Възможно ли е приятелството между мъжа и жената?

Напоследък доста често ми се случва да водя разговори на тази тема и тъй като отношенията между мъжете и жените винаги са били обект на жив изследователски (и писателски) интерес за мен реших, че  е крайно време да се изложа в писмен вид с разсъжденията си и по тази тема.

Позната ли ви е следната ситуация: Те прекарват почти цялото си свободно време заедно,  споделят си всичко или по-точно тя споделя, а той слуша, доверяват си тайни един на друг. Тя го възприема като най-добрия си приятел, а той…ами…”Спрайт иска да ти каже нещо за най-добрия ти приятел”…или пък обратната ситуация: тя тайничко си пада по него, но не смее да направи първата крачка. Виждат се всеки ден и си изкарват страхотно. Тя му прави всякакви косвени намеци, но той остава сляп за тях. Просто я възприема като приятел. И чука друга. Обожава друга. Подарява цветя на друга. Говори всички тези красиви думи и прави всички тези жестове на нежност за някаква кифла, която изобщо, ама изобщо не ги заслужава.
Вие имате ли си истински приятел от противоположния пол? Защото аз имам. Няколко дори. Повечето са лесбийки, а другите изобщо не мога да ги възприема като жени. Не защото са грозни или имат мъжки черти, напротив, защото са прекалено големи пичове, израснали са изцяло в мъжка компания, разбират се по дефолт единствено с мъжете, т.е нямат жени приятелки и се сприятеляват прекалено лесно с мъжете.  Толкова лесно, че са готови да пият бира с тях и да отидат веднага на мач, вместо да ги карат да ги чакат в коридора два часа, докато се гримират. И им липсва типично мъжката смелост да направят първата крачка и което е още по-лошо: чувстват се задължени да направят първата крачка, но не им стиска. А отсрещната страна просто не разбира от косвени намеци. Нека да анализираме и другата ситуация, в която срамежливата роля се пада на влюбения приятел. Много кофти е да попаднеш в категорията „приятел” на някоя жена, която харесваш. И много лесно. Това обаче означава, че шансовете връзката ви да се развие до някакво по-високо, жадувано от теб равнище, е нулева. Има само два варианта: 1) да се примириш с посредствената си роля на безполов, импотентен развеждач, компаньон и душеприказчик или 2) да не се виждате никога повече.  Подобно на мъжете, жените се сприятеляват истински само с хора от противоположния пол, към които изпитват точно 0% сексуално привличане.

Където го няма сексът, само там вирее приятелството между двата пола.

Затова моите приятелки са лесбийки и „мъжки” момичета. Защото го няма сексът. Усъмня ли се поне за миг в женствеността им, нещата коренно се променят. Започвам да гледам по различен начин на тях. И приятелството отива на кино. 
Къде е проблемът всъщност? Какво не се получава като хората? Защо толкова много хора страдат от този модерен проблем? Ще се опитам да дам конкретен отговор на този въпрос. Всъщност, отговорът е доста прост: Мъжете се опитват да превърнат своите приятелки в приятели, а това не се получава, защото те все пак си остават жени и обратното – жената, допуснала те до себе си само като приятел, всъщност се опитва да те превърне в нейна приятелка, с която да си споделяте всичко, да си лакирате ноктите на краката и да си говорите за връзки, а на тебе просто не ти отива тази роля, защото не си гей, а хетеросексуален мъж. Но търпиш и се примиряваш. Страдаш. Надяваш се. Ами успех, duude, никога няма да се получи, от мене да го знаеш. Ще затъваш все повече и повече в унизителната позиция на безполовия хермафродит, който трябва да я успокоява, след като я е зарязал поредният пиян мухльо. И ще си го заслужаваш това положение, защото не са ти ясни правилата на играта. Нека обобщя.
Момичета, мъжете не се интересуват от разговори за връзки. Те предпочитат да ги практикуват, вместо да ги теоретизират. Приятелка може да ви бъде само истинският гей. Неслучайно гейовете се разбират чудесно с жените. Няма го секса, нали се сещате?
Момчета, жената, която ви харесва няма да си губи времето с тричасови монолози за бившите си и настоящи гаджета. Дори напротив, ще мълчи като гъз и ще избягва тази тема на всяка цена. Не бъдете многословни. Не споделяйте много с жените. И не ги оставяйте да ви натикват там, където не ви е мястото. Ако пък вече сте сглупили достатъчно и разберете, че тя ви е лепнала отвратителния, безполов етикет „приятел”, можете да направите само едно – кажете си всичко, още в самото начало, преди да е станало прекалено късно. Захапете я за врата и я вкарайте в леглото или просто й наредете да си обира парцалките и да отива при най-добрата си приятелка, която съществува на тази планета с една единствената цел – да води шестчасови разговори, в които да анализира най-малките детайли от поведението на мъжете и да изслушва всички глупости до припадък. Вие не сте евнух, в крайна сметка.
Приятелството между мъжа и жената е невъзможно там, където съществува сексуалното привличане, дори и едностранно, дори и под формата на половин процентова,  теоретическа вероятност. Ask Tisho about it. )

P.S

Харесва ли ти “Писателският блог на Тишо”? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга “Душа назаем”. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров