Inside Story. Ела и разкажи своята история

Когато се опитах да споделя хрумването си с Енея, тя ме отряза: “Аха, като “……….” (онези лошите, които излъгаха маса народ, че ще получат хонорари) и дори не ме изслуша докрай. Затова бързам да започна с най-важното - не обещавам и няма да плащам никакви хонорари. Мотивацията ти да разкажеш своята история ще бъде същата като мотивацията ти да пишеш в блога си или пък да споделяш пред приятели любопитни неща от ежедневието. Само дето аудиторията е малко по-глобална. Изискванията, ако въобще може да се говори за някакви изисквания, са три: 1) да си българин, 2) да знаеш английски и 3) да имаш интересна история за разказване. Колкото по-кратка, толкова по-добре. Нивото на инглиша изобщо не бива да те притеснява. Аз лично се справям добре с езика, но допускам чудовищни грешки поради чист мързел. Работил съм дълги години с чужденци и съм забелязал, че те така или иначе ме разбират. Защо трябва да се напъвам? Съдържанието е по-важно от формата.

И така, за какво става въпрос? Реших да създам нов блог, който да показва живота в България от българска гледна точка. Знам, че има инсайдър’ с гайд и лонли планет, но не е същото. Един разказ за живота в Рио, например, би ми бил доста по-интересен, ако е написан от Фернандо, който живее в “Града на Бога”, извън популярния образ на Бразилия като туристическа дестинация. При това на достъпен за всички език.

Този блог няма да се занимава с туризъм, политика или бизнес, нито пък ще се опитва да продава недвижими имоти на чужденци. Той ще бъде изцяло съсредоточен върху историите от живота, които са шокиращи, интересни или впечатляващи заради факта, че са български. Мога и сам да се захвана със съдържанието, но личната ми гледна точка е ограничена и изчерпаема. Омръзнало ми е от солови изпълнения, пък и не разполагам с достатъчно време. Сигурен съм, че има хора, които изобилстват от сюжети, описващи парадоксалния живот в България. Това в особено голяма степен важи за българите, които са живяли (продължават да живеят) в чужбина. Те познават и двете страни на барикадата, имат база за сравнение и могат да бъдат още по-провокативни.

По време на блогкампа споделих набързо идеята с Ани, Петя, Лонганлон, Майк Рам и още няколко човека, които видимо проявиха интерес, но ще ги разбера, ако са го направили само от учтивост. Важен е ентусиазмът и още по-важно е да имаш интересна история за разказване. Блогът е уникален по рода си, защото колкото и да търсих, подобен не намерих. Така че имаме възможността да бъдем пионери Знам, че ниското самомнение за езиковата култура на доста хора ще ги спре, но нека това да не ви бъде критерий. Вижте каква статия на маймунски английски съм написал аз и взимайте пример от мен. Както казах, по-важна е историята. А истории има много. Като започнеш от разговорите с таксиметровия шофьор и стигнеш до баба си, която вари компоти на село. Всичко това ще бъде безкрайно интересно за хората от други култури. Ето още една чудесна възможност да се изложим пред чужденците

Потенциалната аудитория на блога е практически неизчерпаема. Тя включва всички чужденци, които са чували за България, идвали са в България, интересуват се от България или направо си купуват къщи в България, плюс всички англоговорящи българи по света и у нас. Към тях трябва да прибавим и случайните, кесещи пред компютъра офис служители, които в благодарение на този блог ще преоткрият България. Говорим за стотици милиони души от цял свят. И не се съмнявам, че има какво да им разкажем. Така че историите ви ще бъдат чути. Ако пък един ден направим този блог хипер-мега-ултра популярен и успеем да спечелим няколко цента от него, ще ги изпием заедно. Но нека това да не ви е мотивацията сега. Мотивацията да искаш да разкажеш, да можеш да разкажеш и да имаш какво да разкажеш е най-чистата и най-честната отправна точка в света.

Ако по някакъв начин съм успял да те заинтригувам, изпрати ми текст, който те описва в две изречения, някаква снимка, линк към блога / сайта ти (ако имаш такъв) и история на тема: Living in Bulgaria from a Bulgarian Point of View. Гледай да не е прекалено дълга, че станахме 21 век и хората (включително и ти) вече нямат време за разточителни истории. Ползвай линка “Обратна връзка” горе, в дясно. И нека се позабавляваме заедно!

