Личните ми наблюдения върху нещата от живота, вселената и всичко останало сочат, че тик-так-ането на биологичния часовник при жените започва на 25. Става дума за естствен природен механизъм, в който на 25 годишна възраст в живота на всяка девойка настъпва фанатична (за някои може би фантастична, но при всички случи радикална) промяна и тя е съврзана с неистовата потребност да има деца. На 25 жените се променят тотално. Почти не познавам момичета на 25+, които да не са майки или поне да не са бременни. Такива, разбира се, има много по света и те до една са готови да продадат душата си, за да имат деца. Замислете се каква мащабна сила ги контролира – силата, която се грижи човечеството да продължи своя род!!! Никой не може да устои на подобен натиск. Просто на 25 купонът свършва и Природата иска от жената да заплати цената за последните десет години на неангажиращи флиртове, интриги и безразборни сексуални контакти. Природата иска деца. Още деца. Тук и сега! По този начин, аз, бидейки един мъж на 28, постепенно загубих контакт с всички жени-приатели, с които бях израснал, с които бях учил и, които бях свикнал да възприемам като неразделна част от социалния ми антураж. Няма ги. Вече са женени с деца – в други държави, в други градове, с много по-важни за тях самите проблеми на главата, отколкото неспокойната творческа натура на Тишо, да речем. Принудих се да излизам с по-млади момичета. Винаги внимавам за пределната граница от 25, защото тогава пада бариерата, тогава настъпва ПРОМЯНАТА и жената спира да търси удоволствието в една връзка. На 25 тя започва да търси баща на детето си.
В същото време наблюдавам и един друг социален феномен, типичен за нашето съвремие – приятелите ми от мъжки пол, всички гонещи 30-ака, са неженени, нямат деца, поддържат случайни сексуални контакти и най-важното - старателно избягват всякаква сатбилност в отношенията си с другия пол. Някои са кариерирсти, а други – просто келеши. Фактите, обаче, говорят само едно – съвременният млад мъж е осъзнал огромното си биологично превъзходство, главният коз, с който печели всички раздавания, кент флеш роял-а, с който слага в джоба си каретата и фуловете на еманципацията, феминизацията и метросексуалността, а именно – “Аз мога да чакам”. Съвременният млад мъж действително може да чака и смята пълноценно да се възползва от това свое право. Независимо дали чака най-красивата, най-умната, най-богатата или тази, която най-много прилича на майка му, дали чака първо да изкара пари и после да се задоми или пък просто чака някакъв ЗНАК от съдбата, важното е, че той МОЖЕ да чака. Преобладаащите бракове между двойки с възрастова граница над 10 години в полза на мъжете доказва този неопровержим факт.
Защо пиша всичко това ли? Не за да ви ядосам, мили момичета на 25. Щом толкова трябва, раждайте! Едва ли някой се нуждае от още повече деца в този мръсен и пренселен свят, но аз знам, че вие нямате друг избор. Природата е сляпа и ако навремето майка ми не се беше превърнала във фанатичка като вас, сега нямаше да четете глупостите, които пиша и да ми се ядосвате. Целта ми е просто да констатирам един факт. За да няма изненади. Пък и наоколо се навъртат толкова много 45 годишни мъже, които се чувстват самотни с празна къща, пълна банкова сметка и сигурна (макар и доста скучна) работа, че не виждам смисъл да ги оставяме да страдат в самотата си, нали?
P.S
Харесва ли ти “Писателският блог на Тишо”? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга “Душа назаем”. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.
Тихомир Димитров
lol, Ilary Blasi? прецизно, тя е точно на 25
Коментар от цъ хъ — януари 19, 2007 @ 8:09 pm
[...] вечер например. Впечатлих се от темата, засегната от Тишо за жената над 25 години. Отговорих си. Започнах да пиша [...]
Pingback от Добро утро! » соах — януари 19, 2007 @ 11:09 pm
Оооо, глупости
Коментар от Елена — януари 20, 2007 @ 3:56 am
Не глупости, Елена, факти! Всяко правило си има изключения, естествено, които само потвърждават правилото. Аз говоря за масовия случай. Както винаги.
Коментар от asktisho — януари 20, 2007 @ 10:27 am
Ми не е вярно. Аз съм на 25, след месец ставам на 26. Определено искам деца, но пък определено не ги искам в близките няколко години. Не можеш да слагаш жените по този безгрижен начин в някакви категории и да им лепваш етикетчета на конвейр. На 25 е, значи ся ще я хване майчинската истерия. Омъжила се е за по-стар, значи му иска парите (пък от твоя материал излиза, че това е единственият начин една жена да има деца).
И, съжалявам, писна да слушам за физичеките превъзходства на мъжете. Това, че част от тях могат да имат деца и на 70, не значи че с всички е така. Ок, ще станеш баща на 45. Защото природата ти го позволява и е толкова яко. И какво после? Когато детето ти е на 20, ти ще си на 65. Ще го питат дали не си дядо му. Когато детето ти влиза в университет, ти ще влизаш в пенсия.
О, да, мъжете имате дадена възможност от природата да не ви пука от нищо. Можете да правите деца и в дълбока старост. Можете да ги правите и в дълбока младост и да си останете само с правенето, ако не ви хванат. Обаче светът не може да върви така. В смисъл може, но леко ще се обезлюди. Детето не е само раждането му, когато можеш, трябва да можеш да поемеш и отговорност за съдаването на една личност. Не възприемай хората само на хормонално ниво, имат и висша мозъчна дейност, дори жените.
Коментар от Morwen — януари 20, 2007 @ 10:38 am
Morwen – ти си другото изключение
Иначе колкото и бегли да са познанията ми по този “проблем” – всичките го потвърждават на 100%. Щом и Надя почна да си прави устата…
Коментар от Oga Draco — януари 20, 2007 @ 2:14 pm
Тишо, както ти казах и в предишната ти статия (за жените, които харесвали багати мъже), поведението, отнасящо се до репродукцията и избора на брачен партньор, според природата е най-важното, с което някое живо същество може да се захване. Затова милиони години еволюция са предопределили основите на това поведение, което наблюдаваш и от което се възмущаваш в момента. Последните петдесетина години промени в обществото трудно се противопоставят на това.
Същото е и с мъжете – все едно да искаш да престанат да си избират жена първо според външния вид. Не, че това е единствения критерий и съм сигурен, че ще се опиташ да ме убедиш, че не е основния, че вземат пред вид ум, чувство за хумор, пари и други такива… Но това е същото като жената, която обяснява, как е с него не защото има пари, а защото го обича.
Коментар от Longanlon — януари 20, 2007 @ 4:00 pm
Ех, на мн ми се струва генерализиране Тишо
)
Но може и да е така, защото сега като се замисля, нямам познати (много) над 25, които да не са обурудвани с ревящи, вдигащи шум, крещящи, крадящи лично време чуд.. деца (пролича ли си, че не обичам деца, а? Ами шанс
И все пак, странно е едно. Че жените също имаме време.
А се държим така, сякаш на 30 половата ни система ще изгори. Или ще й поникнат крилца и ще отлети.
Ами помахайте й за довиждане и преценете първо дали ще сте добри родители, а не се вслушвайте само в повика на своята матка.
Ако не друго, твърде много деца може би ще се разминат с тъжно и гадно съществуване.
Толкоз
(П.П. този мой коментар очаквам, че някой познат ще го запази и ако по някаква случайност на 25 и аз имам дете (което сега ми се струва твърде малко-вероятно), ще ми бъде връчен с усмивка.)
Ще поживеем, ще видим.
Коментар от Eneya — януари 20, 2007 @ 4:28 pm
в днешно време не е чак толкова проблемно от медицинска гледна точка да имаш дете след 30 или 40, а освен това и не виждам някакъв проблем да съм на 60 когато детето ми е на 20. задължително ли е на 60 да съм изкуфяла? баба ми беше с 40 години по-възрастна от майка ми и докато почине на 80 си беше свежарка. мисля, че и другата баба, която почина на 96 или нещо такова, и е родила баща ми на около 30, си беше ок. а моята майка е била на 28 когато съм се родила. и ми е все тая.
у нас жените са притиснати по-скоро от глупавите предразсъдъци, които им натрапва средата- че жена, която не е родила не е жена, че часовникът цъка, че семейство без деца не е никакво семейство и пр. простотии.
аз родих на 22 не защото ми беше спешно
никога оттогава насам не съм била единствено майка. и какво значение има? може би има жени, които пък точно това искат да бъдат -майки, и продължават да бъдат такива дори и когато децата им пораснат – стават майчински фигури и за внуци, и за приятли. какво толкова лошо има в това?
всеки от нас до един етап от живота си, а понякога спорадично и по-късно има нужда от майчинска фигура. и тази роля може да я изиграят жени, които дори не са имали собствени деца.
тук се сещам за архетипите, описани толкова добре от карл юнг. мисля, че би ви харесало да прочетете повече за тях. така ще видите и други архетипни ситуации, в които може да се оказже жената.
така че пишете в google
archetype mother
интересни са също и crone, както и maiden (или беше virgin?)
бреее, да взема да напиша постинг по-добре?!?
Коментар от lyd — януари 21, 2007 @ 1:15 pm
Точно, смислено, интелигентно и по темата. Евала.
Коментар от asktisho — януари 21, 2007 @ 5:10 pm
Всъщност, вярно е, няма жена, която да навърши 20-така и да не си помисля от време на време за деца. Особено когато около теб приятелките ти започват една по една да дундуркат разни мъничета. Също така и когато се замислиш, че на твоите години майка ти вече е имала две дечица, примерно. Да, минават ти мисли в тази насока. Особено, когато смяташ, че до теб е и мъжът с главно М. Но чак пък да сядаме и да се тръшкаме “Йок, ако не ми направиш бебе, не се прибирай в къщи”…Глупости. Така че, ако това е оправданието един 30-годишен мъж да се разхожда с непълнолетни момиченца…дрън-дрън. Също така да не пропускаме, че повечето не-желаещи да поемат отговорност върху крехките си плещи мъже, когато подминат 30-така също започват да умуват върху евентуалното си потомство…и честичко биват зарязвани от вече навършилите своето пълнолетие момичета, които…ах, какъв парадокс, не желаят да се обвързват, не мислят за дечица и…изобщо “какво за бога правя с този чичко, който се заглежда по онази кака, бутаща количката?”
Мисълта ми е, че…да, момичетата мислим за деца, но определено не ги превръщаме във фикс идея.
И интересно…сред приятелките ми няма ни една, която да има дете от мъж с 10 години по-голям от нея. Повечето са на една възраст или с максимум година-две разлика.
Пфу. Написах го.
Коментар от chinuk — януари 21, 2007 @ 6:30 pm
@chinuk
Написа го МНОГО ДОБРЕ
Тишо, откъде знаеш какво има в главата на една 25+ годишна дама и как се чувства въпросната особа? Кога за последен път си бил 25 годишна жена
А по отношение на съвременният млад мъж (както ти го описваш) …. може да чака докато другата категория съвременни млади мъже действа. Може да гледа отстрани как връстниците му ЖИВЕЯТ и да си мисли че е по-свободен и да се чувства по-млад от тях…. докато не установи че не е по-млад и да, свободен е, но НЕНУЖЕН! Че никой не го е грижа за егоистичната му чакаща натура. Че жените над 25 са вече с ДЕЙСТВАЩИТЕ съвременни мъже, а жените под 25 не дават 5 пари за него (освен ако не е чичко паричко което беше засегнал в една друга тема)
И ако мога да те цитирам “Някои са кариерирсти, а други – просто келеши.” Значи излиза че съвременните млади мъже са кариеристи или просто келеши, няма 3та категория?
Да ти споделя нещо за моите познати ( аз съм по-стар от теб малко, 33 лазарника и говоря за хора на възраст между 31 и 35 години) – всички те са женени от поне 5 години. Имат семейства и деца ( повечето по две) имат стабилна работа (някои от тях собствен бизнес) имат собствени жилища (накои от тях купени без ипотека) и не чакат. Усещат силата на комбинацията от натрупаният вече значителен житейски опит и младото силно тяло и младият школуван ум и тичат много бързо. Наслаждават се на устрема си и живеят с пълни сили, защото знаят че на 45, макар и да можеш биологично да направиш дете, вече няма да имаш сили за такъв устрем
Коментар от Bore — януари 22, 2007 @ 9:51 am
Боре, ти си цял Йода, бате! Сега ако ми кажеш, че пестиш семето си в тежки моменти, за да имаш повече жизнена сила или пък , че можеш да местиш предмети с поглед, ще се запиша в твоята духовна школа..:) Само кажи на коя планина трябва да се събираме, в колко часа и дали предпочиташ да е късно вечер илирано сутрин. Какъв е дрескода? Пижамка, може ли ушанки и ръкавички, такива работи…
Много здраве на твоите зрели приятели с по пет деца, аз пък спестявам за билярдна маса и уча чужд език ЗА УДОВОЛСТВИЕ. Биха искали да бъдат на моето място, да, аз на тяхното обаче не бих,-както би въкликнало джедайчето с щръкналите уши. Нека силата да бъде с теб!
Коментар от asktisho — януари 22, 2007 @ 4:32 pm
За последното не си прав. Няма как да знаеш дали те биха искали да бъдат на твое място. В смисъл, представи си, че някои децата ги кефят принципно, а не “за да хванат последния влак”…
Коментар от Morwen — януари 22, 2007 @ 4:51 pm
Мани го Тишето – той спори по принцип. Хей така, да провокира.
Тишо, а я да те питам, ако на теб ти кацне някоя на приблизително 25, богата, умна, талантлива, пък и да твърди, че те обича… И единственото условие да е с теб, е да си имате малки Тишета…
Та, ще учиш ли ЧУЖД ЕЗИК ЗА УДОВОЛСТВИЕ, или ще се жертваш в името на продължението на рода?
P.S. Не мисля, че която и да е интелигентна жена на 25 само заради фикс-идеята за поколение ще се хване с първия осеменител. Ние да не сме котки???
Коментар от inat — януари 22, 2007 @ 7:29 pm
Въпросният Тишо явно все повече и повече се опиянява . Говори все по-откровено.
