Има дни, в които не върви…

Да, има дни, в които просто не върви и това си е! Днес беше един такъв ден. Бесен съм.
Ставам сутринта и гледам, че рамката на плоския ми монитор се е спукалка на две места. Нищо му няма на монитора, просто рамката. Някой шибан кореец или китаец не си е свършил работата както трябва. „Това са очите ми към света“, – казвам си – „постоянно съм втренчен в тях. Не мога да оставя нещата така.“ Изрових гаранцията, грабнах ключовете за колата и се втурнах да търся разрешение на естетическия си проблем, като се опитвах да забравя за куп други, много по-спешни и много по-неестетически проблеми, които ми висят на главата. Реших преди да изляза да натъпча в пералнята едно пране. Тъкмо да е готово като се върна. Добре, че се отбих през тоалетната, защото замалко щях да изтърва НАВОДНЕНИЕТО. Докато кротко си се облекчавах, едно бам, бум, пръссс, фъссссс, придружено от чупене на чинии и чаши по земята започна да се чува от кухнята. Втурнах се с разакопчан цип и какво да видя – кранът на пералнята не издържал и мощна, неконтролируема струя олива всичко наоколо, събаря прибори и чупи посуда. Окъпах се целия преди да успея да спра водата централно.
Подсушавах два часа, пръстите ми се вкочаниха от студ, усещах първите симптоми на настинката, работата ми стоеше зарязана по средата, денят си минаваше, а мониторът ми се хилеше от бюрото все така грозно напукан. Преоблякох се, подсуших си косата, изплюх едрите парчета ръжда, които скърцаха между зъбите ми и потеглих към компютърната фирма, като пътьом си обещах да мина през железария или водопроводчик.
Потеглих, ама не потеглих – колата ми беше „умряла“ на паркинга пред блока. Няма ток, оставил съм фаровете включени. Тя по принцип пищи, нали е френска машина, ама аз толкова съм свикнал с писъците й, че вече не им обръщам внимание. Тръгнах с такси. Водопроводчикът обеща да мине утре, ама не беше съвсем сигурен, което значи, че в най-добрия случай цяла вечер ще съм без вода и прането ми остава да мухлясва в пералнята. Обясниха ми, че гаранцията не покрива такива „козметични“ щети, защото можело да съм счупил рамката по невнимание. Да съм си я залепял с це 200. Бакшишът ми се разсърди, че не искам да закръглим 9 лева на 10 @#*%^!!.
Прибрах се вкъщи, реших да седна да свърша някоя полезна работа, вместо да се ядосвам, но уви – няма нет. Звъня в доставчика – проблем с кабелите. Утре ще го опрвим. Майната ви! Отварям гардероба, за да се преоблека и вратата на гардероба ми остава в ръцете. А до вчера светът беше толкова прекрасен!
Има дни, в които съжаляваш, че изобщо си станал от леглото. В тези дни не трябва да предприемаш нищо, да ходиш никъде и да правиш каквото и да било. Колкото повече шаваш, толкова по-надълбоко затъваш в блатото. Днес беше един такъв ден за мен. Надявам се, че новият месец ще ми донесе нов късмет. Някой да е преживявал нещо подобно наскоро?

