„Виж, Дес, едва ли ще разбереш всичко, което искам да ти кажа….знам, че така по имейла изглежда малко детински и страхливо, но аз съм готов да потвърдя всяка своя дума в истинския живот. Няма друг начин да се свържа с теб, конфискуваха ни джи ес ем-ите от съображения за сигурност, забраниха ни достъпа до интернет и затвориха телефонните кабини. Казват, че се готвело нападение, скоро връхлитат бури, страхуваме се, че Tе ще дойдат с бурята….докопах се до компютъра на командира – единствения достъп до интернет за комуникация с щаба. Почиствам кабинета му, влезе в тоалетната и имам само няколко минути, колкото да ти напиша това писмо…със сигурност ще ме накажат, защото навсякъде има охранителни камери, АЗ ПРОНИКНАХ В ЩАБА, ДЕС! Извиянвай за всичко, което направих, държах се като глупак, защото те обичам….ето казах го, какво пък, може би няма да мога да ти го кажа на живо. Пиши ми….Все някога ще ти отговоря..Трябва да тръгвам! М”
Няколко части от секундата по-късно това писмо беше автоматично изтрито от системите за сигурност, защото не носеше подписа на командира. Всички маршируваха голи навън – в бурята, заради Миро. Вечерта го биха. На сутринта го затвориха в карцера за 28 дни. Два дни по-късно той се самоуби.
Деси го намрази, защото не й се обади никакъв цели три години. Вече можеше да избира само между Наркотиците, Смъртта и иван. Избра иван.
Тихомир Димитров
Уникално, е Тошо!
иска ми се да е началото на една по-дълга история.
Comment от Биляна — ноември 22, 2007 @ 9:44 pm
Кратко, силно, разтърсващо. Умееш ги тия работи, Тишо!
Comment от Дончо — ноември 23, 2007 @ 12:13 am
Аз още днес като ми го прати ти казах. Отнася главата.
Поздрави.
Comment от Eneya — ноември 23, 2007 @ 1:10 am
Притеснен съм за психическото си здраве след прочита. Притеснен съм от бая време, всъщвост. Очаквам продължение, инак ще си пусна коса!
Comment от mindbolt — ноември 23, 2007 @ 1:11 am
Вероятно е началото на новата ти книга?
Надявам се да е по- добра от предната.
Жеалая ти успех
Comment от Teodora — ноември 23, 2007 @ 1:21 am
Нещо не съм впечатлен. Отдавна съм забелязал, че в публицистиката се справяш значително по-добре, отколкото в прозата.
Не го приемай като заяждане, разбира се
– вероятно с мене хавата е същата, затова не се опитвам вече 
Comment от Longanlon — ноември 23, 2007 @ 12:18 pm
Българските блогъри – тактични като багерист.
Comment от mindbolt — ноември 23, 2007 @ 3:16 pm
Добро. Депресиращо.
Comment от Iliyan — ноември 23, 2007 @ 3:20 pm
@Longanlon: В никакъв случай не го приемам като заяждане, но не мога да се съглася с теб по простата причина, че изпитвам еднакво голямо удоволствие както от публицистиката, така и от прозата. А резултатът – много съм далеч от мисълта, че трябва да се хареса на всеки…
Comment от asktisho — ноември 23, 2007 @ 4:41 pm
Уникално и силно, като всичко в този блог.
Comment от koronal — ноември 24, 2007 @ 12:35 am
хей, тишо, харесвам как пишеш писанията си. това обаче не ми харесва, малко е префърцунено и нагласено. мотивът „писмото не достига до получателя“ е добре познато от съветските филми. това, което липсва на историята е неочакваното, изненадата, провокацията… и там подобните му шашави работи, иначе стилът и езикът са си просто супер. ти си си майстор. препоръчвам по-малко паоло куельо *така ли се пише?* и повече примерно хемингуей или t.c. boyle
поздрави!
Comment от mislidumi — ноември 24, 2007 @ 5:35 pm
mislidumi : Къде пък го откри паоло куельо в това ?!? А и нима не знаеш ? Куельо го четат само манекенките :О)))
Comment от freakhead — ноември 26, 2007 @ 3:57 pm
freakhead,не знаех, но съм сигурна, че си прав.