Оставете го да си говори викам, че да видим докъде ще стигне
Коментар от rasputin — януари 22, 2007 @ 9:18 pm
Погледни коментарите на останалите и сам прецени кой стои на планината и си пести семето
Не пестя НИЩО, раздавам се за приятелите си и семейството си и нямам билярдна маса, защото не смятам за оправдано да си купя но играя билярд почти всеки уикенд СЪС СИНА СИ и съпругата си и удоволствието от това е безмерно по-голямо отколкото да стоя вечер на тавана до новозакупената си билярдна маса САМ, да се вживявам в ролята и на двамата противници и да си казвам “Наздраве” с отражението ми в огледалото.
Тишо, най-страшното в живота не са децата, нито ипотеките нито дори да ти намалее свободата Санчо. Най-страшното е да вървиш по пътя на живота, и когато един ден се обърнеш назад, да разбереш че си се въртял в кръг,че живота ти е празен и е късно да промениш това.
Коментар от Bore — януари 23, 2007 @ 8:24 am
Тцъ де.
Няма да си играе сам. Ще играе с приятелчетата, които след като си изпият биричката и си начешат езиците ще се приберат при жената и децата. 
Коментар от chinuk — януари 23, 2007 @ 3:29 pm
inat, takiva nqkolko kacnaha i otletqha ve4e. vsi4kite po maje s 15-20 godini po-vazrastni ot men. ako ti se naloji da gledash filma, v koyto jiveq v parvo lice ed. 4islo i ti shte zapo4nesh da pishesh knigi, bas hvashtam…:)
sorry za 6lyokavitsata, namiram se v mazna, omirisana na pot i bira komputarna zala…
savsem leki4ko se izdrazvam ot opredeleniqta, s koito me oki4vat razni hora, koito nikoga ne sa qli na “moqta masa” za da imat pone malko predstava kakvo govorqt. vsa6tnost, naistina mi e interesno da pro4eta mnenieto na drugite po vaprosi, koito me valnuvat li4no, no samo do tuk. mnogo trudno moga da si promenq principnata poziciq po fundamentalni problemi, samo za6ototo nqkoy misli razli4no ot men…ako vsi4ki mislehme ednkavo, 6te6e da e dosta tapo, nali?
az ne postavqm nikogo (personalno) v ramka. ne dopuskam da se slu4va obratnoto i s men. tova, 4e edin 4ovek misli razli4no e hubavo, no ne ozna4ava direktno, 4e trqbva da znae s kogo si piq birata, kolko se opiqnqvam, dali polzvam pe4kata na dqdoto na hazqina ili puk moje bi sym si kupil sobstveni, udobni mebeli…nqma kak da znae6 kakvo 4eta v toaletnata kolkoto i da ti se iska. da ne govorim, 4e opitite da mi se vnushava kakvo da pravq sus sobstvenia si jivot sa, meko kazano, smeshni. ne e hubavo, ey!
Коментар от asktisho — януари 23, 2007 @ 5:13 pm
Хе,хе…много си прав…за общия случаи … Имам достатъчно примери около себе си.Както и определен брой изключения- интересно,но всичките се отнасят за жени,които определям като интелигентни,над средното ниво
Само е малко грубо(в смисъл не,че е пресилено- по скоро,като на сакатя да му дуднеш на главата ,че е сакат)да изтъкваш, че жените са прецакани от природата и са с ограничен период на възпроизводство. Да, така е.И те си го знаят.В крайна сметка е много по-лесно да казваш – света е пренаселен и пр, затова аз не искам деца, знаейки,че и след 40 години,ако ти хрумне друго,можеш да имаш дете. За една жена този избор е окончателен.Даже е и наложителен да се направи в доста кратък срок, защото мине ли 30 и николко години – една жена рискува да роди бебе със синдром на Даун или кой знае какво още.бррр…(е,разбира се винаги може да си замрази яйцеклетки, и на 60 години,след яка хормонална терапия,да роди шестзнаци…но все пак това не е много примамлива възможност). Просто нещата не са поставени на една и съща основа за мъжете и жените, никога не са били и няма да бъдат. И това е. Всеки се оправя с този факт,както може и,както намери за добре.И доколкото му стига смелост. Всичко това го казвам, защото лично за себе си открих в статията,някакъв обвинителен тон към жените, и яко самодоволство от факта, че си мъж…а това не ми хареса.
Коментар от jane — януари 23, 2007 @ 9:40 pm
Неправилно тълкуваш написаното или може би аз не съм се изразил правилно. Как можеш да си горд, че си мъж?! Или пък жена. Ами че това си е чист сексизъм. И не е никакво постижение. В двата случая има поне още поне три милиарда души като тебе. Жените имат предимства в едно отношение, мъжете в друго, природата ни е създала да не можем един без друг, вечно да си противоречим и взаимно да се допълваме…Бог се намира в Баланса между двете начала, а не в крайното им противопоставяне.
