Светът след 100 години. Еп 2: Ред и закон

„Първо, нека приемем, че компютърните специалисти ще успеят да разработят интелигентни машини, които могат да вършат всичко по-добре от хората. В този случай, предполагаме, работата ще бъде вършена от огромни, високо организирани системи от машини и човешкото усилие ще бъде ненужно”

Човешкото общество не може да оцелее без ред и закон. Наблюдението и контролът са качества на всяка система за управление. Технологичният напредък значително увеличава възможностите за наблюдение и контрол. Светът след сто години за мен е свят на тоталния ред и закон. Оттук алтернативите са две: утопична и анти-утопична. Високотолерантно общество или Тотална Технологична Тирания (ТТТ). Според мен и двете възможности заслужават по малко внимание:

1) Високотолерантно общество: генът на злото не може да бъде елиминиран напълно, ето защо хората винаги ще бъдат опасни за себе си. Избягвайки нов Ленин и нов Сталин, плюс нова Революция, която ще изяде децата си, човечеството трябва да си осигури доста поносим житейски минимум. Човекът след сто години ще бъде ценен, само защото принадлежи към доминиращата хуманоидна раса, която му е дала право на живот. Ако ти позволят да се родиш, ще бъдеш материално осигурен до края на живота си. Няма да тежиш на никого, дори ще се родиш със закодирани способности, които ако използваш в работата, ще те направят богат. Ако не ти се занимава, обаче, просто трябва да се задоволиш с общия минимум. И никой няма да ти позволи да правиш глупости. Денонощното видео наблюдение, чиповете-имплантанти, безналичните разплащания и най-общо: технологичният контрол ще направи това невъзможно. И да не се бъркаме като Азимов: компютрите няма да взимат решения. Те ще предлагат решения. Човешката воля YES/NO ще бъде последна. Да не забравяме, че стремежът към власт е дори по-силен от стремежа към нови хоризонти.

2) Тоталната Технологична Тирания (ТТТ). Проблемът се състои именно в човешката воля, която е последна. Колко души ще взимат решенията, валидни за целия свят и доколко тези решения ще бъдат в полза на човечеството? Несъмнено, перфектната организация и ред, осигурени от технологичния контрол, представляват предимство. Правилата са ясни, спазват се без изключение. Хората се раждат и биват възпитавани в повишено съзнание за ред и законност. Спазването на правилата е добро и носи блага. Неспазването им е почти невъзможно или най-малкото безсмислено, тъй като неразкрити престъпления няма. Проблемите започват от момента, в който да си негър и да се водиш на предната седалка в такси стане престъпление, защото някой отгоре е сложил своя пръстов отпечатък. Такава е последната му, човешка воля. Тоталната Технологична Тирания е като диктаторските режими от 20 век, но с акцент върху тоталния технологичен контрол. Бар кодове на врата, експлодиращи гривни, проследяване и денонощно наблюдение, пълна липса на уединение, прецизност, жестокост и перфекционизъм в изпълнението на наказанията: такава е анти-утопията, която ни представят филмите. Според мен, обаче, е друга: ти просто няма да можеш да мислиш различно от групата. Ако пък се окажеш дефектна бройка, системата задължително ще разбере, ще те локализира и светкавично ще отстрани дефекта, без никой да се усети. Да живее Големият брат!

Тихомир Димитров

Светът след 100 години. Еп. 1: Епохата на Водолея

„Астролозите вярват, че на всеки 2000 години небесният ред се сменя и това води до големи промени на земята. Епохата на Рибите била белязана от насилие и доминирана от християнството. Тази епоха върви към своя край през 2000-та година, след което ще настъпи епохата на Водолея, която ще се характеризира с любов, светлина и задоволяване на дълбоката духовна жажда на човечеството”

Всичко на този свят е свързано, включително и нашите гледни точки за бъдещето. Обединени, те може би дори го създават. Смятам да си начеша езика по няколко въпроса, които силно ме вълнуват напоследък, а именно: как ще изглежда светът след сто години, какви ще са неговите нрави, обичаи, технологии и хора? Обичам футуристичното мислене и това, което ще напиша не е нито прогноза, нито диагноза, а просто едно лично виждане: комбинация от опит, знания, усещания и капка шесто чувство за вкус. Ще бъда кратък и съдържателен, но ще ми бъде много любопитно да погледна бъдещето и през твоите очи.