P.S

Ще се радвам ако технически по-грамотни хора от мен, пожелали да станат съавтори в проекта (а и не само), помогнат да го направим малко по-търпим откъм функционалност и дизайн след време.

Тихомир Димитров

Re: Blog Camp 2008

Айде сега и аз да се включа със закъснение по темата за личните ми впечатления от блог камп-а.
Присъствал съм на доста подобни мероприятия, но това се различаваше по всичко и от всички тях едновременно.
Защо? Ами защото подобни мероприятия целят да съберат на едно място хора, които имат нещо общо помежду си, например: оперират в една сфера на бизнеса, политиката или обществения живот. А да имаш блог не е някаква обединяваща черта, ето защо първончално ме учуди ентусиазмът на идеята разни блогъри да се събират на организирани срещи, но въпреки всичко се записах, защото блогкампът ми даваше възможност да се срещна на живо с хора, които са интересни, полезни и приятни за мен. Пък и количеството организационна работа, което отметна Б(л)ого Шопов буди респект. Така че, имаше смисъл в цялата работа. Пък и беше интересно преживяване.

Готов съм да се съглася с моя критик Ангел Грънчаров, че на живо хората се държат доста по-интелигентно и възпитано, отколкото в интернет средата. Лично за себе си достигнах до извода, че съм допускал огромна грешка, като съм се оставял да бъда подведен от провокациите на хора, които реално не съществуват извън тясното пространство, обособено от техния монитор-мишка-клавиатура, защото на живо аз тези хора не можах да ги видя…И повече никога няма да позволя на злонамерени провокатори да ми губят времето. Избирам положителната нагласа, добрия тон и добронамерената критика като коректив на собственото си поведение и общуване онлайн. Дори само заради това, срещата имаше огромна полза за мен, лично.

Хареса ми много презентацията на Майк Рам. Личи си, че човекът обича да презентира. И го прави с кеф. Наложи ми се да изчезна по работа и изтървах техническите съвети от последните лекции. Конкурсът за блогове ми се стори прекалено сложно организиран и не достатъчно юзър френдли, за да събуди някакъв ентусиазъм на място. Но ще проуча нещата допълнително и, може би, ще участвам. Дискусията около прослушването на Интернет потребителите, пък, макар и хаотична, мина на много високо ниво. Научих неща, които дотогава не ми бяха ясни и в крайна сметка разбрах, че съм жаба, която се вари в тенджера на бавен огън. И че спасение няма. От март догодина всеки интернет потребител ще се раздели с част от гражданските си права. Службите ще могат да си пъхат носа навсякъде, без да питат. А България наистина няма да излезе срещу Директива на ЕК. Разбрах и, че проблемът е във формата и съдържанието на самата наредба, а не толкова в позицията за или против подслушването на трафика по принцип.

Много хора в администрацията пак не са си свършили работата като хората. В резултат от техните неистови усилия да следват безупречно голямата Европейска идея, те побългариха текста на наредбата така, че всеки гражданин да е виновен до доказване на противното. Лошият сценарий оттук нататък е корупцията да доведе до масови злоупотреби с лични данни и фирмени тайни. “Добрият” - службите да не могат да се справят със задачите си поради липса на човешки ресурс, технически средства и достатъчно компетентност. Колко добър може да е такъв вариант? Излиза, че “умните глави” отгоре създават пречки не само пред гражданските свободи, но и пред работата на хората, които в крайна сметка имат за цел да предотвратяват престъпления и просто искат да си изпълнят задълженията. Така един ден ще останете съвсем без гласоподаватели, уважаеми законотворци. Остава ми само да се надявам, че все пак ще се разкрият някакви реални престъпления в резултат от цялата дандания. Говоря за престъпления по-големи от това, че Гошо от девети “З” клас тегли филми и порно с руси какички от Интернет. Аз лично ще заложа на криптирането като защитна реакция. Предложението ми към по-информираните и по-будни умове сред интернет потребителите (не само блогъри) е да обяснят на останалите на достъпен език как технически да предпазят себе си и бизнеса си от информационни злоупотреби, а не да си губят времето с организиране на митинги и протести.