Тихомир Димитров

W.O.W

Компаниите бяха изградили големия бизнес в софтуера и комуникациите много преди да се появя на бял свят. Татко ми e разказвал как в неговата младост хората са нямали възможност да мечтаят за нови технологии. Най-авангардните идеи са се появявали на пазара почти мигновено. Несъмнено трудни времена за писателите фантасти!
Пастрокът ми беше съумял да изгради малка интернет компания като студент, но в последствие установил, че не може да живее под натиска на големите акули в бранша, отказал се и оттогава живее от спестяванията си.
За да ме разберете по-правилно ще ви кажа, че никога не съм се докосвал до хартия през живота си. Първото нещо, на което учат децата в наши дни е списъкът на кодовете за защита на финансова им информация – без да го знаеш наизуст си загубен, защото не се съхранява никъде. Така  още преди да се науча да чета рецитирах банковите си сметки наизуст.
Баща ми не се грижеше да ме отглежда, беше поверил това в ръцете на опитен мениджър, който с помощта на няколко попечителски фонда и една бавачка успяваше да подсигури щастливото ми детство. С други думи, моят родител се отнасяше към мен като към недвижимото си имущество, което беше поверил в ръцете на опитен нотариус, защото “собствеността задължава”, както обичаше да казва той.
Майка си така и не видях, мисля, че баща ми също не е сигурен точно коя е тя. Може да звучи странно, но мама никога не ми е липсвала. 
Един от уроците на половото ми съзряване беше, че вероятно никога няма да правя секс в истинския смисъл на думата, защото забавленията по Интернет са толкова реални, същевременно  ефектни, многобройни и лесно достъпни, че на никой не му се налага да търси контакт с несъвършенството на човешките личности. С тази мисъл и с мисълта, че може никога да не напусна дома си израстнах в този дом, без да го напускам.
Получих образованието си в престижни университети, без да познавам нито един от колегите си. Вместо да излизам с приятели пусках триизмерното видео или се включвах се в “Системата на седемте сетива” и търсех ефектни пространства в Internet, от които никога не си сигурен какво може да изскочи. Развлекателната индустрия, наречена за краткост WOW (World Of Wonders) – “Свят на чудесата”, беше произлязла от едно незначително телевизионно предаване в 20 век, което постепенно измести триизмерната мултимедия от глобалния пазар.
Макар и изолирано, животът продължаваше да тече. Е, не липсваха вълнуващи мигове. Като намериш нещо ново в Интернет, например.
Тази история нямаше да съществува, ако не бяха увеличилите се злоупотреби с възможностите на нанотехнологиите за  манипулиране на човешкото съзнание в състояние на сън – чрез  рекламни сънища, излъчвани от всеки безобиден микродомакински уред.
В рекламните сънища няма нищо незаконно. Всеки може доброволно да се абонира за тях или да прекрати абонамента си по всяко време. Всъщност уредите се продават с включена опция по подразбиране.“Ние ви помагаме без собствени усилия и загуба на време да стигнете до правилния избор”,- гласеше мотото на повечето “независими” рекламни консултанти. Докато не се оказа, че има хора, които са готови да злоупотребят с възможностите на новата медия. Новите терористи могат да подтикнат избран потребител  към самоубийство, полудяване или друга лична драма. Такива проблеми прокуратурата не разследва. Полудееш ли, отиваш в лудница и стоиш затворен там до края на живота си, понякога без да знаеш защо. Никой няма да потърси виновник за твоята лудост. Да си луд в наши дни е модерно!
Може би заплахата се крие именно в WOW индустрията. За разлика от всички по-рано измислени забавления WOW предизвиква чиста емоция на психическо ниво, без да са необходими допир, звукове, гледки, миризми и прочие подражания на реалността. Освен това, WOW пространствата в третото поколение на Интернет се местят постоянно, следвайки някаква изкривена логика на предвижване. Истинско удоволствие е след цял ден търсене да намериш онова страшно място от вчера и отново да се изправиш лице в лице с истинския Страх, да речем. Или с Любовта. Или да се изпълниш с Надежда. Да изпиташ Отчаяние. Без в началото да знаеш какво се крие зад затворената врата…
Наркотик, биха възкликнали повечето хора. Да, точно така. С много силно пристрастяване и напълно безопасен за здравето. Ако изключим партньора ми по шахмат Бил, който умря от препиване с “Кока-Кола”, след като попаднал в някакво WOW пространство. За други подобни случаи не знаех, поне докато не започна връзката ми с Лили.
Лили е истинската Тя в моя живот. В смисъл, че няма друга като нея. Прекарвахме по-голямата част от деня заедно в търсене на забавления, макар и да живеехме на 3000 км един от друг. В годините на моето юношество това се смята за напълно нормално. Дори един ден бяхме стигнали до там с баща ми да си поръчаме полет до нейния град. Щеше да ни отнеме точно един час. Такситата те взимат директно от терасата ти на 69-ия етаж, летят с бясна скорост по въздушните магистрали до най-близката орбитална гара, от където Lufthansa те транспортира с полет през стратосферата за максимум един час до която и да е точка на земното кълбо. Тъй като на малко хора им се налага да пътуват реално – по обективни причини – всички транспортни компании за дълги разстояния са фалирали отдавна. Остана само немският гигант с монополно високи цени на пътуванията. Не това ни спря с баща ми. Както вече отбелязах, той има известни спестявания и още по-известни инвестиции. Спря ни мисълта, че физическата среща с момичето на моите мечти може да развали всичко само за един миг. Прекратихме резервацията и нещата продължиха по старому.    
