Inside Story. Ела и разкажи своята история

Когато се опитах да споделя хрумването си с Енея, тя ме отряза: “Аха, като “……….” (онези лошите, които излъгаха маса народ, че ще получат хонорари) и дори не ме изслуша докрай. Затова бързам да започна с най-важното - не обещавам и няма да плащам никакви хонорари. Мотивацията ти да разкажеш своята история ще бъде същата като мотивацията ти да пишеш в блога си или пък да споделяш пред приятели любопитни неща от ежедневието. Само дето аудиторията е малко по-глобална. Изискванията, ако въобще може да се говори за някакви изисквания, са три: 1) да си българин, 2) да знаеш английски и 3) да имаш интересна история за разказване. Колкото по-кратка, толкова по-добре. Нивото на инглиша изобщо не бива да те притеснява. Аз лично се справям добре с езика, но допускам чудовищни грешки поради чист мързел. Работил съм дълги години с чужденци и съм забелязал, че те така или иначе ме разбират. Защо трябва да се напъвам? Съдържанието е по-важно от формата.
И така, за какво става въпрос? Реших да създам нов блог, който да показва живота в България от българска гледна точка. Знам, че има инсайдър’ с гайд и лонли планет, но не е същото. Един разказ за живота в Рио, например, би ми бил доста по-интересен, ако е написан от Фернандо, който живее в “Града на Бога”, извън популярния образ на Бразилия като туристическа дестинация. При това на достъпен за всички език.
Този блог няма да се занимава с туризъм, политика или бизнес, нито пък ще се опитва да продава недвижими имоти на чужденци. Той ще бъде изцяло съсредоточен върху историите от живота, които са шокиращи, интересни или впечатляващи заради факта, че са български. Мога и сам да се захвана със съдържанието, но личната ми гледна точка е ограничена и изчерпаема. Омръзнало ми е от солови изпълнения, пък и не разполагам с достатъчно време. Сигурен съм, че има хора, които изобилстват от сюжети, описващи парадоксалния живот в България. Това в особено голяма степен важи за българите, които са живяли (продължават да живеят) в чужбина. Те познават и двете страни на барикадата, имат база за сравнение и могат да бъдат още по-провокативни.
По време на блогкампа споделих набързо идеята с Ани, Петя, Лонганлон, Майк Рам и още няколко човека, които видимо проявиха интерес, но ще ги разбера, ако са го направили само от учтивост. Важен е ентусиазмът и още по-важно е да имаш интересна история за разказване. Блогът е уникален по рода си, защото колкото и да търсих, подобен не намерих. Така че имаме възможността да бъдем пионери
Знам, че ниското самомнение за езиковата култура на доста хора ще ги спре, но нека това да не ви бъде критерий. Вижте каква статия на маймунски английски съм написал аз и взимайте пример от мен. Както казах, по-важна е историята. А истории има много. Като започнеш от разговорите с таксиметровия шофьор и стигнеш до баба си, която вари компоти на село. Всичко това ще бъде безкрайно интересно за хората от други култури. Ето още една чудесна възможност да се изложим пред чужденците
Потенциалната аудитория на блога е практически неизчерпаема. Тя включва всички чужденци, които са чували за България, идвали са в България, интересуват се от България или направо си купуват къщи в България, плюс всички англоговорящи българи по света и у нас. Към тях трябва да прибавим и случайните, кесещи пред компютъра офис служители, които в благодарение на този блог ще преоткрият България. Говорим за стотици милиони души от цял свят. И не се съмнявам, че има какво да им разкажем. Така че историите ви ще бъдат чути. Ако пък един ден направим този блог хипер-мега-ултра популярен и успеем да спечелим няколко цента от него, ще ги изпием заедно. Но нека това да не ви е мотивацията сега. Мотивацията да искаш да разкажеш, да можеш да разкажеш и да имаш какво да разкажеш е най-чистата и най-честната отправна точка в света.
Ако по някакъв начин съм успял да те заинтригувам, изпрати ми текст, който те описва в две изречения, някаква снимка, линк към блога / сайта ти (ако имаш такъв) и история на тема: Living in Bulgaria from a Bulgarian Point of View. Гледай да не е прекалено дълга, че станахме 21 век и хората (включително и ти) вече нямат време за разточителни истории. Ползвай линка “Обратна връзка” горе, в дясно. И нека се позабавляваме заедно!
P.S
Ще се радвам ако технически по-грамотни хора от мен, пожелали да станат съавтори в проекта (а и не само), помогнат да го направим малко по-търпим откъм функционалност и дизайн след време.
Тихомир Димитров
кога си ми го казал това?
нямам спомен
Коментар от Eneya — февруари 28, 2008 @ 11:59 pm
Тоест, като блога за пътеписите (не си спомням чий беше), в който участват много автори и разказват за света?
Има блогове на българи списвани на английски, но разбира се събрано на едно място би било доста интересно.
Ако искаш, мога да ти пратя един готов пост за некролозите писан от английския ми блог.
Коментар от razmisli — февруари 29, 2008 @ 1:11 am
@ Eneya: на блогкампа, но нямахме достатъчно време да обсъдим идеята. Както и да е. Care to join?
@razmisli: за некролозите ми звучи перфектно и точно по темата на блога. Прати ми само и твоя снимка с две-три изречения, които те описват, за да те добавя в каталога с авторите.