В неформалната си част, Блогкампът ми даде възможност да се срещна на живо с хора, които чета и хора, които ме четат. Тези срещи бяха много приятни. Видях и доста стари познати. Няма да споменавам имена, за да не пропусна някого. В мен се зароди една микро идейка, която споделих с няколко души на четири очи. Скоро ще пиша допълнително за нея.

Успях и публично да се изложа с развитие по идеята за печатна медия, която да свърза офлайн хората с бездънното, но непознато за тях море на блоговете. Почувствах се така, сякаш току що съм пуснал нов постинг в блога си - някои подкрепиха идеята, други задаваха въпроси, трети искаха да спорят на всяка цена, четвърти имаха какво да добавят, пети се нахвърлиха с недоволство, шести разтягаха локуми, седми просто си премълчаха. Всичко това е много хубаво. То покава, че тези хора са истински - те и в интернет щяха да реагират по същия начин. Поне доколкото ги познавам. Нямаше никакъв фалш в изказванията им, нито пък в искреността на мненията, които споделиха, а това прави чест на всички участници в дискусията.

Поради лични и служебни причини пропуснах по-веселата част от блогкампа и пристигнах в “Грамофон” едва тогава, когато всикчи вече си тръгваха. Нищо. Другият път ще дойда на време. Ако трябва да обобщя - блогкампът беше една разумна, добра и положителна идея, подкрепена с практика. Евала на Бого за интелигентния начин, по който си прави PR. Хора като него ми връщат надеждата, че един ден все пак ще изпратим мислещи индивиди да ни представляват “у Ивропата”.

Тихомир Димитров

Защо “българската работа” е винаги скапана работа?

Всеки, който плува в мътните води на българския бизнес ще се съгласи, че у нас можеш да разчиташ повече на некоректността на партньорите, отколкото на тяхната коректност. И това наистина е така. Ако има начин една работа да не се свърши като хората - няма да се свърши. Измамите и далаверите са навсякъде. Много трудно може срещнеш човек, който поемайки някакъв ангажимент, ще го изпълни качествено и в срок. Да не говорим да свършиш нещо преди да са ти платили - чакай “от умрял писмо”. Много често дори при наличието на стриктен договор задълженията не се погасяват. “Кой ще тръгне да ме съди за 500 лв” е любимата фраза на българския некоректен платец.

А всичко можеше да е много по-различно. Девизът на Лондонското Сити: “Our word, our bond”, например, значи същото като: “Дадена дума, хвърлен камък”, но ние не влагаме никакъв смисъл в тази поговорка. Дребните тарикатлъци на сериозните пазари не вървят. Там репутацията е всичко. Тук репутацията е нула.

И защо се получава така? Нима западните народи са по-умни и по-малко алчни от нас? Нима корупцията и шуробаджанащината са само наш проблем? Съмнявам се. Просто уважението към реда е различно. Напредналите общества много отдавна са разбрали, че когато правилата се спазват, всеки живее по-добре.

Ние българите, за разлика от тях, сме ярко открояващи се индивидуалисти. Което е хубаво. Поне не ни е скучно. Обаче имаме сериозен проблем с живеенето в група. Много смешно ми става като чуя за тренинги, сменинари и уоркшопи на тема “работа в екип”. Какъв екип, бе, братче? Западният бизнес модел никога няма да проработи тук. В Бългаия всеки индивид има собствена Конституция и се съобразява единствено с нея. Ние непрекъснато откриваме топлата вода. Затова живеем трудно.

Запознах се с един английски журналист преди време, който пишеше материал за българския преход. “Елитните квартали на София се отличават с това, че нямат улици, тротоари, осветление и кофи за боклук”, - каза ми той. И аз се засрамих. Никога не говоря за несъвършенствата на българското общество пред чужденци. Премълчавам ги, за да не обиждам себе си. Предпочитам да изтъквам само предимствата, които също не са малко, но за тях друг път. Обаче несъвършенствата са толкова очевадни, че когато чужденицте ги наблюдават от упор, аз не мога да отричам. Хаосите и абсурдите са навсякъде.