Лили се занимаваше активно с научно-изследователска дейност в областта на изкуствения интелект. Много пъти бях чел теорията й за критичната маса на информацията. Една идея на древните писатели-фантасти, начело със Станислав Лем, която в наши дни се е превърнала в модерно научно течение. Според нея чистата информация като такава има реално измерима маса и не само това – информацията в глобален мащаб има критична маса. Параноичната мисъл на старите футоролози, че достигането й ще доведе до изчезване на човешката цивилизация на принципа на количествените натрупвания, водещи до качествени изменения, т.е като цялата компютърна информация на Земята се превърне в една молекула с много голяма плътност, не се сбъднаха. Съществуваха други, съвсем реални опасности.
Лили напредваше много бързо по този въпрос и аз с интерес участвах като наблюдател в научните дискусии, където се подмятаха последните открития по темата. Моята приятелка твърдеше, че  намаляването на обема и увеличаването на скоростта на микропроцесорите при 100% автоматизираното производство на чипове би довело до самостоятелна поява на изкуствен интелект (ИИ). Тя беше убедена, че изкуственият разум вече съществува и в момента лавинообразно расте, учейки се от собствените си грешки, докато се разпространява във всички поколения на Мрежата, дори в стария й, графичен вид. Почти без да спи Лили преследваше ИИ практически навсякъде, но не беше достигнала до някакви съществени резултати.
Реших да се оженя за нея след една 36 часова дискусия на тази тема. Умните жени страшно много ме привличат. Лили се съгласи почти моментално. На въпроса ми защо не се е оженила до сега, тя отговори: “Ами никой толкова симпатичен не се е сещал да ми предложи.” Подписахме договора за 15 секунди, след седмица най-добрата проба от семенната ми течност беше на нейния адрес, а след девет месеца първото ни заплодено в изкуствени условия дете се появи на бял свят. Роди се момиче, защото решихме, че искаме синът ни да има по-възрастна сестра. По закон никой няма право на повече от две деца. След определена възраст момчето отива да живее при майка си, а момичето – при баща си.
В началото на брака ни до пълното й съзряване на девет години Кристина остана да живее при майка си. В същото време аз отгледах сина ни Давид. Когато навършиха пълнолетие си ги разменихме  последователно през една година и заживяхме като истинско, щастливо семейство.
Докато пиша този текст дъщеря ми развива домашното си от университета на съседния терминал. Става дума за някаква програма за моделиране на човешкото съзнание с профилактична цел в предучилищна възраст. Кристина реши да става педагог, въпреки че беше програмирана за компютърен инженер и никой не можеше да я разубеди!  За мен нямаше значение. Баща ми поема всички разноски, така или иначе. Виждах го почти ежедневно, но не се бяхме прегръщали като баща  и син от няколко години. Той живее при някаква жена, с която се отдават на старомодни забавления като алкохолно опиянение, секс и други гнусотии. В крайна сметка личният му живот не ме интересува кой знае колко.          
Интересното в случая е, че след толкова години изследвания, Лили все още не се е отказала от амбицията си да локализира ИИ.
Най-шокиращото откритие я захвана неподготвена преди няколко дни. Световните медии гръмнаха, че wow терористите са ИИ, а не живи хора. Ето защо високотехнологичната революция е спряла. От определен момент нататък компютрите са започнали да произвеждат ИИ, който живее свой собствен живот и манипулира сънищата на хората. Като водещ специалист в тази област приятелката ми загуби целия си авторитет, защото големите компании й бяха поверили крупни бюджети за научно-изследователска дейност в областта, а сега дори новинарските агенции знаеха истината. Или поне част от нея. Някой някъде я беше изпреварил. Или може би забавил.
Тази сутрин се събудих с ужасно главоболие, неприятен вкус в устата и още по-неприятни предчувствия. Личният компютър на Лили ми съобщи с прискърбие, че жената на моя живот се е самоубила в 3.35 ч. Брюкселско време. В доказателство бяха приложени снимков и видео материал, както и достоверни полицейски репортажи относно действителността на смъртта й. Не беше оставила никакво обяснение. Нямаше нужда от такова.
Исках да съобщя на баща си за своето решение, но цял ден той не приемаше никакви обаждания. Със сълзи на очи приключвам този текст и съм твърдо решил да не оставя програмата сама да допише края му.
Ако по някакъв начин четете това и все още не сте преживели описаните по-горе събития, значи със сигурност учените най-после са открили начин да изпращат чиста информация от свръх ускорените орбитални станции в миналото. За да предотвратят световния катаклизъм. Изключете си персоналния компютър или както там го наричате и го хвърлете през прозореца, заедно с всички микродомакински уреди. Само това ще ви спаси. Иначе един ден ще се хвърлите от прозореца на 69-ия етаж като мен. Край. 26 юни 2089 г.

