Писателският блог на Тишо

януари 11, 2007

PR вместо реклама

Когато продаваш нещо, имаш нужда хората да знаят за него. Съществуват два начина да стигнеш до масовата публика: като платиш на медиите да разкажат за теб или като накараш медиите да разкажат за теб безплатно. Първото се нарича „Реклама”, второто PR (Public Relations) или „Връзки с обществеността”. Ако искаш да си хванеш младо гадже, запиши се да учиш „Връзки с обществеността”. Много е вероятно да се окажеш единственият мъж в потока. Всъщност, връзките с обществеността не винаги излизат безплатно (младите гаджета също), но поне разходите за тях са задължително по-малки от средствата за реклама, освен това имат косвен характер. Едно е да заведеш гаджето на вечеря, друго е да си платиш за проститутка. Има разлика. Не даваш на медията хиляда лева, за да те рекламира. Даваш двеста лева за уиски и напиваш представител на медията в приятелска, релаксираща обстановка извън работното време, докато му съобщаваш важна за неговата медия новина. Това е работата на добрия PR. Ето защо там учат предимно женички: могат да бъдат много по-убедителни, когато започнат да се прихващат, че нещо трябва да стане на всяка цена…
Предимството на Връзките с обществеността пред рекламата е, че те са полезни и за двете страни. Бизнесът достига до публиките  на по-ниска цена, а медиите намират с какво да запълнят новинарските си колонки. Основната съставка в магията на добрия PR е наличието на новина. Ако не разполагаш с такава, по-добре недей да си гърмиш патроните напразно. Ще ти поискат пари за реклама. За да не остана неразбран, привеждам практически пример:
Да приемем, че си собственик на бутик и организираш разпродажба. Всички трябва да разберат за нея. Ако вдигнеш телефона на в-к Труд и им съобщиш това, оттам ще ти отвърнат с цена на квадратен сантиметър. Ако обаче им съобщиш, че по случай разпродажбата има коктейл, на който ще присъстват Део, Иван и Андрей, че каниш ПЪРВО журналистите от Труд, защото са най-яката медия в България и, че ще има безплатно ядене и пиене, освен това възнамеряваш да подаряваш бутикови дрехи, бъди сигурен, че  в утрешния вестник твоята разпродажба ще заема каре, за което никога не би платил. 
Да организираш добър PR означава: 1) Да поднесеш новина 2) Да се подмажеш на журналиста и 3) Да го почерпиш (да има някаква лична изгода). Оттам нататък остава само да му го тикнеш прес-рилийзчето в ръчичките, че да не се занимава да съчинява текста безплатно, пък и да не обърка нещо и готово. Бас хващам, че една почерпка излиза много по-евтино от една рекламна кампания. Защо не го прави всеки ли? Защото не всеки го може. Не всеки познава нужните журналисти, не всеки има връзки в правилните медии, не всеки може да лъже добре, не всеки умее да се подмазва и не всеки знае какво означава самото съкращение PR.
Тъй като статията ми се казва „PR вместо реклама”, аз трябва да отговоря на въпроса може ли едното напълно да замени другото. Не, не може! Ако си собственик на завод за металорежещи машини трудно ще намираш интересни и вълнуващи събития, с които непрекъснато да забавляваш местната общественост. Пък и медиите ще ти обърнат безплатно внимание само ако се случи промишлена авария с много тежки последици за околната среда. Всичко зависи от бизнеса. В малкия и средния бизнес, в модата, шоу-бизнеса и изкуството Връзките с обществеността са в състояние напълно да елиминират рекламата като средство за общуване с публиките. Всеки е гледал FTV. Всички събития, които отразява модният канал са форма на PR. Рекламите по Фешъна са много малко. Ще ги разпознаеш по това, че преди тях една какичка въздъхва “Пюблиситеее”, все едно свършва. Връзките с обществеността отдавна са победили платената реклама като форма на комерсиализация в модния бизнес. По всичко личи, че тази тенденция ще продължи да се разраства и занапред.

Тихомир Димитров

20 Коментари »

  1. По всичко личи, че не разбираш нито от PR, нито от реклама :) но ние ще ти простим, щото човек не може от всичко да разбира, а и без това си уловил същината на т.н. нисък PR, в който са много изкусни набедените “специалисти връзки с обществеността” у нас (т.е. черпенето на журналисти, произвеждането на новини чрез коктейлчета и т.н.).

    Не знаеш обаче, че връзки с обществеността не се свежда главно до връзки с медиите. Големите компании (защото те знаят какво правят и имат парите да си го позволят, щото да, по-скъпо е от директната реклама) инвестират повече в това да станат част от общественото съзнание, да създадат някакъв образ чрез различни обществени дейности, отколкото да пускат 30 сек спотове по телевизията. Връзки с обществеността е цялостен процес, който определя облика на една фирма, като рекламните кампании са само част от него.

