
Има два начина да възприемеш този празник: 1) осми март е празник на жената, а всички останали дни в годината са празник на мъжа или 2) жените са равни с мъжете и осми март е хубава причина поне за един ден да се опитаме да им отделим малко по-специално внимание, защото, в крайна сметка, те ни раждат.
Преди време се казваше, че ако не си изкарал казармата не си никакъв мъж, а ако не си раждала, направо не се броиш за жена. Това с казармата мина, но това с раждането остана. Всички теории, които се опитаха да убедят човечеството, че хората са равни не издържаха на практическите изпитания. Примири се с факта – мъжете и жените не са равни, нито помежду си, нито съпоставени един с друг. Има „по-равни” жени и „по-равни” мъже. Останалите са стадото, което трябва да се стриже, дои и коли по празниците. Независимо от пола.
В началото на 21 век полът не е определящ. Затова аз мисля, че жената сама по себе си не трябва да има празник. Половината жени не го възприемат и без това. Повод за празнуване на този ден имат само и единствено майките. Една поговорка гласи: „всички жени са курви, с изключение на майка ми, но да не забравяме, че и тя е жена.” В крайна сметка трябва да си изберем какво ще празнуваме днес – деня на майките или деня на курвите.
За курвите всеки ден е празник, както и за мъжете, които ги чукат. После стават стари, грозни и никой не ги харесва повече, но за сметка на това пък мъжете затлъстяват, оплешивяват и умират по-млади. Да няма сърдити. Природата, както обикновено, си знае работата.
При майките нещата стоят по съвсем различен начин. Аз лично „пораснах” и започнах да свиквам с мисълта, че жените рано или късно раждат. Хубавите жени също. Понякога от друг. Не знам дали този гнусен, пренаселен свят има нужда от още повече жители, но те въпреки всичко продължават да го правят. Ето това е разликата между жената и майката.
Всъщност, думата „жена” е доста ограничено във времето понятие – простира се между първия секс и първото дете. Обикновено не повече от пет години. Преди това е момиченце, а след това се превръща в МАЙКА. Не подценявайте майките за нищо на света! Макар и да са водени от примитивни инстинкти, те преследват високи цели – поставят живота, здравето и щастието на своите деца над техните собствени. Това е истинската Любов. Майчината любов към детето е равносилна на Космическата любов към човека, в благодарение на Която такъв крехък и недодялан вид като нашия може да просъществува и дори да просперира на този суров и несправедлив свят. Прекланям се пред тази Любов и я признавам за Божествена.
Ако се намираш в онзи недодялан период между сефтето в леглото и сефтето в родилния дом, днес нямаш празник. Съжалявам. Омръзнало ми е да ти честитя осми март, а ти да се цупиш или когато ти подаря роза да намираш това за тривиално. Не го искаш и не го заслужаваш този празник, да му се не види! Няма никакъв смисъл да празнуваш факта, че принадлежиш към останалите 4 милиарда жители на света със същите първични и вторични полови белези. Защото тогава ще трябва да обявим и един ден от календара за празник на мъжа. Не на гея, а на мъжа – който чука, бие, изневерява и му миришат краката. А това вече ще бъде прекалено сексистко, нали? Мислех, че цялата истина се крие в баланса. За да няма сърдити не трябва да има и специално поощрени на този или онзи ден от годината. Ако днес избереш да празнуваш жената, стягай се през следващите 364 дни да празнуваш мъжа. Също като теб, аз бих се обидил, ако някой ми честитеше празника на мъжете. Защото възприемам себе си от позицията на това, което обичам, зная и мога, от позицията на това, което съм, а не от позицията на онова, което ми виси между краката. Така че те разбирам.
Уважаеми мъже, скъсайте по едно цвете и го подарете на майките си – те със сигурност ще му се зарадват. И ще ви благодарят. Дори да е роза. Дори да е градинско глухарче. При тях наистина жестът е по-важен от подаръка. После ще купувате кожени палта, камъни Swarowski и ще подарявате коли. Останалите 364 дни са за това – за курвите. Както казва Ирина Флорин: „Има време за любов, има време за война”. Днес е ден за любов. Към майката. Честити празник, Мамо, обичам те!
Тихомир Димитров
От мама: Прекрасно! Възприемам празника по същия начин. Благодаря за поздрава! Целувам те МАМА!