Личната ми позиция е, че като цяло животът се удължава, планетата наистина е пренаселена и жените вече няма смисъл да бързат чак толкова с раждането. На 25 си все още никой в съвременното общество – едва излязла от университета, с една-две години стаж…напуснеш ли рабоита ставаш зависима от мъжа си и така се ражда неравноправието. До 30 имаш поне 7 години да си стъпиш на краката иу тогава да се размножиш. Не мисля, че раждането на 30 е чак толкова голям риск. Ама така ги виждам аз нещата, някои момичета се кефят на идеята да бъдат млади майки, мога да ги разбера и тях. В крайна сметка всеки си решава сам за себе си и сам си носи последствията…
Коментар от asktisho — януари 24, 2007 @ 8:51 am
[...] частта й, която следя) на размисли и страсти относно жените на 25, жените между 25 и 30 и прочие [...]
Pingback от Дневникът на Племето » Blog Archive » Тенденция — януари 24, 2007 @ 9:01 am
Тая тема стана много популярна
), почват да се обаждат разни болежки. Да, да, точно така! Не е като в първата младост, колкото и да го криете мъжете 
. Я кръста ще си сецнеш, я бъбреците ще се обадят, я стомахът ще заскрибуца или пък черния дроб (заради разгулен живот и алкохола, дето ти му викаш “да се наживея” 
) Едно е да се напиеш на 22г. и да отидеш на работа, друго е да го направиш на 30г. И главата боли по друг начин, и ти трябва повече време за реанимация. Имаш нужда от повече време непрекъснат сън, отколкото на 20г., от което следва, че трудно би приел ревливо бебе. Не ти се навежда да гониш малкия дребосък, не ти се търкаля с него по земята и всякакви други сладурски неща, типични за младия баща, на които жените толкова се кефим и на които обикновено гледаме със снизходителна усмивка “деца” 
Хайде аз само да подхвърля и друга гледна точна. Не те познавам, но да речем:
Ти си мъж, около 30-те, живееш сам (т.е. имаш финансова и емоционална самостоятелност от семейството на родителите си). Излизаш с приятели, забавляваш се, можеш да си купиш всяка джаджавка, която ти се прище, докато “цъкаш из интернета”. Всичко е супер, евалла-машалла
Обаче какви ли биха могли да бъдат негативите от цялата тая работа на живеене сам (или в най-добрия случай – със съквартирант/ка?
- нямаш за кого да се грижиш и кой да се грижи за теб, когато си болен
- няма кой да те изпрати/посрещне с целувка
- няма на кого да сервираш сутришна закуска, ако си на кеф и съответно – няма да получиш такава, просто защото няма кой да е на кеф
- когато си обезсърчен, не ти върви в работата и заради житейска драма започнеш да се чудиш защо изобщо живееш, няма едно мъничко човече, което да ти напомня защо има смисъл всичко това, което правиш. С което да се заиграете с влакчето и да забравиш за шефа, колегите, дистрибуторите, който ти е бръкнал в нервите..
- ставаш придирчив към присъствието на чужди хора в дома си (дори към текущото гадже, което вероятно живее другаде, обаче ти иначе много си я обичаш) – дразниш се от присъствието на лични вещи: четки, пасти за зъби, 3 вида шампоан и душ гел, бельо или просто промяна в местоположението на твоите вещи. Тюх, това граничи с дребнавост дори и е безкрайно дразнещо. А с времето става още по-зле, няма какво да го крием. Или пък живееш с родителите си? Прощавай, що дири 30-годишен мъж още при майка си?
- като минеш трийсетака (майката си трака
- с времето расте и егоизмът на човека, става все по-друго да проявяваш грижовност и всеотдайност към някого, все по-лесно можеш да се разочароваш и все по-трудно – да се очароваш..
Има още много аргументи, аз все пак коментирам, не пиша постинг
.
В общи линии и при мъжете биологичният часовник си тиктака, ама вие по-трудно си признавате
А и всичко, което пишеш за жените, важи в пълна сила за мъжете на 25+г. Да не ти казвам колко мъже страдат, защото “дори няма кой едно бебе да им роди и всички жени са материалистки – гледат своя кеф”. Само че такова нещо трудно се споделя от мъж, повечето дори не желаят да си го признаят. Или поне не пред всеки. Хайде сега да видим колко от четящите тук мъже на 25+ могат да признаят, че по-скоро започва да им минава идеята да се задомят
Коментар от Pocu — януари 24, 2007 @ 11:11 am
Според мен мъжете израстват по-късно от жените и това е основния проблем. Когато мъж има дете на 40 вместо на 25 това означава да му се радва 15 години по-малко, пък да не говорим за внуцит (ако ги дочака). Освен това на 40 ще му е много по-трудно да се справя, защото е и по-стар.
