Великото преселение (на емигранта)

Обичам да наблюдавам какво се случва в цирка, наречен „България” и, когато забележа някаква нова акробатика, чувствам се длъжен да споделя с други хора, за да видя различни гледни точки и да си сверя часовника, един вид.

Новата акробатика, която забелязвам е Великото завръщане на емигранта, като част от неговото постоянно Велико преселение. Преди време публикувах една статия, която обясняваше куцата съдба на емигранта , а сега ще се опитам да обясня защо завръщането на част от тези същите хора е едно още по-спънато решение.

Всяко нещо си има причина, така че да започнем от причините. За да се завръщаш в България, първо трябва някога да си я напускал за по-дълго време и това кардинално решение със сигурност е било продиктувано от някакви кардинални проблеми.

Ясно ми е, че авантюристите, които тръгват да обикалят широкия свят, за да си търсят късмета, без да знаят какво ще излезе, са малко и точно поради тази причина аз уважавам тяхното решение. Повечето хора, обаче, емигрират по съвсем битови, делнични причини: липса на възможности, ниски заплати, песимизъм, социална безизходица или чисто и просто – немотия. С други думи, заминават по принуда, а не защото им е кеф или защото така са решили. Постепенно емиграцията се превърна в най-масовия български спорт.

Тези хора (съвсем оправдано, може би) напуснаха запалената къща, наречена „България” и то в нейните най-критични години. Те си имат своите причини и са прави за себе си, но аз никога няма да спра да ги разглеждам като плъховете, които избягаха от потъващия кораб, защото така беше най-лесно.

Сега плъховете се завръщат. Кога се завръщат плъховете? Ами когато има нещо за кльопане. Обикновено на пролет, при хубаво време, гризачите напускат мазетата и таваните, защото навън е топло и изобилства от храна. На есен, когато свие кучият студ, а мазетата се напълнят със зимнина, те се завръщат по добре познатите им, родни места.

От край време хората мигрират подобно на животните в търсене на сочна паша и в това няма нищо нередно, това е един съвсем естествен процес. Но мотивите на животните са доста елементарни – да се напасат, а мотивите на хората винаги имат сложен и разнообразен характер (кариера, брак с чужденец, по-удобен живот). Обединяващият фактор е само един – стадният инстинкт, който според мен важи еднакво и при хората, и при животните.

По време на кризата и хиперинфлацията, когато беше супер демоде да се живее в България, стадото групово започна да се изнася. Сега в страните, където се изнесе стадото, взе да става модерно да се купуват къщи в България, да се строят голф игрища, яхт портове и молове, да се разкриват клонове на чуждестранни фирми и въобще: да се търсят бизнес възможности в страната ни, където все още има много неизследвани пазарни ниши.

И стадото взе да се връща. Не както преди – само през лятото. Този път, освен подаръци за близките, стадото донесе със себе си и някакви по-сериозни намерения. Взе да се оглежда за имотчета, да „прослушва” обявите за работа, да търси кредитчета за бизнес, да проучва терена за частна инициатива, взе да оглавява клоновете на западните компании тук – у дома.

Хубаво е това, добре сте ми дошли, по дяволите, но е малко късничко вече, не мислите ли? Сега трябва да се състезавате с големите акули, които до вчера ви бяха работодатели ТАМ. И да делите с тях погачата, която ви принадлежеше по рождение.

Навремето, когато всички отиваха да стават хамали в чужбина, двама братя регистрираха първата фирма за студенти-хамали в София – един град, в който средно 500 човека сменят жилището си на ден. Сега са мултимилионери. Номерът е да си първи, а вие изтървахте хиляди възможности да бъдете първи, докато играехте втора цигулка в нечий чужд икономически спектакъл. Бяхте поредният наемен служител на запад, а сега сте поредният чуждестранен инвеститор у нас. Винаги сте с един ход назад. Така не се става богат. Чужденците пак ни биха с два на нула.

НО, лично за мен, вие сте добре дошли у дома! Аз се радвам да ви видя. Защото ми омръзна да ви слушам забележките колко нескопосано е всичко в България и как тук останаха да живеят само неандерталци. Така е, защото вас, готините, ви няма. Ми направете нещо по въпроса, да го!

Тихомир Димитров