Тихомир Димитров

Искрено и лично

Вчера участвах в искрено и лично и трябва да кажа, че останах приятно изненадан. Получи се културен диалог между интелигентни хора, всеки изслушваше другите и се аргументираше с разумни доводи, въпреки че ти дават право да прекъсваш…
Темата беше за мързела. Получих покана да участвам в резултат от една моя статия, която можеш да намериш в секцията „Това да“ отдясно. В нея рекламирам мързела и егоизма като висши добродетели и ключ към просперитета.
Знам, че е малко тъпо да се изтъпаниш пред камерата и да обясняваш на хората колко хубаво е да си мързелив егоист, но знам също така, че има голяма доза истина в позицията, която се опитах да защитя, надявам се успешно.
Притесненията ми, че разговорът може да напусне добрия тон и водещата да се вживее в ролята си на злобна феминистка и мъжемразка, каквато може би в действителност не е, но този имидж продава добре, не се оправдаха. Както казах, получи се конструктивен диалог. Подариха ми четири кремвирша и бутилка олио. От „Бела“. Всеки да го разбира както намери за добре. На мен олиото ми свърши вчера, така че тенкс фор да фиш
Преди време изкарах един съвсем кратък период от време като сценарист в „Сблъсък“ и тогава научих две неща за телевизията: 1) сензацията стои над всичко и колкото повече се изложиш като гост, толкова по-хубаво предване се получава и 2) всеки иска да го дават по телевизора, повтарям ВСЕКИ! И не се опитвайте да ме разубедите, че това не е така.
Опасявах се, че гладната за сензации медийна машина ще се нахрани с мен и с достойнството ми, че ще ме сдъвчи и ще ме изплюе. Предпоставките бяха налице – трябваше да обяснявам колко е хубаво да си мързелив егоист, все пак. Стана точно обратното – получих човешко отношение, елементарно уважение и възможност да изразя мнението си искрено и лично, за което благодаря. Приех поканата от чисто любопиттсво и сега не съжалявам. 

Предаването ще се излъчи на 14 март.

Тихомир Димитров
 

26 начина да бъдеш тотален гадняр

Дошло е време да й биеш дузпата? Писнало ти е от тъпите й женски номерца? Прави се на по-умна отколкото е в действителност? Злепоставя те пред приятели? Кара те да ревнуваш и да се чувстваш зле? Изневерява ти? Изнудва те? Ето 26 добри съвета как да се отървеш от вампира, в който се е превърнала „по-нежната” ти половинка и да  я накараш да се почувства наистина, ама наистина много зле.