Коментар от Анета — януари 24, 2007 @ 3:25 pm
Роси – задомяването не означава създаване на потомство, нали
Иначе аз си признавам. Сам съм си го решил. Не са ме карали насила…
Коментар от Oga Draco — януари 24, 2007 @ 3:36 pm
е, вие пък изкарахте мъжете на 30 бая чичовци, а на 40 едва ли не дядовци … по-полека де! мисля, че на 40 човек би трябвало да е в разцвета на силите си. може би вие сте доста далеч от 30 все още, ама аз скоро ще стана на 36 и никак не се чувствам грохнала
Коментар от lyd — януари 24, 2007 @ 8:46 pm
Е не говорим за грохнала но… аз съм на 33 и мисля какво ям, колко кафе и алкохол пия, колко се движа, колко спя че иначе…кръвното малко нагоре, килограмите малко нагоре, тук се обади коляно, там става…. лекичко но все пак..
А преди не го правех. Пиех кафе когато ми се пие (дори по 5 на ден) спях когато мога (често по 3 часа) ядях каквото и когато сваря и… нямах ни кръвно ни стави нито нищо.
Коментар от Bore — януари 25, 2007 @ 7:54 am
Ога Драко (не знам как се пише), що пък да не означава? Не означава “потомство веднага или в близките няколко месеца”, нито пък на всяка цена собствено потомство – може и да си осиновите дете. Но когато човек тръгне да създава семейство, обикновено през ума му минават и децата. Не познавам човек, който не би желал да има деца, а стъпката към семейство е със стъпка по-близо и до дребосъците
Пак казвам – не е задължително да има фиксиран към времето вариант, но го има. Ти не искаш ли деца? :-/ Тук изобщо не говоря за брак, макар че нямам добро мнение за съжителството на семейни начала. Но това, разбира се, е лично мнение. Персонално, така да се каже 
Lyd, едно е да родиш на 26, друго е на 36, нали така? Бе, никой не говори за грохване, просто биологичният часовник си тиктака за всички, просто някои се правят, че не го забелязват
Някои таман го забележат, взели, че станали на по 45-50. Други пък насила го назорват, което е кофти частта в цялата история.
Тук е много важно да се кажe, че това е следствие от начина на живот, стреса и пр. Това, което аз съм видяла, е че днешните мъже по на 26-28+г. се оплакват все по-често от бъбреци, черен дроб, стомах, високо кръвно (а някои даже от хемороиди и колит – не се смейте, за тия неща никой не обича да говори
). Възрастовата граница на инфарктите и инсултите доста е паднала през последните 10г. Пак по мои наблюдения у поколението на баща ми тези болежки започнаха да се появяват към 40-те. На мен ми е разбираемо – и те са се напивали, и те са пушили, и по заведения са ходили, обаче не по начина, по който се прави сега. И не в количествата и времето за започване. Логично е, че ако почнеш на 14-15 (аз даже съм оптимист във възрастта!) и до към 26г. все се “наживяваш” прави 10г. изхабяване на организма. След това идва времето на “естетските” забавления при някои 
Други продължават така. Е, прощавайте, ама как няма мъж, който в продължение на 15г. пие редовно (може да е по 100гр. 3х седмично), пуши по кутия, системно си недоспива и още куп неща, да грохне на 30? Пък ако някои си мисли, че за жените тия неща имат по-малко значение от това, което мъжете мислят за тях относно инстинкта за създаване на потомство.. Замислете се – наживял се, но изхабен мъж, с когото няма какво да споделиш като забавления, щото той вече ги е изконсумирал (почти) всичките? Говоря за удоволствия, които средностатистическия човек може да си позволи. С който не можете да създадете кой знае какви общи спомени за дълбоките стринини ( 
), защото на онова романтично място от мечтите ти той вече има спомен как е пил до припадък с голяма компания, гушнал някое случайно подпийнало момиче и пр.?
. Просто една различна гледна точка. Според мен това са неща, които заслужават повече размисъл. И разбира се – същите фактори важат и за жените, със същия знак. Имаше една много хубава притча за розите, ама хайде да не се оливам 
Това са лични наблюдения, отварям си очите и гледам какво се случва по света и най-вече у нас
Коментар от Pocu — януари 25, 2007 @ 8:16 am
Роси – ми не, в момента не искам деца. На своя блог съм обяснил защо.
Коментар от Oga Draco — януари 25, 2007 @ 5:41 pm
напоследък доста мои съученички имат бебета. някои за първи път.
