Да станеш на 29 – урок за начинаещи

Да станеш на 29 не е кой знае какво постижение. Раждаш се, чакаш 29 години и си готов. Всеки го може. Добре де, почти всеки… Важното е, че в период на тежко мозъчно прояснение след рождения ден седиш върху тоалетната чиния и се питаш: „А сега накъде?”

Всеки си има някакви творчески, бизнес, мисионерски, лични и друг вид планове, така че аз не мога да говоря от името на останалите 29 годишни мъже/жени. Мога да говоря само от мое име, но пък не искам. Така че ще заложа на нещо, което много обичам и на нещо, за което често получавам забележки: генерализациите. Да, всеки човек е отделна вселена, но всъщност ние толкова много си приличаме…

Затова ще започна с генерализациите на тема: “Да станеш на 29 – урок за начинаещи”

Self Image: доскоро възприемаше себе си като ученик, студент, стажант, а сега си просто един успял (успяващ) или неуспял (неуспяващ) в работата си човек. Наближаването на 30-така те кара да се замислиш над тези въпроси сериозно, няма как, вече реално не си тийнейджър, дори 20-те останаха зад гърба ти. Животът е кратък. Даваш си ясна сметка, че само след 15-ина годинки ще приличаш на чичковците и леличките в автобуса. Трескаво започваш да правиш планове как да не заприличаш на тях – чертаеш проекти за нова работа, за нови успехи, за нови и интересни бизнес начинания, за пътувания, срещи, запознанства: все неща, които може би ще те направят различен.

Е, да си жив и здрав, след 15-ина годинки ти ще си поредният чичко (леличка) с тъжна физиономия в автобуса и това е така поради една единствена причина: младостта ти отминава. Неприятно, но fuck. Единствената разлика е с колко пари ще разполагаш след въпросните 15 години. Пожелавам ти да са повечко, за комфорт в ежедневието. С тях ще можеш да си купиш любов, признателност, приятна компания и емоции, дори здраве и успех ще можеш да си купиш, но не и младост. Тя е подарък Отгоре, така че й се радвай, докато можеш. Толкова по въпросите за self image-a.

Семейство, брак, деца. Има два варианта:

1) Вече си семеен човек - в онази междинната фаза, между след-сватбената еуфория и пред-брачното отегчение. Това е фазата, в която започваш да разбираш, че любовта май наистина трае само три години и, че сексът след брака май наистина спира. Но едва ли имаш много време да циклиш над тези въпроси, тъй като на главата ти висят много други: училища, детски градини, памперси и антибиотици за децата; ипотеки, наеми, заеми, кредити и лизнги за по-удобен живот; работа, овъртайм, отпуски, командировъчни, тим билдинги, срещи и оперативки за повече кеш; все по-малко приятели, все по-голямо отчуждение и все по-малко време за лични неща като фотография, разходки сред природата, рисуване, писане, някакъв друг вид творчество или просто излежаване пред телевизора. Всъщност, излежаването пред телевизора май е единственият ти лукс. Добре дошъл в подножието на 30-те: вече най-официално си ходещ банкомат и в това няма нищо лошо, стига да ти харесва.

2) Все още си от онези обърканите души, дето цялата фамилия ги мрази, защото не отглеждат ревящ, пълен с ако вързоп в домашни условия и защото са ампутирани от почти всички проблеми, изброени по-горе.. Е, не е отчайвай! Животът е пред теб! Преди сто години може да е било извратено да нямаш многодетно семейство на тази възраст, но в началото на 21 век е съвсем в реда на нещата да си сингъл, на 29, и изобщо да не ти пука. Моментът да се захванеш с истинските неща, които те правят такъв, какъвто си, е сега или никога. Разполагаш с достатъчно свобода и житейски опит за целта. Имаш нужните контакти. Държиш един много силен коз в ръцете си. Изиграй го. Или го изпуши, но на 29 е време да премислиш някои вредни навици…Майтапът настрана. Ако чувстваш себе си артист, художник, писател, фотограф, сценарист, предприемач с оригинални идеи или някакъв друг човек с мисия, Съдбата никога няма да ти даде по-добър шанс да провериш дали наистина си такъв. Хващай се на хорото, инвестирай най-ценното, което имаш – свободата и да знаеш, че аз винаги ще ти стискам палци. Това важи и за семейните люде със свободни сърца. Хората се раждат свободни и само от тях зависи докога ще успеят да запазят това състояние на духа.

Партита, дискотеки и купони: илюзията, че си започнал да се уморяваш от тези неща всъщност не е никаква илюзия. Тридневните разбивки и размази все още са част от твоето ежедневие, но ти вече не гледаш на тях толкова сериозно и с такъв ентусиазъм, както преди. Защо? Ами защото знаеш, че не водят до нищо съществено. По-приятно ти е да общуваш с интересни хора в уютна обстановка с приглушена светлина, да си говорите за бизнес, за инвестиции и за дългосрочна възвращаемост, а не за партито на поредния диджей в петък. В органайзера ти започват да се появяват все повече делови контакти и все по-малко „луди фенове”. Остаряваш, копеле!

Приятели, хобита и свободно време: В най-обшия случай, вече би трябвало да имаш по-малко и от трите, но по-качествени (и по-скъпи). Ако ли не, значи си като мен – избрал си пътя на невидимите възможности, пред утъпканата пътека, която води до един добре планиран и лесно предвидим край. Всъщност, всички ще акостираме на тихото пристанище някой ден. Въпросът е как ще управляваш собствения си кораб в морето на житейските бури дотогава. Пожелавам ти попътен вятър!

Тихомир Димитров