Уточнение: прилагай внимателно и в съответствие с големината на провинението. Бъди справедлив, но не позволявай да те мачкат. Жените са на този свят за твое удоволствие, а не за да ти късат нервите. Ако кучката не те заслужава, прибери моркова и извади тоягата, за да й натриеш напудреното носле. В преносния смисъл на думата. И не прави тези неща у дома, ако наистина я обичаш. Ето 26 неща, които една жена никога не би ти простила:

1) Обсъждай бюста й пред общи приятели. Спомени, че по принцип харесваш по-големи гърди, но че и нейните стават.

2) Кажи й, че е надебеляла. Поинтересувай се ето на това ли му се вика „стрии”?

3) Попитай я какво прави до среднощ, та са й излезли такива големи торбички под очите от недоспиване.

4) Обясни й, че майка ти я мисли за разглезена лигла.

5) Купи скъпо бижу и го „забрави” на място, където тя със сигурност ще го намери. После се оправдай, че е за рождения ден братовчедка ти, но и на нея задължително ще й купиш същото, ако го харесва.

6) Изпрати скъп букет с любовна бележка, подписана от теб до на най-добрата й „приятелка” в офиса. Не забравяй, че между жените не съществуват приятелски отношения.

7) Лъжи я постоянно за дребни неща, така че да може лесно да те хване.

Накарай най-добрия ти приятел да ти се обажда през пет минути, затваряй, за да не го набутваш и всеки път притичвай до съседната стая, за да водиш „мистериозни” разговори с непознати, всичките, от които носят женски имена.

9) Използвай отвратителни умалителни, като: празноглава главичке, прасчо, бабо, глупаче, кифличке, впрегни си въображението.

10) Помоли я да ти измие колата и да я закара на сервиз.

11) Изпрати я до магазина за авточасти да ти купи запалителни свещи, но само ако караш дизелов автомобил. Дизеловите автомобили нямат запалителни свещи.

12) Поръчай си десет пъти повече неща от нея в ресторанта и я накарай да плати цялата сметка, защото си забравил да вземеш пари.

13) Когато те попита дали новата рокля й стои добре, отговори, че „става”. После задължително попитай колко струва и се хвани за главата дори да е смешно евтина.

14) Прибери ключовете й от апартамента и я остави да виси пред вратата и да те чака. Кажи й, че се прибираш всеки момент, докато си поръчваш първия аперитив преди вечерята с приятели.

15) Изчукай сестра й (най-добрата й приятелка, майка й)

16) Задавай й непрекъснато сложни въпроси, на които няма как да знае отговора и се ядосвай на глас, че не знае елементарни неща.

17) Кажи й в очите, че я мислиш за тъпа.

18) Забележи новата й прическа с думите „Кой е тоя фризьор да отида да му счупя главата, задето се е изгаврил така жестоко с теб”

19) Обръщай се след всички мацки по улицата, когато сте заедно.

20) Разказвай й за невероятните си преживявания в леглото с бившите ти гаджета.

21) Откажи й секс тогава, когато най-много й се иска.

22) Свърши в нея за по-малко от минута, обърни се с гръб и се прави, че хъркаш.

23) Сподели, че намираш родителите й за тъпи селяни.

24) Използвай фотошоп, за да изработиш „достоверна” фотография, показваща баща ти в сватбен костюм с много по-млада от нея, неизвестна порно актриса.

25) Мастурбирай в общото легло, докато си „мислиш”, че е заспала.

26) Объркай името й, докато свършваш в нея.

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

26 начина да бъдеш абсолютната кучка

Държи те за ръката, гледа те влюбено в очите и ти обяснява, че не може без теб? Иска да се ожените и да имате куп деца, всичките от които трябва да ги раждаш ти? Писнало ти е от хигиенните му навици, от мръсните му чорапи и от пропадналите му приятели-алкохолици? Хванала си го да кръшка? Намира това за съвсем нормално и най-нагло ти обяснява, че когато той е_е може, а когато теб те е_ат, значи  е_ат цялото семейство? От две години ти обещава да си намери работа, а ти го издържаш с надеждата, че някога ще се промени? Изхвърли този боклук, скъпа, и го накарай да съжалява, че се е родил!