Коментар от Синтия — март 8, 2007 @ 1:59 pm
ti6an4o, stila tikakto vinagi e neverojaten!
a puk kakto predpolagam si na mnenie i ti samija – vseki da si razbira i tylkuva teksta kakto iska.
Коментар от NPA — март 8, 2007 @ 2:47 pm
За мен има един начин да възприема този празник: просто Ден на жената.
Останалото е излищно усложняване и празни приказки.
Коментар от Филип — март 8, 2007 @ 3:16 pm
Хех, статията е перфе. Браво
А цвете ти, за твоята майка скъса ли, многознайко?
Коментар от Eneya — март 8, 2007 @ 3:41 pm
“Международният ден на жената е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените. Започнал като политическо събитие, празника постепенно става част от културата на много страни. В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване…”
http://www.un.org/events/women/iwd/2007/index.html
nevezestvoto nikoga ne e bilo izvinenie, samo prichina za zinichni bratvezi i klisheta, osobeno v tvoia nepovtorim stil, sorry tisho, slabo… vaznoto e che maika ti, koiato ne e kurva, se zaradva.
Коментар от mda — март 8, 2007 @ 3:41 pm
Всъщност, думата „жена” е доста ограничено във времето понятие – простира се между първия секс и първото дете. Обикновено не повече от пет години. Преди това е момиченце, а след това се превръща в МАЙКА.
С това малко прекали:) Колкото и да не ти се иска, майките продължават да са жени. Предлагам ти най-добронамерено докато проимаш деца да си свикнал с тази мисъл:)
Коментар от haz — март 8, 2007 @ 6:16 pm
@mda мерси за историческата справка. Аз обаче и сам мога да си чета от Уикипедия, ако ме интересува нещо, сигурно наистина ме мислиш за супер невеж. За съжаление единственият авторски текст в твоя коментар е написан на отвратителна шльокавица, а това е оправадание само в два случая: 1) ако имаш нулева компютърна грамотност и не знаеш къде се намира копчето контрол или 2) ако пишеш от чужбина и нямаш абсолютно никаква възможност да си инсталираш кирилица, което пак издава колко много безпомощен (безпомощна) се чувстваш като седнеш пред хампютър. Не искам да се поватярм, ама феминизмът вече не модерен.
.
@ haz естествено, че продължават да са жени, ама това вече някак не им е най-важният приоритет в живота, не се прави, признай си
@ Енея, майка ми живее на стотици километри оттук.
Коментар от asktisho — март 8, 2007 @ 10:23 pm
Аз обичам всякакви празници, стига негативизъм бе. Хич не ми дреме кой ден е на мъжа, кой на жената, кой на курвата и кой на педала, важното е да се празнува и хората да са щастливи
Коментар от Ying — март 9, 2007 @ 3:01 am
[...] без това увяхваща) роза не е била достатъчен подарък, развива теорията, че жената е жена между първият секс и…. И по тази логика на осми март има празник не тя, а [...]
Pingback от Wiseacre’s blog » Blog Archive » След осми март — март 9, 2007 @ 4:40 am
Доста циничен поглед към живота изобщо! Най-циничното се състои в това: „всички жени са курви, с изключение на майка ми, но да не забравяме, че и тя е жена.” И това не е поговорка, а мисъл на Наполеон. И главните действащи лица в нея са две – не само майката, а и сестрата. В този контекст смисъла доста се променя, нали?! Тъй като по стечение на обстоятелствата попадам в “лошата” категория – тази, която ти определяш като “курвите”
не мога да се съглася с теб. А за празника… нека всеи си реши за себе си – дали да го празнува или не. “Като сме без-делници, да не сме без празници!” Опс… да не пропусна – каква е била майка ти в момента на зачеването ти?
Коментар от Ивката — март 9, 2007 @ 7:30 am
Ивке, много буквално приемаш нещата, моето момиче…Дай маааалко по-ведро, чети и между редовете. С повече чувство за хумор. Автохуморът и самоиронията понякога са доста ценни качества. Научи се да ги развиваш в себе си, защото само така никой и за нищо на света не може да те уязви, дори и тишо с неговите “цинични” мрънканици. Знам, че е мисъл на Наполеон. Превърнала се е в поговорка, така или иначе. Peace. Не искам да обиждам никого. Просто си чеша езика. И все пак се замисли за скритата дискриминация, която носи символизмът на този празник. Според мен, ако жените имаха достаъчно сила и самочувствие най-после да прегърнат ролята си на равноправни и социално пълноценни индивиди нямаше да позволяват да им честитят факта, че са жени. Специалното поощряване стои в основата на всяка дискримиация. Замисли се – поощряват бедните, инвалидите, циганите. Ама тях има за какво да ги поощряват. И това по никакъв начин не ги прави по-равноправни.