весел ден!
Comment от mislidumi — ноември 26, 2007 @ 5:37 pm
Да ме прощавате ама и аз мога да напиша нещо такова. Май силата на Тишо верно е в публицистиката.
Comment от Anonimen1 — ноември 26, 2007 @ 7:22 pm
@Anonimen1: Шегуваш се, нали?
Comment от asktisho — ноември 26, 2007 @ 8:07 pm
Впрочем чак пък „уникално“. Но е добро, защото е много директно.Разбира се, въпрос на вкус.
П.П. Критикарите, а да напишеше КАКВО аджеба и защо точно не ви харесва, демек малко аргументация или няма да благоволите?
Просто много се дразня от едноредовите ‘не ме кефи’. Що? ‘щото така’.
Хм.
Comment от Eneya — ноември 27, 2007 @ 12:20 am
@Eneya – Е добре – праволинейно, банално, комерсиално ако щеш. Като американски филм. Наглеждам блога заради останалите неща които пише.
@Tишо – да, смятам че мога да напиша нещо подобно. Ако искаш като ми остане време ще пробвам, само трябва да го кача някъде да видя какъв ще е отзива. Ходил ли си в Казармата? Щото там се развенчава мита за боеца, карцера и т.н. Ние се избивахме да спим на нара в карцера като сме караул, освен това там като цяло е скатавка, дотолкова са изкривени нещата.
Разбира се, другите статии ми харесват много, имаш безспорен талант и това е причината да чета от време на време тук. Харесва ми начина ти на писане, стила, а не толкова идеите които споделяш. Вече изразих несъгласието си за емиграцията.
Comment от Anonimen1 — ноември 27, 2007 @ 11:15 am
К’о с’таа с тоя блог…
@Eneya – Е добре – праволинейно, банално, комерсиално ако щеш. Като американски филм. Наглеждам блога заради останалите неща които пише.
@Tишо – да, смятам че мога да напиша нещо подобно. Ако искаш като ми остане време ще пробвам, само трябва да го кача някъде да видя какъв ще е отзива. Ходил ли си в Казармата? Щото там се развенчава мита за боеца, карцера и т.н. Ние се избивахме да спим на нара в карцера като сме караул, освен това там като цяло е скатавка, дотолкова са изкривени нещата.
Разбира се, другите статии ми харесват много, имаш безспорен талант и това е причината да чета от време на време тук. Харесва ми начина ти на писане, стила, а не толкова идеите които споделяш. Вече изразих несъгласието си за емиграцията.
Comment от Anonimen1 — ноември 27, 2007 @ 11:37 am
A, разбрах защо не успях да отговоря на Eneya – той Тишо ми игнорнал ника щото го критикувам. Само така, Тишо!
Comment от Anonimen2 — ноември 27, 2007 @ 11:42 am
Стила „Право ти куме в очи“, насилие, несправедливост, хайтек и лек привкус на секс… Екстра е!
Comment от Владислав Юруков — ноември 27, 2007 @ 12:12 pm
@Анонимен: не съм те игнорирал по никакъв начин, но не мога да разбера защо „Аксимет“ не ти харесва коментарите
Да, ходил съм в казармата и не – това не е разказ за боеца. Хич даже, ако се вгледаш между редовете…
Що се отнася до стила: просто една импресийка, която ми дойде наум дума по дума, докато миех чиниите. А ти продължавай да четеш заради „другите неща“, които пиша и мерси за благите думи. Те не са задължителни. Отрепах се да повтарям, че всеки има правото да критикува и да не е съгласен с мен, стига да има елементарна обща култура и нещо за казване, демек – аргументи. Айде със здраве!
Comment от asktisho — ноември 27, 2007 @ 11:59 pm
„…само между Наркотиците, Смъртта и иван. Избра иван.“
Чак сега ми направи впечатление, че иван е с малка буква…
Comment от Владислав ЮРУКОВ — януари 24, 2008 @ 4:43 pm
Кратко , но достатъчно разтърсващо. Ужасно много ми хареса…поздравления от мен !
Comment от Simona — март 30, 2008 @ 9:08 pm