Специално в тази обстановка в България винаги подхождам с малко доверие, понеже без никак не може, като имам и едно наум. И разбира се проучвам обстановката и участниците в ситуацията. Както казват в Русия - “Доверявай, но проверявай”. Ако доверието се оправдае, давам допълнително и процедурата се повтаря, в противен случай прекратявам отношенията. Същевременно се старая ситуацията да е такава, че хората в нея да нямат стимул да проявят способностите си за измама. И когато съм в състояние не пропускам да възможност да направя дори и малка промяна на средата тук към по-добро. Знам, че макар и да е на практика незабележимо е по-добре отколкото да стоя и не правя нищо. Все пак и качествените общества не винаги са били такива, малко по малко са станали след като са положили целенасочени усилия.

Да загубиш доверието си в хората е, може би, най-болезнената фаза от “съзряването” на индивида и съм сигурен, че всеки рано или късно минава през нея. Дори да не загубш напълно, само да се поразклати, да се появят съмнения - пак е страшничко. “Лесно е да умреш за приятел, трудно е да намериш приятел, за когото си струва да умреш” - пееше се в една песен. Много интересни историйки, мерси за споделения опит! Съмнението не е означава подозрение. Означава да се учиш от грешките си и да избягваш тяхното повтотрение.

Първия укриваше приходи като не водеше изрядно счетоводство;
Втория използваше офшорна компания;
Третия източваше ДДС, май му се събираха към 400 хиляди годишно;
Четвъртия просто крадеше ток в много големи количества…

Българските работодатели са най-голямата помия, от която вече се пазя като дявол от тамян. :П