Коментар от asktisho — март 9, 2007 @ 9:52 am
Тишо, по-тези въпроси (що е то мъж, що е то жена, майчината любов и т.н.) мога да ти препоръчам Ото Вайнингер, не като меродавен, а по-скоро като още една гледна точка. Може и да ти се стори забавно четивото… За съжаление съм забравил заглавието. Там, например, майчината любов се определя като проява на най-висш егоизъм от страна на жената
Хайде, наслука от мене.
Коментар от catequil — март 9, 2007 @ 12:42 pm
Аз пък ще анцелувам виртуално Ying – аре бе, какво се правите? Аз цветя и бонбони не откзвам. Също и повод да почерпя:)
Коментар от inat — март 9, 2007 @ 4:31 pm
Тишенце, моето момченце!
Автоиронията и хуморът са моя втора природа, миличък! Добре си си поначесъл езичето, признавам… Има и доста смисъл в това, което пишеш, но на места си … ами – краен. Това визирах в коментара си. И аз искам само за момент да му видя очичките на онзи, който е измислил феминизма (задължително е бил мъж по моята теория)
Коментар от Ивката — март 12, 2007 @ 6:56 am
Ами феминизмът е бил полезен за жените, ама в миналото. Сега е като стар, ненужен пуловер, забравен в килера, който никой повече няма да облече. Никога. Ако пък го облече, ще изглежда олд фешън, демоде и ще мирише на нафталин.
Пиша крайно, да. Текстовете ми са отражение на реалността. Аз досега не съм виждал реалността да е умерена в нещо или към някого. Не си ли забелязала – като върви, върви с каруцата, като тръгнат да се сговняват нещата – няма дъно….
Коментар от asktisho — март 12, 2007 @ 11:23 am
Tisho shte se opitam da vmakna oshte edna gledna tochka s mojata “отвратителна шльокавица”. Spored men ako chestitish na zhenata (v tvoja smisal na dumata) kakto trjabva, shte ostanesh dovolen i ti, che dori i po-dovolen:) Drug e vaprosa ako trjabva da chestitish samo na zheni, koito ne sa v sastojanie da ti se otblagodarjat (ili zashtoto ne sa tvoi ili zashtoto sa tapi patki). Kam tezi mozhe i da si spestish pozdravlenijata.
Коментар от Iliyan — март 14, 2007 @ 7:23 am
Не празнувам този празник, не го чувствам свой. Но не за това ми е думата.
Майчинството изправя жената срещу огледалото на нейния егоизъм. Ако видиш там само себе си, детето никога няма да усети топлота. Ако се усетиш, че пренебрегваш себе си, ако на въпрос: “Кой човек е най-важен за теб в тоя свят?”, кажеш името на детето си, а не на половинка, роднина, приятел или своето, ако приемеш това човече като твой учител за неща, за които не си давал сметка, ако можеш да го помолиш за прошка с яснотата, че то е по-чистото от двама ви, ако всичко в неговия свят измества твоите важности, значи всичко си е струвало. Един друг се учите, помагате си, мислите се взаимно и никой на света, никой и никога няма да ти бъде по-близък от твоите деца.
Говоря като майка, която заради детето си преминава непрекъснато своите граници и си дава кураж за всичко. И като дете, усетило с цялата си мощ липсата на истинско майчинско чувство от най-ранните си мигове.
Острият ти език, резкият изказ и категоричността на изводите ти?
Допадат ми, защото животът е такъв. Остър, рязък и категоричен в раздаването на картите.
Коментар от amelia — октомври 12, 2007 @ 3:23 pm
[...] празник! Миналата година на тази дата писах, че повод за празнуване имат само майките. Както [...]
Pingback от Жените, от които трябва да се пазиш « Писателският блог на Тишо — март 8, 2008 @ 4:59 pm