не познавам толкова грохнали на 25-35 мъже, ама щом казваш, може и така да е. баща ми доскоро пушеше доста, а съм се родила когато е бил на 36
хубаво е да живеем здравословно, но тук като че прочетох твърде апокалиптични картини на съсипаното здраве
не, не мисля, че човек се събира да живее с някого и на първо място в главата му са децата. не мисля, че е задължително всеки да иска да има деца. има хора, в чиито интереси не влизат децата и в това не намирам нищо странно или осъдително. има толкова много други значими и интересни неща
Коментар от lyd — януари 25, 2007 @ 8:33 pm
Уф, хора, вие не четете, много лично приемате написаното и защо ли – срещу себе си. Изобщо не се опитвам да ям някого, сакън – имам толкова интересни неща за правене
Просто предлагам гледна точка. Толкова много се пише за жените – как да свалят някого, как да го задържат, отвсякъде се ръсят съвети за биологичния часовник и всякакви примери на несполучили жени, как след 30г. има проблеми със забременяването. Обаче никой не говори за мъжете. Ами че те какво – не живеят ли в същия свят, в който живеят и жените? При тях промени няма ли? Та нима само жените над 25г. искат деца и стабилен партньор? Познавам двойки точно в тази възрастова група, в които именно мъжът иска деца, а жената бяга по тъч-линията 
И това е проблем за мъжа! И семейства се разпадат заради това! Това е различното, което не прочетох из коментарите и затова написах своя. Ако някой се е познал или пък си казва: “Не, това не важи за ме” (защо ли толкова българско 
), пак казвам – не познавам никого от вас, няма как да се опитвам да ви очерня 
Ога, не те питам в момента, ОК
Приципен е въпросът, върни се и го прочети пак 
Лид, въобще не е апокалиптична картината – просто на никой не му се говори за това. Може би просто не общуваш с чак толкова хора в тази възрастова група. А аз дори не съм споменала колко много млади момчета, умни, хубави момчета се алкохолизират, точно по това време – разочаровани, ненамиращи смисъл в живота. Ако половината от тях имаха за кого да се грижат и кой да се грижи за тях, нямаше да спят там. Не всички, но половината.. Имате ли представа колко са младежите на по 23-26, които осъмват в изтрезвителното? Разликата между сега и преди е в количеството хора, на които това се случва. Може би защото мнозина са в чужбина, обаче на процента си струва да се обърне внимание.
. Но трябва ли да стане, за да го забележим? Това, да “искаш нещо повече от живота” и “да се наживееш”, просто не е за всеки. Не всеки има достатъчно самодисциплина, най-малкото, да знае къде е границата. А обществото го е издигнало в култ.
Добрата новина е, че това все още не е масово явление
Коментар от Pocu — януари 26, 2007 @ 7:11 am
“ако половината от тях имаха за кого да се грижат и кой да се грижи за тях, нямаше да спят там. ”
Разсеяна, признавам без бой 
Става дума за изтрезвителното
ПП: Не генерализирам, просто описвам наблюдения. Истината е, че до една определена възраст (различна за всеки) човек общува с всички, а после се затваря в определен кръг от хора. Не едни и същи хора, разбира се
Просто такива, които са му много сходни. “Зайче със зайче, мечка с мечка”. И аз си имам свой кръг 
Но гледам и какво става извън окръжността – някои неща ми харесват, а други – не.
Коментар от Pocu — януари 26, 2007 @ 7:23 am
Роси, може би трябва да започнеш да разнообразяваш малко по малко строго женските списания, които четеш, със строго мъжки, щом искаш да знаеш повече за проблемите на мъжете. В култовия Максим, например, няма начин да срещнеш съвети как да ГО свалим или колко е вредно да се ражда на 30. Но пък материали за еректилната дисфункция и борбата с махмурлука -дал Бог. Опознай врага, за да го обикнеш
Коментар от asktisho — януари 26, 2007 @ 2:10 pm
Abe bra4ed
ne te li domarzqva pone malko da pishesh tezi raboti i da otgovarqsh i na komentarite im ? 
))) Az 4etoh do nqkade i se otkazvam.To ochite me zabolqha:) az otivam da se po4erpoq nqkade s po-malka ot 25 
drugite nad 25 sa s decata si v doma i gi karmqt 
4ao
Коментар от BRABUS — януари 26, 2007 @ 7:01 pm
роси, никой не казва, че ядеш някого. и ние имаме наблюдения
ние се радваме да научим за твоите, както и ти предполагам, се обогатяваш от нашата гледна точка. може би общуваме с различни хора.
но, да, това “да си поживеем” или “наживеем” и аз съм го забелязала и не смятам, че е типично само за сегашните двайсет и нещо годишни. мисля, че това е национална черта. хората тук смятат, че след като започнат сериозна връзка животът свършва.
може би затова нашите пенсионери не са бодри и спретнати като западните или далекоизточните пенсионери, които виждаме да щъкат по курорти и забележителности. за съжаление срещам доста хора под 30, които се държат като пенсионери, че и под 20. ама дали това идва от ранното пиене или от нещо друго?!?
Коментар от lyd — януари 26, 2007 @ 9:17 pm
Раждането уврежда психиката безвъзвратно, за справки – форума на bgmama.
Коментар от Ying — януари 28, 2007 @ 12:58 am
Алеле, сериозно ме измързя да прочета коментарите.Много сте писали, много нещо.
Мен лично хормонът ме е ударил поне 10 години преди да стана на 25…аз на 25 не съм и станала още, де…Явно съм някакво н-то изключение.
