“СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСИЧКИ”

Ако попадаш за първи път тук и се питаш за какво става въпрос,  «Справедливост за всички» е една история, която се опитва по качествено нов начин да разгледа взаимоотношенията между хората в една арогантна, болезнено истинска и доста деформирана реалност, каквато е бълграската – тук и сега. Става дума за живота на една модерна и красива млада жена, която може да прави с мъжете каквото си поиска и го прави именно защото може.  Но не се заблуждавай, това не е лигава любовна история, булевардна кримка или секс четиво. Историята е истинска, защото е писана като военните устави - с кръв. И предупреждавам - хапе. Първата част от романа е на разположение за четене в блога. Продължението можеш да изтеглиш от тук.

Тихомир Димитров

За масовото затъпяване

Налице е масово затъпяване. Хората стават все по-посредствени. Използвам думата „масов”, тъй като тази тенденция се отнася за широките маси по принцип, от които ти, читателю, правиш изключение, надявам се. Продължавам да живея с убеждението, че предимно не-случайни и култивирани хора четат «Писателския блог на Тишо», така че, хайде заедно да се надсмеем над другите и да видим защо те са толкова тъпи, а ние не сме :-)))) Кои са симптомите на масовото затъпяване ли?. Ето ги:
Българското училище се превърна в развъдник за напушени аутсайдери. Писал съм какава благинка е тревичката в миналото, но там поставих и едно условие, ако си в девети клас, джойнта буквално ти разкапва съзнанието. Наркотиците, подобно на алкохола, хазарта и проституцията са забавления, позволени само на възрастните и техният достъп до непълнолетни изобщо не го толерирам. На всичкото отгоре напоследък става все по-модерно да ходиш нашмъркан и пиян на училище. Голям кеф. Да говориш по мобилния по време на час и да се ебаваш с даскалицата, защото баща ти е мутра. Да караш съученичките ти да се събличат и да ти правят свирки в голямото междучасие, а после да качваш клиповете във vbox7. Аре стига бе. И това е «бъдещето» на нацията?
За мотивацията на учителите няма какво да говорим. За качеството на преподаване, също. Ще ме извинявате, ама един интелигентен и можещ преподавател никога няма да работи в някое СОУ при тези условия и при това унизително заплащане. Интелигентните и можещи преподаватели работят в частните училища. Изключение от всичко казано по-горе правят само елитните гимназии. Всеки град си има по една езикова, математическа или хуманитарна, столицата пък си има нейната Първа английска, НПМГ, НГДЕК и още няколко престижни училища, където ми се вярва, че все още работят добрите преподаватели от «старата школа» и все още приемат само подбрани, интелигентни деца, които наистина се стремят към нещо в живота.
Висшето образование е пълна трагедия.   През 1997 година, когато трябваше да кандидатствам, отслабнах с 15 килограма от 20 часовото ежедневно зубрене в продължение на един месец без прекъсване, за да мога да изкарам 5.70 на изпита по История. Залозите бяха високи. И нямаше значение колко парички са готови да дадат нашите, защото не ме ли приемеха “държавна поръчка редовно обучение”, отивах директно за година и половина в казармата. Някой да може днес да се похвали със същото? Ше ме извинявате, ама ако си влязъл с тест за интелигентност в НБУ само защото вашите имат 800 кинта и след три години преписване по изпити някой ти e написал дипломната работа, за да завършиш, твоята бакалаварска степен не може да тежи колко моята, получена след четири години гърч, заверки, отсъствия, присъствия, мид-търм тестове, колоквиуми и след мазния държавен изпит накрая, нали? Най-голямата простотия на земята беше да възнаградят тригодишния курс на обучение за “специалист” с титлата “бакалвър”. Обяснението: ми в Европа нямало титла “специалист”. Така преебаха усилията на всички хора, блъскали четири години преди това за същата тапия. Но кой губи от всичко това? Губят интелигентните деца, отишли в университета, за да получат знания, губи и българското образование като цяло, защото се обезценява. Обезсмисля се. Познавам «магистри» по финанси, които не знаят формулата за пресмятане на проста и сложна лихва. Познавам хора, завършили «банково дело» в технически университети, познавам и хора, получили диплома без да са стъпвали в университета. Днес е лесно. Навъдиха се куп образователни коптори, които работят на принципа  «дай парите и бегай». Искаш магистърска степен? Няма проблем. Записваш се в каспичанския клон за «дистанционно обучение» към плевенския филиал на Бургаския свободен университет и си готов. Изключение от всичко казано по-горе все още правят елитните специалности в класическите университети като СУ, МЕИ, Свищовска академия, УНСС, ВИАС, ТУ и още няколко учебни заведения, защото може да са дървени и консервативни държавни институции, но ако си пълен тъпак, право в СУ или МИО в УНСС ще видиш през крив макарон. Дори и да имаш 800 лв.