Забравих да кажа, че не е задължително текстовете да се пишат тепърва. Важното е да разказват на английски за особеностите на живота в Абсурдистан :)) Може и да не са само пътеписи, въпреки че пътеписите винаги са добре дошли.
Коментар от asktisho — февруари 29, 2008 @ 10:20 am
За сега съм пас, но ще следя с интерес.
Коментар от Eneya — февруари 29, 2008 @ 11:49 am
Стига с това Абсурдистан
Коментар от Филип — февруари 29, 2008 @ 11:50 am
Тишо, идеята е добра и, както говорехме, с удоволствие ще се включа. Само че искам да ти обърна вниманието на два въпроса.
Рано или късно, този блог ще придобие популярност, така че, според мен е добре да се хостне на собствен домейн. Сега може и да не гледаш комерсиално на нещата, но след време може да ти дойдат и идеи за монетизация, а wordpress.com не позволява такива неща.
И другото е, че дизайнът не ми харесва никак. Ако искаш, може да го обсъдиш и с други хора, но най-малкото е добре да се подбере тема, която е по-изчистена и по-лесна за четене.
Можем и още да коментираме, но на живо
Коментар от Майк Рам — февруари 29, 2008 @ 4:44 pm
“What is Globalisation” статията е страхотна, езикът и стилът са много добри
Коментар от eleanor — февруари 29, 2008 @ 6:33 pm
@ eleanor: съмнявам се, но ще го възприема като комплимент, мерси. Учителката ми по английски от гимназията ако види какъв текст съм написал ще ме разстреля :)))
@ Майк Рам: О, да, много зле изглеждат нещата в момента, естествено. Като за двете минути време, които им отделих, обаче, става. Както споменах, не ми се занимава соло с този проект. И няма смисъл да се занимавам. Той се нуждае от повече гледни точки. В същото време, ясно си давам сметка колко голям абсурд е всякакъв вид колективна дейност в морето от ярко изпъкващ индивидуализъм, в което плуваме всички. И няма лошо. Нищо не губим в крайна сметка. Трима-четирима ко-автори ще са ми напълно достатъчни, за да отделя повече внимание на блога. Естествено, everybody is invited, поне за сега и няма да върна никой, който иска да се включи, ако ще и с готови материали. Важното е историите да са интересни и да са на английски език. За разлика от някои добре познати лица, аз нямам навика да карам хората да бачкат безплатно…:)Ще се радвам ако скоро видя някакъв твой текст, а блога, стига да се съберем достатъчно автори-ентусиасти, ще го качим на собствен домейн със сигурност.
@ eneya: Н.П. Винаги си добре дошла на борда, ако някога решиш си промениш решението.
Коментар от asktisho — март 1, 2008 @ 12:00 am
Аз съм с Филип - писна ми всичко лошо, което се види в България са се слага в графата “това само при нас го има”. Ако тръгвате с такава нагласа - инициативата е обречена в зародиш.
Коментар от Силвия — март 1, 2008 @ 1:19 pm
Ще помисля още малко, при все клишето че “ръката избързва” - така защото започвам да дращя прибързано; но в подобно начинание бих вложил с удоволствие и безвъзмездно, поне доколкото времето позволява, малко воля и старание. Stay tuned…
Коментар от vlad — март 1, 2008 @ 8:20 pm
Хм, на мен ми дойде идея за серия фантастика разкази, от гледна точка на човек, от даден народ. Но да кажем, 500 години напред в бъдещето.
Само споменавам…
Коментар от Eneya — март 2, 2008 @ 11:57 pm
Интересно е разказчето, но доста ме подразни определението за краваря като stupid. Просто застрелва целия ефект. (Освен това от разказчето изобщо не личи да е глупаво момчето, напротив, излъчва топлина, любов към живи същества и дори любопитство към света, при все че е имал много малко възможности в живота.)
В този смисъл ми се струва, че предложените постове ще варират от самооплюването в стил “това само при нас го има” или такива излезли като от туристическа брошура. Допустимо ли е това? Може би, ако въпреки това има разнообразие от гледни точки и един читател би се ориентирал в това многообразие. Но не и явно залитане в едната или другата крайност.
Сигурно скоро ще ти изпратя писанието ми за некролозите, но нека първо свикна с мисълта, че трябва да се самоописвам и самоидентифицирам
Коментар от razmisli — март 3, 2008 @ 11:52 pm
Ми не, няма да се набляга на негативизма от изходна гледна точка като: “видите ли, у нас само се случват такива гадости”. Иска ми се да пишем за странното, различното, магнетичното, уникалното, с което животът в тази страна се различава от живота другаде. Дружното плюене по България, както много хора погрешно са разбрали, съвсем не ми е цел. Аз откривам извънредно много прекрасни неща тук, за които си заслужава да се пише. Но ми се ще да има повече гледни точки. Няколко глави мислят по-добре от една. И раждат по-качествени идеи. Все пак, няма какво да губим, освен интересните истории, които рискуват завинаги да останат неразказани. Така че всичко е въпрос на добра воля.
Коментар от asktisho — март 4, 2008 @ 1:43 am
Тишо, условието за английския ме спираше да приема с ентусиазъм веднага. имам няколко идеи и ако се получат добре и на английски, ще ти ги изпратя.
Коментар от LeeAnn — март 5, 2008 @ 12:24 pm