    Коментар от Longanlon — януари 12, 2007 @ 7:23 am

  2. Като човек който се занимава с връзки с обществеността от доста години ще ти кажа само едно: не се изказвай като експерт за неща, за които си нямаш и грам идея как точно стават и защо работят. А че PR-ът бил безплатен… Няма нищо безплатно на този свят. И понеже вече доказа, че си свръхподозрителен, ще уточня, че не става дума за даване на пари кеш на журналисти или пък напиването им с бутилка уиски. Ако те интересува как наистина работят истинските специалисти — всяко лято имаме стажантска програма, кандидатствай при нас. И може би ще разбереш, че професията ни е нещо много повече от подмазвачество и подкупничество.

    Коментар от Антония — януари 12, 2007 @ 9:46 am

  3. Хората, които разбират от PR имат една обща отличителна черта: всички са невероятни експери и всеки си има свой собствен възглед върху тайните на професията.
    Може и така да е. Не подлагам вашия професионализъм на съмнение, нито пък твърдя, че съм Бог на Връзките с обществеността.
    Ама не виждам смисъл да обиждате теоретичните ми и практически познания в тази област, при положение че ако се хванем на бас мога да ви затворя устата и по двата параграфа. Теоретически ще ви покажа една дипломна работа, защитена с отличен в престижен университет, а практически една доста сполучлива PR акция на известна автомобилна компания. Мога да извадя от шакафа няколко публикации в периодичния печат, една две новинарски емисии, няколко радио предавания и прочие, за да сте съвсем сигурни, че не лъжа. Имам всичко на видеозапис.
    Обаче ще ви излезе скъпо, ако го направя. Защото евтини басове не ловя. Ръкавицата е хвърлена, някой ще я вдигне ли?
    Държа да отбележа, че не съм завършил PR (писах дипломната работа за приятел), нито пък това работя. Моят занаят е друг. Там дори не можете да си помислите да се състезавате. Умея да ценя чуждия професионализъм и не съм свикнал да се изказвам компетентно по въпроси, в които съм напълно бос. Практиката по един или друг начин ме е научила това онова за българския PR, независимо дали този факт ви харесва или не.
    Грозно е да се критикуват знанията и уменията на хора, които изобщо не познавате. Защото ме карате да пиша комантари като този. А после ме обвиняват, че съм краен. Как да реагирам на безпочвени нападки? С умиление и с усмивка на уста ли? Благодаря за препоръките, както и за допълнителната яснота по въпроса. Вашето мнение е ценно за мен. Никога не съм се страхувал от критика. Обаче неоправдана и с нищо не предизвикана текстова агресия от сорта “по всичко личи, че нищо не разбираш” и “че нямаш грам идея” отказвам да приема. Точка.

    Коментар от asktisho — януари 12, 2007 @ 2:37 pm

  4. Тихомир: а аз съм PR специалист и работя в най-големия комуникационен холдинг в страната и четвърти по големина в света. Все още ли мислиш, че би могъл ‘да ми затвориш устата и по теоретичния, и по практическия параграф’ с една дипломна работа и една акция? Особено с възгледа си, че като ‘напиеш’ журналистите и правиш връзки с обществеността?

    Извинявай, че пиша с толкова остър тон, но ми омръзна професията ми да бъде асоциирана с пишман специалисти. Като ‘извесния пиар’ Наско Лазаров и ‘ослепителната блондинка’ Патриция Кирилова — чести гости на рубриката Петъчен PR в блога на Капитал. Бъди по-сдържан в самооценката на знанията и уменията си и не се прави на разбирач по всичко. Защото не си и не можеш да бъдеш.

    Хубав уикенд ти желая.

    Коментар от Антония — януари 12, 2007 @ 4:11 pm

  5. Там е работата, Антония, че Тишо не се опитва да се изкара по-голям специалист от теб, а просто се защитава срещу нападките ти, цитирам: “не се изказвай като експерт за неща, за които си нямаш и грам идея как точно стават и защо работят”, наистина как можеш да преценяваш знанията на хора, които не познаваш? Иначе и аз съм се нагледала на профани в професията, за съжаление у нас те са твърде много и всеки се изкарва експерт, а истинските професионалисти са малко…

    Коментар от Carmen — януари 12, 2007 @ 4:50 pm

  6. Carmen, преценявам знанията му въз основа на написаното в този постинг. Именно това е и позицията ми. Прочетох какво е написал Тихомир за рекламата и връзките с обществеността, установих, че позицията му е непрофесионална и много повърхностна и го посъветвах да не пълни главата на читателите си с неверни знания. Не съм го нападала на личностна основа.

    Коментар от Антония — януари 12, 2007 @ 10:49 pm

  7. ами не че аз съм специалист по PR, но съм прочела няколко книжки :) като че повече вярвам на тях отколкото на тишо.

