жестоката смърт е на мода. Практиката на така наречената „демокрация” у нас пък показва, че едно правителство може да бъде свалено от народа само тогава, когато и хлябът свърши. Значи това са нормални неща. Няма смисъл да вървим срещу естествените процеси. Аз пък ще ви попитам: какъв беше смисълът от две хиляди години цивилизация тогава?

Подхвърлиха ми една статия, в която психологът Иван Игов осъжда риалити формата по телевизията като „Гавра с хора с психични отклонения”. Критиката му е насочена основно към Music Idol, където гаврата е най-очевадна. В бебе-блога Inside Story, на който в момента се опитвам да вдъхна живот с помощта на ко-автори, Преслава Христова се възмущава от начина, по който възпълничък член на журито с цялата си наглост гони момче от кастинга за това, че е дебело. Малко като „присмял се хърбел на щърбел”, но в обратния вариант. Реших да се поинтересувам от шоуто, за да изградя собствено мнение, въпреки че съзнателно избягвам телевизията като начин на забавление и откровено смятам, че 90% от съдържанието й води до затъпяване и до пазарно пристрастяване. Има приятни изключения, разбира се.

Това, което видях за пореден път ме убеди, че “Television Sucks” е едно от малкото правилни заключения, до които съм стигнал в живота си. Видях зле облечено жури, което злоупотребява с мимолетната власт, която му осигурява синият екран, за да избива комплекси върху душевно болни хора. Дори Иван и Андрей, които играят ролята на приятното изключение в случая, не могат да компенсират.

Сигурен съм, че на кастинга се явяват и нормални индивиди. Почти съм убеден, че журито следва линия на поведение, предварително заложена от формата. И ми харесва идеята неизвестни таланти да получат своя шанс в частните медии при положение, че на държавата вече не й се занимава с култура. Но не мога да се съглася от стотиците реални участия в предаването да ни показват само най-грозните и дебилни сцени. Ако някой се изложи, значи е „интересно”, ако е сляп или психически нестабилен - става, ще го излъчим. Единствената алтернатива е от нищото да изскочи изключително надарен певец. И него ще излъчим, какво да се прави, все пак зрелищата трябва да се оправдават по някакъв начин. Ловът на таланти е чудесно оправдание, а може да бъде почти толкова жесток, колкото и ловът на вещици.

Да, обаче „който плаща, той поръчва музиката”. Така е при капитализъма. Тълпата иска кръв и зрелища. За това плаща. И частните телевизии с радост й ги осигуряват. Нека да не забравяме, че те не са благотворителни организации и не преследват някаква обществено полезна цел. В тях работят интелигентни хора, които знаят как да вземат левчетата на маймунките с gsm-и и са достатъчно мотивирани да го правят. Значи това са нормални неща. Няма смисъл да вървим срещу естествените процеси. Но моят въпрос си остава: какъв беше смисълът от две хиляди години цивилизация тогава?

Тихомир Димитров