Поп-фолк «културата». Честно казано, омръзна ми да лая срещу чалгата. На всички им стана ясно, че това е музика «за душата». Ама за душата на тракториста, копанара и провинциалиста. Ако си интелигентен човек не можеш да го издържиш това нещо, просто. Няма начин. Защото едно е да се кефиш на етно музика, аз обожавам истинските народни песни, които се правят в Гърция, Турция, Сърбия и Македония, защото фолклорът носи цялата душевност на един народ в себе си, но от побългарените версии на съседския фолклор, от издигането в култ на мутри и техните перхидролени кукли, от стремежа към бързи пари и «диливера» направо ми се повръща. Излез и отиди някоя вечер в «Син Сити». Ще видиш най-скъпите коли на света паркирани пред клуба. Техните собственици са единствените хора, които знаят какво правят там. Те са модерните богове на новия култ. Всички останали са комплексирани подражатели и жалки чекиджии.
Четенето на книги. Познавам изключително много хора, които не са прочели една книга през живота си. Бързам да направя уточнението, че не всички от тях са тъпаци. Напротив, има доста интелигентни хора, които просто са ощетени от това, че никога през живота си не са изпитали естетическото удоволствие от четенето на художествена литература. Вече е почти напълно възможно да си „попълниш” празнините за световната класическа култура с гледане на красиви, добре направени филми. Обожавам и уважавам киното като изкуство, но всеки психолог ще потвърди, че като познавателен процес четенето на текст е активна дейност, която ангажира много повече ресурси на мозъка ти от пасивното възприемане на мултимедийни продукти. Преработвайки текста в асоциативни образи и картини, мозъчната ти дейност непрекъснато се самоусъвършенства. С други думи, научаваш се да мислиш и да формираш собствени представи за света. Ставаш по-креативен и по-умен. Мултимедията ти дава готови ролеви модели, на които можеш само да подражаваш. Наслаждението от сюжета е същото. Губиш конструктивното мислене. Ако никога не си чел книги, можеш да разчиташ само на вродения си интелект, към който единствено работата ти, ако ангажира мозъчни ресурси, прибавя някакво развитие. Но за сметка на това пък губиш цялото декадентско удоволствие от дъждовния неделен следобед, прекаран с кутия цигари и интересна книжка в леглото…
Телевизията води до затъпяване, казвал съм го неведнъж и дваж. Виновни за това са брутално тъпите шоута от типа „Биг Брадър”, касапницата по новините, малоумните стари филми, защото по дефолт телевизиите нямат кинти за тарикатски, нови филми, както и ниското интелектуално съдържание на рекламите. Да не говорим за изгубеното време и натрупаните килограми от залежаването пред телевизора – време, което можеш да прекараш в общуване с други хора, в спорт или в разходка сред природата. Колко информация ти носи телевизията е друг спорен въпрос. Всеки офлайн или онлайн всекидневник и почти всяко радио ти носят същото количество полезна информация на ден, без рекламите да са толкова графично задължаващи.
Движението по пътищата до голяма степен издава културата на един народ. Вече почти не остана българско семейство, в което да няма пострадал или загинал от пътно-транспортно произшествие, но това нито пречи на хората да карат пияни, нито да се изживяват като Шумахер в населените места. Най-неконтролируемите глупаци са „донорите” с черните Аудита, Бе ем ве-та и Мерцедеси. „Безсмъртните” участници в движението са причина за повечето произшествия. Селтакът е изкарал кинти и си е купил скъпа кола, какво го бръсне него, че детето ти може да пресича улицата? Или че ладичката на възрастните ти родители няма въздушни възглавници? Неговата лимузина нали има? Ще направи „белята”, но ще оцелее, може дори да му се размине, ако познава хора тук-таме и ако пусне пачката в действие. В крайна сметка излиза така, че неговият живот е по-ценен от твоя. Е, айде де. Аз пък не съм съгласен. И ако има нещо, заради което искрено обичам Глобализацията и Техническия прогрес, това са електронните радари и видео наблюдението по пътищата. Ще стане така, че техниката съвсем скоро ще го начука на всички първенюта. Законът за движение по пътищата става все по-безмислостен, а ако  патрулният екип на КАТ работи под 24 часово видео наблюдение, което рано или късно ще стане факт, няма да можеш да бутнеш рушвет на ченгето дори и да си шеф на полицията. Просто ще свалиш нашивките, ще си платиш глобата и ще си излежиш присъдата, в  зависимост от големината на собствената ти простотия. Колите са направени, за да се придвижваш от една точка до друга, а не за да застрашаваш живота на другите, мамка му. В случай, че откриваш някакви състезателни заложби в себе си - има достатъчно професионални организации за автомобилен спорт, където можеш да се самоубиваш в контролирани условия, за забавление на зяпачите.
Примерите за масовото затъпяване са безброй, затова спирам дотук. Остава само отговорът на въпроса: кой печели от масовото затъпяване? Ами как кой – банките и политиците. За едните ще стане още по-лесно да ти пробутват ненужни вещи на кредит, а за другите: да те нахранят с кебапче, в замяна на което ти ще поставиш юздите на държавата в ръцете им при следващите избори. Не им се давай, ей! Без мозък в главата си буквално за никъде през 21 век.