Епохата на Водолея най-общо означава Промяна. Прекалено дълга е религиозната и окултната страна на въпроса. Дънов казваше, че след 200 години хората ще бъдат красиви и с високо чело, няма да страдат от никакви болести, бракът ще изчезне като институция и хората ще се придвижват от една точка на земното кълбо до друга много бързо. Цитатът е свободен. Църквата си има своята теория за Новата ера, астролозите вярват в нова зодиакална промяна за цялата планета, шарлатаните пишат книжки, обещаващи по-добър живот в бъдещето като компенсация за сегашния шит, след което изкарват милиони…… Така че гледните точки за Епохата на Водолея са много. Това, което ги обединява, е едно: всички те очакват промяна към по-добро.

Според мен, Промяната ще се случи. Масово просветление действително ще има, хората действително ще са по-красиви и по-здрави от сега, бракът действително ще изчезне и хората наистина ще пътуват много бързо около света, но прекият виновник за това няма да е намесата Свише, а глобалната икономика, базирана на непрекъснат растеж, високите технологии, генетиката и медицината. За мен бъдещето след 100 години е бъдещето на медицината.

В момента човечеството трескаво играе на карти с Природата и вече е успяло да свали повечето от нейните скрити козове, като до пълното подреждане на мозайката по въпроса „как е създаден човек” остава съвсем малко и тогава биологичният вид ще започне да се променя сам, според собствените си предпочитания.

Какво би си пожелал всеки от нас, ако имаше магическа пръчица? Вечно здраве, красота и богатство, естествено. Точно това е, което човечеството ще осигури на себе си с помощта на технологиите като плюс, а не като водородни бомби.

След сто години хората ще бъдат по-умни, по-красиви, по-здрави и по-богати от нас. Може би ще трябва да се поограничат в раждаемостта, но за сметка на това всяка душа, която получи „входна виза” за тази планета ще се появява в перфектно изградена от генетиката опаковка: за дълъг и комфортен живот.

Ето това е Епохата на водолея според мен.

Тихомир Димитров

Short Story

„Виж, Дес, едва ли ще разбереш всичко, което искам да ти кажа….знам, че така по имейла изглежда малко детински и страхливо, но аз съм готов да потвърдя всяка своя дума в истинския живот. Няма друг начин да се свържа с теб, конфискуваха ни джи ес ем-ите от съображения за сигурност, забраниха ни достъпа до интернет и затвориха телефонните кабини. Казват, че се готвело нападение, скоро връхлитат бури, страхуваме се, че Tе ще дойдат с бурята….докопах се до компютъра на командира – единствения достъп до интернет за комуникация с щаба. Почиствам кабинета му, влезе в тоалетната и имам само няколко минути, колкото да ти напиша това писмо…със сигурност ще ме накажат, защото навсякъде има охранителни камери, АЗ ПРОНИКНАХ В ЩАБА, ДЕС! Извиянвай за всичко, което направих, държах се като глупак, защото те обичам….ето казах го, какво пък, може би няма да мога да ти го кажа на живо. Пиши ми….Все някога ще ти отговоря..Трябва да тръгвам! М”

Няколко части от секундата по-късно това писмо беше автоматично изтрито от системите за сигурност, защото не носеше подписа на командира. Всички маршируваха голи навън – в бурята, заради Миро. Вечерта го биха. На сутринта го затвориха в карцера за 28 дни. Два дни по-късно той се самоуби.

Деси го намрази, защото не й се обади никакъв цели три години. Вече можеше да избира само между Наркотиците, Смъртта и иван. Избра иван.

Тихомир Димитров