Мъжът ми явно и той е изключение, щом поиска стабилност се ожени на 21…Но ако зависи от него, ще стане баща на 105…само дето тогава и аз ще съм на 105 и ще е леко невъзможно:)
Коментар от Eowyn — февруари 8, 2007 @ 7:37 pm
[...] възраст, на която, както бях писал в статията си „Жената на 25”, момичетата най-често забременяват и респективно, се [...]
Pingback от Single White Male in da City « Писателският блог на Тишо — септември 28, 2007 @ 11:10 am
[...] октомври 1st, 2007 at 6:43 am (Обща) Кротичко разцъквах нета, когато попаднах на статия – “Жената на 25″ [...]
Pingback от Жената на 25 « Catperson’s Weblog — октомври 1, 2007 @ 9:49 am
момичета, ай стига се оправдавахте за глупости. учете се от мъжете на около 30, те защо не се оправдават за това, че в текста пише, че са бзотговорни и не търся серизно връзки.
Коментар от ким — октомври 1, 2007 @ 1:05 pm
А биологичният часовник при мъжете не тиктака ли? Вярно е, че жените в един определен момент искат да имат някого до себе и съответно, деца от този човек. Нима мъжете искат да са сами?
Хмм, явно не ги разбирам аз тези неща – нито мъжете, нито жените
Коментар от faerie — октомври 3, 2007 @ 9:43 am
Не зная откъде авторът има тези наблюдения, но аз съм на 28 и определено биологичният ми часовник не тиктака за деца. И не , не съм изключение, защото приятелките ми също нямат деца (нито пък са вманиачени на тази тема), както и околните ми връстнички (хайде, да речем, че при тях съотношението е 80-20, в полза на бездетните). Така, че според мен това зависи от средата, манталитета на жената, както и от много други фактори. Такива обобщения (каквито има в тази тема) за мен за невярни. Колкото до мъжете – сега няма да коментирам, не ми се занимава:). Поздрави.
Коментар от wit — октомври 3, 2007 @ 6:13 pm
На 32 съм – чак сега ми зацъка часовникът и дойде “моето” време за искане на деца, а вече имам син на 10, с когото носим почти едни и същи дрехи и сме приятели. Сега нямам удържане в търсене на нови пътища за себеизява, нещата се правят дългосрочно и до няколко години ще съм заела своето място в света такова, каквото го искам, ако Онзи не е решил друго. Каквото и да стане, на 35 ще тегля чертата и ако не се получава нищо от това, което искам, ще се отдам на кротко домакинство /макар че, доколкото се познавам, е малко вероятно – довечера например тръгвам на тренировки по киокушинкай с детето си/.
Както се пее в една невероятна песен, “не, не съжалявам за нищо”, защото…
“1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.”
/Книга на Еклисиаста, 3:1-8/
Коментар от amelia — октомври 12, 2007 @ 10:18 am
Колкото и да е тъжно, твърдението за жените е вярно, но на 25 още процеса е само подсъзнателен, реално изразяващ се в усилено търсене на Господин Идеалния, и да не отричаме че след 25 години всички (почти не познавам изключения) искаме сериозна връзка, т. е. татко за децата, това е положението. Друг е обаче въпроса с мъжете, защото часовника цъка и за тях, но май не са запознати с медицинските факти, а те са, че след 30 години оплодителните им качества доста рязко се влошават и процеса стремглаво върви надолу. Резултата от всичко това е, както се успокоявате че имате време, когато един ден решите да имате деца се оказва че не можете, и накрая често децата не са ваши, но вие не го знаете. От семействата, които познавам поне половината са със репродуктивни проблеми, дължащи се на мъжки фактор, факт, но нали в България няма специалност Андрология, още никой не се е усетил, когато стане, вече ще е късно.
Коментар от Araxna — октомври 24, 2007 @ 10:20 am
[...] Кротичко разцъквах нета, когато попаднах на статия – “Жената на 25″ [...]
Pingback от BrightPurple.net» Blog Archive » Жената на 25 — януари 17, 2008 @ 1:09 am
Браво! Незнам, дали ,някои от тези всички ,които са писали са разбрали, какво си искал да кажеш.Аз те разбрах и ти благодаря за хубавия пост!
Коментар от vivian1313 — март 15, 2008 @ 12:29 am
О, сигурен съм, че са разбрали. Въпреки че имаше и по-мек начин да се представят нещата
Ама тогава бях по-млад, по-тъп и по-упорит от сега 
)) Радвам се, че ме разбираш.
Коментар от asktisho — март 15, 2008 @ 2:08 am
Толкова си прав, че няма как да не те намразя за този текст!
))
Коментар от Bunny — май 19, 2009 @ 10:07 am
@ Bunny: практиката го доказва всеки ден
Горе е констатиран един факт, който не го измислям аз, така че не ми се сърди, моля те! 
Коментар от asktisho — май 19, 2009 @ 12:21 pm
Не се сърдя.
Коментар от Bunny — май 19, 2009 @ 1:15 pm