На въпроса ми как става така, че един телефонен разговор или едно джентълменско ръкостискане може да послужи като гаранция за изпълнение на сделките в неговия свят, журналистът ми отговори: “една единствена проява на некоректност е достатъчна, за да влезеш в черните списъци на всички банки, застрахователни дружества, браншови организации и синдикати. И да излезеш от бизнеса.” Значи не било само до доверието. Трябва и с тоягата.

Дразнещо е да наблюдаваш как принципността на качествените хора у нас се осакатява ежедневно. България ражда изключително качествени хора. И това си проличава, когато отидат да живеят другаде, където правилата се спазват, а коректността и доброто име са ценен ресурс. Тук честният е смятан за балък, а спазването на правилата е за унизените и оскърбените. Ако притежаваш здрав морал и отказваш да бъдеш тарикат навсякъде, във всичко и с всички, пред теб има само два изхода: 1) ще бъдеш доведен до просешка тояга или 2) ще потърсиш късмета си другаде. Ще бъдеш принуден от обстоятелствата да избягаш.

Не ми се отваря пак темата за емиграцията, но аз не я харесвам именно защото тя е признак на едно много много лошо заболяване на българското общество - безпринципността. Проблемите не се решават като бягаш от тях, но пък всеки има правото на личен избор и аз уважавам това. За съжаление, безпринципността на некачествените хора победи и много качествен човешки потенциал подви опашка, принуден да бяга с отвращение…

И така, когато китикуваш, трябва да предлагаш алтернативи, нали? Иначе си голословен всезнайко. Фатално е да нагаждаш поведението си към грешките на другите, само защото “всички правят така”. Кофти е, че когато на един честен човечец му писне да го скубят и мамят от всички посоки, той решава да стане мошеник, но никога не успява да достигне нивото на истинските мошеници, защото за всяка работа си трябва талант. Какво да се прави тогава? Ами ето няколко полезни принципа в доказателство, че не само безпринципните оцеляват:

1) Винаги проучвай “реномето” на човека, с когото ще вършиш някаква работа. Препоръките са вещен документ навсякъде другаде, но не и тук. Поинтересувай се от историята му. Виж какво имат да ти кажат за бъдещия ти партньор банките, познатите му, бившите му бизнес партньори, дори жена му. Всяка информация, включително лична, е безценна. Ако подпишеш договора, преди да си проучил отсрещната страна, значи наистина си балък.

2) Запомни: Собствената ти честност и добри намерения никога не са гаранция за същото у другите.

3) Започвай всяка сделка с нагласата, че ще бъдеш измамен. Това, естествено, не бива да ти проличи докато се пазариш и по време на преговори, но ти си длъжен да живееш с тази нагласа.

4) Никога не вярвай на обещания. “Дадена дума, хвърлен камък”, ама друг път.

5) Погрижи се, ако имаш добро реноме, другите да разберат за него. Накарай клиентите, партньорите, доставчицте, банкерите, застрахователите, служителите, бившите ти и настоящи работодатели, които са доволни от теб, да го покажат в писмен вид. Носи препоръките си навсякъде.

6) Интересувай се от механизма на измамите. Може никога да не ти се наложи да прибегнеш до тях, но ти просто си длъжен да познаваш характера на вълка, за да не те заблуди с овчата си кожа. Интересувай се от ДДС измами, имуществени спекулации, кредитини игри, пране на пари, опознай “вратичките” на закона. Няма нужда да минаваш през тях, но поне ще се опиташ да ги затвориш пред носа на наглото копеле, което винаги предпочита “втория начин”.

7) Винаги бъди готов да жертваш част от високия си морал, ако трябва да се защитиш. Но това само в краен случай. Няма нужда да се правиш на Дева Мария при положение, че всички около теб нарушават правилата. Спазваш ли ги само ти - спукана ти е работата.

Спирам дотук, за да не каже пак някой, че много знам. И понеже това съвсем не е така, ще ми бъде любопитно да разбера как оцеляваш ти. Какви са твоите принципи?

Тихомир Димитров