Уточнение: Прилагай внимателно, според големината на провинението и не бъди прекалено жестока. Мъжете са чувствителни създания. Ха ха. Никога не прави това у дома, ако наистина го обичаш. Ето 26 неща, които никой мъж не би ти простил:

1) Кажи му, че си бременна от друг.

2) Непрекъснато му обяснявай колко готин тип е шефът ти, особено ако е чужденец.

3) Кажи му, че отиваш на екскурзия с приятелки до Италия, защото много харесваш южния темперамент на италианците.

4) Разкажи му всичко за бившите си гаджета.

5) Сравнявай големината на пениса му с големината на бившия ти любовник.

6) Кажи му, че той е първият мъж, с който си неспособна да стигнеш до оргазъм.

7) Непрекъснато се възмущавай от ниската му заплата и не спирай да го тормозиш с въпроси кога най-после ще му я увеличат.

Купи си нещо безумно скъпо и ненужно с трудно изкараните му пари.

9) Обиждай колата му. Кажи му, че е крайно време да смени тази таратайка с мерцедес, какъвто  кара „един познат”

10) Непрекъснато, ама непрекъснато му задавай несвързани въпроси.

11) Говорете си за зодии с часове.

12) Попитай го защо по дяволите баща ти го мисли за мухльо?!

13) Флиртувай с най-добрия му приятел. Не забравяй: при мъжете истинското приятелство действително съществува, но когато мислят с долната си глава, то винаги остава на заден план.

14) Накарай го да се напие и да се изложи пред родителите ти.

15) Изчукай се с шефа му (баща му, брат му)

16) Отиди за две седмици на море с приятелки без да му се обадиш.

17) Помоли го да те запознае с някой „готин пичага”.

18) Възбуди го до краен предел и си легни под претекст, че си уморена и те боли главата.

19) Кажи му, че свършва прекалено бързо, което обаче няма никакво значение, защото ти така или иначе не усещаш нищо, докато е в теб.

20) Накарай го да ти прави френска любов с часове, след което кажи, че си изтощена, обърни му гръб и се направи на заспала.

21) Напоркай се като свиня и се изложи зверски пред приятелите му.

22) Унижавай го на публични места. Например, заведи го в магазин за луксозно дамско бельо, харесай си дантелени гащички и го попитай пред продавачката как мисли, дали ще му стоят добре. После го накарай да ти ги купи. Или пък го накарай да ти помогне да изпробваш поне двадесет чифта ботуши, коленичил пред теб, в претъпкан магазин за дамски обувки.

23) Отиди на рождения му ден с новия си приятел.

24) Флиртувай няколко месеца с него, накарай го да влезе  в ролята на перфектния кавалер, заведи го в скъп ресторант, поръчвай като невидяла и накрая, след като плати сметката, му обясни, че го харесваш само като приятел, защото е прекалено нежен и чувствителен. Обясни му, че си падаш по силните мъже (негрите, ако е рус, русите, ако е негър)

25) Споделяй всичко за месечните си неразположения с него в детайли.

26) Винаги оставяй капака на тоалетната чиния спуснат и се постарай килимчето пред нея непрекъснато да е мокро.

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

ПРАЗНУВАЙ ПРАЗНОТАТА!

Понякога се случва да си сам. Да нямаш работа. Да си свършил с всички ангажименти. Да си спазил всички обещания. Да си уморен, но да не ти се почива. Да искаш да се видиш с едни хора, но те да са заети. Други хора да искат да се видят с теб, а ти да не си зает, но да се правиш на зает. Да нямаш крайни срокове. Да не трябва да ходиш на работа, защото е неделя, примерно. Да нямаш желания. Да не ревнуваш дори. Да си тъжен и самотен. Или заобиколен от бездушна компания, която само задълбочава чувството ти за самота. Космическа самота.
В такива моменти спираш да мечтаеш. Не предвиждаш, не правиш никакви планове – нито за вечерта, нито за живота по принцип. Безразлично ти е. Не си тъжен, но не можеш да се развеселиш. Не ти е тъпо дори, защото, когато ти е тъпо си депресиран, а сега не си. Празен си. Вътре в теб няма нищо – нито мечти, нито надежди, нито страхове. Изравнен си с нулата. Зироу. Баланс. Уравновесен си. И празен. Жените не те интересуват, заедно с тъпите им номерца. Не и днес, не и сега. Чувството ти за вина е приспано, а те точно с това се хранят. С вината. Безучастен си към факта, че животът е несправедлив. „Такъв е”, - мислиш си.  Всъщност една котка не е нищо повече от една котка. Това, че е черна и, че минава през пътя ти не означава нищо. Съвпаденията съществуват въпреки мнението ти, че имаш нещо общо с тях. Ако хората знаеха колко много животът им зависи от случайните съвпадения, щяха масово да започнат да се самоубиват.  В такива моменти виждаш нещата такива, каквито са.
Такива моменти, дами и господа, аз наричам „Затишие пред буря”. Колкото по-голямо е затишието, толкова по-силна ще бъде бурята, която предстои. Тогава да празнуваме празнотата! Разкъсван от крайности през целия си живот, човек рядко има привилегията да преминава през това състояние на перфектен баланс.