Тихомир Димитров

Има ли истинско приятелство между жените?

Нямах намерение да пиша тази статия. Но след почти невинния ми опит да споделя мнение по въпроса за приятелството между мъже и жени, който запали толкова лют спор, направо се чувствам длъжен. Преди да започна да нищя още по-сложната и щекотлива тема за приятелството между жените, обаче, нека да дефинирам термина „приятелство”. Истинско приятелство. Истински приятел. Това е човек, който ще жертва личния си комфорт, за да ти спаси задника, когато си в беда. Ще вземе пари на заем, за да ти даде, ако няма. Ще те пусне да живееш у тях докогато поискаш, ако си  останал на улицата. Ще се сбие с ченгетата, за да те измъкне. Ще направи всичко за теб, освен да ти позволи да чукаш сестра му, може би :-)))) Имам само един такъв приятел. Израснали сме заедно.  Бих направил същото за него. Всички останали са ми по-близки или по-далечни познати. И тъй като аз не вярвам, че която и да е жена на тази планета (освен майка ми) би направила нещо подобно за мен, смятам „истинското приятелство” с жени за невъзможно. Е, да, може би съпругата и сестра ти ще паснат идеално в тази роля, но, разбрахме се, роднинските връзки не важат. Със съпругата ти и със сестра ти сте много повече от приятели, въпреки че един симпатяга се опита да ме убеди, че искам да чукам сестра ми, каквато нямам :-))))
Жената и колата са двете неща, без които един мъж не може, към които се привързва най-лесно и, които имат навика да го изоставят точно тогава, когато най-много се нуждае от тях. Ако си опаричен, успял, доволен и щастлив, ако всичко ти върви по вода, тогава ще имаш и работеща кола и любяща жена и куп „приятели”. Ама като изпаднеш в дупката, махни си калта от очите и се огледай точно колко приятели са ти останали. Познах ли? Николко. Така че аз не вярвам в приятелството по принцип. Хората много лесно я раздават тази титла – „приятел”. На мене ми се свиди. Трябва да си доказвал с години, че си истински човек. Чак тогава ще съм готов да обърна и света заради тебе. Все пак, между мъжете съществува някаква по-близка форма на споделяне, общуване и подкрепа, отколкото между жените. Нека да я наречем „близост”. Да не използваме силни думи като „приятелство”. Близостта между жените я няма никаква. Сега сигурно ще ме питаш защо? Ама как така? Ето как:
1/ Жените лъжат. Много. Те са лицемерни, двулични същества и сами си го признават. Гордеят се с тази своя черта дори, подчертават я. „Жените сме големи кучки.” Всеки, който ги познава достатъчно добре ще ти каже, че е препоръчително винаги да правиш обратното на това, което ти казват. Аз не обвинявам жените. Дори не мисля, че го правят нарочно. Просто са си такива. Факт. Ако ти каже, че харесва мъже с чувство за хумор, интелигентни и възпитани, имай едно на ум, че гаджето й сигурно е най-големият простак на земята. „Добрите момчета си лягат сами”. Тази поговорка не съм я измислил аз. Жените лъжат всички – не само мъжете и другите жени, те лъжат дори себе си. И сами не си вярват. Някоя жена да ви е обяснявала наскоро колко „объркана” се чувства? Ами няма как, като се оплетеш в толкова много лъжи, нормално е да се объркаш. Просто те са емоционални. Не казвам, че са тъпи, емоционалната интелигентност е не по-маловажна от логическата. Но прекалената емоционалност ти пречи да разсъждаваш трезво. И на мен ми пречи понякога. Аз също ходя до тоалетната. Не виждам на тях защо да не им пречи. Явно природата ги иска така. И по-добре да се научим да ги обичаме такива, каквито са, отколкото да се опитваме да променяме Божествения промисъл, защото няма да стане. :-)))))