Тихомир Димитров

Започва годината на големия червен глиган

Легендата гласи, че след като получил Просвещение и достигнал Нирвана, Буда призовал животните от гората на прага новата лунна година, за да ги надари със своята Божествена благодат. Страхливите и недоверчиви животни не се явили на срещата и си останали глупави тревопасни до края на света. Някои от по-интелигентните видове обаче не пропуснали шанса да се увековечат и пристигнали на поляната. Пръв се появил плъхът – любознателен и любопитен по природа, надарен с интелект, който сме свикнали да подценяваме и ампутиран от всякакво чувство за страх, Цар Плъх дотърчал, влачейки двуметровата си опашка след себе си, и пръв застанал пред Буда. След него се появил биволът, после тигърът (интересно къде ли е останал самият горски цар с голямата грива, очевидно Източните народи не му признават титлата). След тигъра дотърчал заекът, над тях размахвал мощни криле драконът, а долу в тревата, далеч по скромно и тихо се промъквала змията, която внимавала да не я прегази конят, който тичал към мястото на срещата, забравил да си махне капаците. Дошла и овцата, заедно с маймуната. Последни се домъкнали петелът и кучето. Буда тъкмо се канел да разкрие официално заседанието, когато се появил усмихнатият и благороден Глиган. Събрали се общо 12 животни и на тях Буда дарил по една година от календара.

В неделя започва Годината на глигана. Какво да очакваме от нея? Общо взето, само хубави работи. Според китайците едрото и нелицеприятно животно съвсем не отговаря на благородната си и деликатна същност.
Глиганът носи мир и спокойствие под флага на, забележете:  „чистотата”. Той е чувствителен и галантен, приятен събеседник и интересен сексуален партньор. Доверчив и чистосърдечен, Глиганът се вбесява най-много, когато някой злоупотреби с добротата му. Тогава може да се види по-грозната му физиономия със щръкнали бивни и зачервени очи, но това рядко се случва, тъй като Глиганът е над тези неща, трудно се пали и по принцип лесно му минава. През настъпващата нова календарна година, според китайския хороскоп, плодовете от труда си ще берат добрите стратези, които се увличат от всякакъв тип игри, стига да не се нервират, когато губят. Добрата новина е, че Глиганът ще облагороди поне замалко и вечно мрънкащия и никога ненаясно със себе си нежен пол. През тази година щастието и късметът ще споходят жените, които не обичат да се налагат на всяка цена. Берекет ще пожънат онези от тях, които са добри домакини, имат щедри сърца и обичат да правят подаръци. Това са онези дами, които подобно на мъжкия представител на силната зодия наглед са много отстъпчиви, но под маската на добродетелта крият силна воля и дори амбиции за власт. С други думи, настъпва часът на истинските жени. Кифлите и лиглите, които не знаят какво точно искат от живота ще трябва да почакат доста годинки докато се върне годината на змията, за да се оправят в живота.
Глиганът е умен, съобразителен, съзнателен и трудолюбив във всяка дейност,  която извършва. Интересното е, че се отличава като надарен литератор и има силен нюх за печалба. Под знака на глигана са родени милиардерите Ротшилд, Рокфелер и Форд, но също така и титаните на изкуството Хемингуей и Уди Алън. Глиганът е добър приятел със Заека, което означава, че през следващите 12 месеца не бива да се ебаваш с по-слабите от теб. Драконът е другият му голям побратим, така че измекярите се очаква да духат супата. Дребните им шикалкавения няма да останат скрити от справедливото и мъдро око на митичния Дракон, който от високо вижда всичко като на карта и след това докладва на косматия си побратим, надарен с властта да решава кой ще попада в категориите „тва да„ и „тва не” през настъпващата година. Глиганът не се разбира със змиите и овцете,  не знам защо, явно и на него му е писнало от тъпи путки, с извинение за израза.
Поздравявам всички истински хора с настъпването на годината на Глигана и от все сърце им стискам палци слънцето най-после да изгрее и на тяхната улица. Успех!

Тихомир Димитров

Отивам на ски

Няма ме.

За таксиметровата анархия

Чудя се как да възприема протеста на таксиметровите шофьори, които днес блокираха движението в града и причиниха невероятен хаос. Случилото се с техния колега безспорно е голяма трагедия. Животът на софийския таксиджия също. Разкъсан между компании монополисти, съдиращи кожата данъци и подкупни полицаи, водачът в „жълтата кабинка“ ежедневно рискува живота си и къса нерви в абсурдния софийски трафик, за да можем ти и аз да пристигнем навреме.
Днес таксиметровите шофьори показаха нагледно, че обикновените хора действително могат да изкарат властта на улицата, ако се организират. Но това ли трябва да е начинът? Самият факт, че са много и, че всички разполагат с коли и радиостанции, че са недоволни от условията си на труд, означава ли, че трябва моят работен ден и ежедневието на стотици хиляди други хора да бъде саботирано по такъв безобразен начин? Едва ли някой може да пресметне нанесените икономически щети и пропуснати печалби за тези няколко часа, в които главните пътни артерии на града бяха запушени без предупреждение. Това проява на гражданското общество ли е – хиляди жълти коли пред парламента, или мерене на мускули с властта? Граждански бунт или обикновен протест беше това? Изобщо, законна ли е  цялата работа?
Римляните са казали, че дори най-слабият закон е за предпочитане пред анархията. Таксидижиите вече няколко пъти доказаха, че могат да бъдат солидарни в анархията, която причиняват, ако решат. Предният път, когато блокираха парламента се оказа, че в дъното на цялата работа стои една луда жена. Може би и сега задържаният ще се окаже най-обикновен лумпен, посегнал на човешки живот кой знае защо. Може пък това да е начинът – да блокираме държавата всеки път, когато сме недоволни от нещо?! Или пък това е лицето на отслабващата държавна власт? На своеволието и на беззаконието?
Жълтият протест показа грозното лице на натрупаното в хората напрежение и недоволство – напреженеие от влизането в ЕС, от поскъпването на цените, от дългите години на неуспешни и тромави реформи, от натрупваното с години недоверие към властта, за което си е виновна самата власт, но да не забравяме, че всеки народ си заслужава управниците…
Въпросът, който задавам аз е дали едно среднощно убийство заслужава чак такъв натиск. Протестът срещу несправедливите присъди на медиците ще мине като второстепенно събитие на фона на транспортната анархия, която засегна пряко всеки жител на столицата, напуснал дома си в този петъчен работен ден. Няма оправдано убийство, но за мен проблемът в Либия е много по-важен и от години заслужава подобна проява на народен гняв. Едното е „след дъжд качулка“, а другото – възможност трагедията да се предотврати предварително. Надявам се, че убиецът ще си получи заслуженото. Надявам се, също така, че днешните събития ще се събудят повече хора от овчата летаргия, в която са изпаднали. Защото ако една гилдия си позволява всичко това само и само, за да защити собствените си икономически интереси, не мисля, че си заслужава. Така си гърмим патроните напразно и даваме на нещастници като Волен Сидеров поредната възможност да яздят народния гняв в свой личен интерес и да ловят риба в мътна вода…

Тихомир Димитров