2/ Жените завиждат. Не по-малко. Бях написал една статия преди време за жената на 25 -  възрастта, около която менгемето на Природата започва да пристяга черепната й кутия и постепенно единственото, за което та започва да мисли са бебенца, пеленки, акота и детски колички. Ако две „най-добри приятелки” на 25+ се срещнат на по кафенце и едната сподели с другата, че е бременна, другата ще изписка или „О, ужас, как ще позволиш на такова нещо да ти развали фигурата”, проклинайки себе си наум, че не е на нейното място или ще започне да се радва, да я целува, да й честити и да я обсипва с комплименти  в случай, че все още намира външния си вид и кариерата си за много по-важни и неотложни приоритети от раждането на деца. Ако едната си е купила дрешка, която другата харесва, ще получи изключително „сърдечен” комплимент. Ако приятелката й се похвали, че някой богат/красив/известен мъж й е предложил брак, цяла вечер ще бъде ласкана с пълно гърло, а после в къщи ще има разтечен грим и сълзи от завист върху възглавницата: „ах защо не съм на нейното място”. Жените обичат да се лъжат помежду си, обичат и ти да ги лъжеш. Така че, давай смело, ама само за хубави неща, нали? Не че майка й е умряла и после: „няма бе, майтап”, примерно. Не си в седми клас вече :-)))))
3/ Жените имат много комплекси. Външният вид за тях е толкова важен, колкото парите са важни за един мъж. И ако мъжете са склонни да се комплексират най-много от неспособността си да изкарват достатъчно кинти, то жените се комплексират преди всичко от външния си вид. Дори най-красивият и световноизвестен фотомодел, който реално дължи всичко на външния си вид има разни дребни комплексчета – ту устните й не са като хората, ту задникът й бил прекалено увиснал, ту не харесвала извивките на ханша си или пък носът й бил крив. Затова пластичната хирургия е толкова печеливш занаят. Затова Лили Иванова иска да бъде вечен тийнейджър. Защото за жените външният вид е всичко. И как можеш да бъдеш истинска приятелка с някоя друга жена, която изглежда по-добре от теб самата? В гимназията не може да не си се сблъсквала с един доста широко разпространен феномен – най-грозното и дебело момиче в класа постоянно се мъкне навсякъде с най-яката мацка. И двете са големи „приятелки”. Всъщност, те си имат доста основателна причина да са заедно. Аутсайдерката си избива комплекси, защото   покрай „мацката” и тя има шанс за някакъв социален живот, за някакъв статус, да бъде забелязана, а „мацката” се нуждае от някоя, която толкова много да контрастира с нея, че красотата й да изпъква още повече. Ама това не е никакво „истинско приятелство”, ще ме извинявате.
4/ Жените не смятат, че изневярата е нещо нередно. Няма нищо лошо в това да изчукаш гаджето на „най-добрата си приятелка”, защото е готин и именно защото ходи с „най-добрата ти приятелка”.  Дори е предизвикателство.
5/ Жените са самовлюбени същества. Чувал ли си някога препоръката, че е много хубаво да се научиш да бъдеш „добър слушател”, когато ухажваш някое момиче? Защо е така според теб?   Защото тя обича себе си толкова много, влюбена е в собствения си имидж до такава степен, че ако ти не си готов да изслушаш всичко това (а жените са адски многословни, почти колкото мен) тя ще ти се обиди. Така че, научи се да бъдеш добър слушател.
6/ Терминът „женско непостоянство” се е наложил в световната класика, за да осмисли всичко, което написах по-горе. Жената и колата са двете неща, без които един мъж не може, към които се привързва най-лесно и, които имат навика да го изоставят точно тогава, когато най-много се нуждае от тях. И ако не ми вярваш, ами пробвай да си намериш някоя, която ще те търпи беден и смотан. Ще ти бие дузпата, защото нямаш достатъчно време за нея, нищо че цялото това време точно в момента ти е необходимо, за да си преосмислиш живота, например, и  да се опиташ да го вкараш в някакви релси…

Тихомир Димитров