    след горния параграф звучи парадоксално, но не бих казала, че той казва неверни неща :) понеже съм виждала и това, за което разказва…спомням си PR-ките по една кметска кампания в наше село. бяха забавни, честно!но антония даде определение за това като “нисък” PR.

    тишо сигурно знае, че PR е много повече от това, което описа, ама просто е нямал време да сподели всичко тук. може би в следващи постинги?!? ако това е бил замисълът, биваше да става ясно някак.

    иначе ей така, ако четем само този откъс, звучи доста дебелашки. бива някои моменти да се изтрият :)

    иначе съм съгласна с тезата, че PR измества рекламата, ама можеше да обясниш каква е логиката на това явление.

    и да не смесваме грубо нещата, които се случват с вестник “труд” и “fashion tv”, че понякога са несравними.

    абе, елементарно звучи. а публикации в медиите сме чели доста. фактът, че нещо се появява по телевизията или във вестника не е гаранция за качеството на нещото.зависи от медията. а и една дипломна работа четох…опитах де, щото се набутах да си я купя под формата на книга … еее, не се четеше!!! и оттогава не чета бг писания за pr и реклама. направих мило изключение за тишо

    Коментар от lyd — януари 12, 2007 @ 11:08 pm

  8. В спора се ражда истината., Предпочитам да се водят интелигентни спорове, вместо да се сипят нападки. Винаги се радвам да науча нещо ново от хора, който знаят повече в дадена област. Щом постингът ми е провокирал толкова бурна реакция у Антония, значи тя намира някакво голямо несъответствие в него. Искам да знам какво е то. Конкретно. А не по принцип, че не става. Хванах се на бас срещу твърдението, че това са “….неща, за които си нямаш и грам идея как точно стават и защо работят.” Имам грам идея. И обичам конструктивната критика. Научи ме как се прави PR. В половин страничка. Така че и на мен и на въпросните читатели да им стане ясно кое, как, защо и къде бъркам. Не мисля, че “…PR-ът бил безплатен…” Статията ми е подчинена на идеята, че излиза по-евтино от рекламата. В някои сфери на бизнеса. Ако го направиш интелигентно. Никъде не пише “безплатно” Не мога да се впускам в академичен анализ върху всички форми на връзките с обществеността и не претендирам за изчерпателност. Има си други хора и други места в интернет за това. Ако нещо в конкретния ми постинг не ти харесва не омаловажавай знанията ми по принцип, а предложи градивна критика върху разглежданата тема и действай по същество. Искам да чуя и твоето мнение по въпроса. В противен случай оценката ти за това колко професионално е разгледан проблема няма никаква стойност, ако не си в състояние да приложиш рационални аргументи в нейна защита. Забелжките ти не са добре обосновани. Критките от общ характер просто не вървят. Ще се радвам да прочета нещо по-смислено. Enlighten me.

    Коментар от asktisho — януари 12, 2007 @ 11:16 pm

  9. тишо, публикувай тая дипломна работа, че антония ще те изяде с парцалите след малко :)

    Коментар от nname — януари 13, 2007 @ 1:16 pm

  10. Доколкото успях да установя след бърз рисърч, малко са хората в бранша, а и изобщо, които Антония не би могла “да изяде с парцалите”. Тъй че… :)

    Коментар от Longanlon — януари 13, 2007 @ 7:03 pm

  11. не знам как някой може да те научи н PR в половин страничка. мисля, че той би могъл да излезе доста по-скъпо от реклама. зависи.

    Коментар от lyd — януари 13, 2007 @ 8:08 pm

  12. @Longanlon Значи хубаво, че не съм от бранша в такъв случай.
    @lyd не може с половина страничка. PR се учи с практика и се практикува само ако познаваш all the right people with all the right money at all the right places. Не случайно му викат “връзки” с обществеността. Тези хора си продават връзките за пари - било с журналисти, било с публични личности, било с политици. Просто си продават връзките. Това е всичко. С теоретизиране не става.

    Коментар от asktisho — януари 13, 2007 @ 10:56 pm

  13. пак си на грешната пътека тишо…

    ама кво ли се мъча…

    Коментар от Longanlon — януари 14, 2007 @ 11:37 am

  14. Не, трябва да се помъчиш, защото само така, когато един ник ми каже, че съм на грешната пътека, аз нямам никакво основание да му вярвам. Искам факти и доказателства, убедителни при това. Щом съм си направил труда да аргументирам един от ефектите на PR-a, значи ако някой не е съгласен с мен трябва да си плюе на перото и да ме направи на пух и прах с подробен анализ от типа тва да, тва не. Както вече казах, критиката не ме плаши. Особено аргументираната критика. Приветствам я с отворени обятия. Така, само с едно изречение е много лесно, ще ме извиняваш, ама не струва. Лесните неща не струват, ще трява да си направиш труда да създадеш качествено написан текст, за да ме убедиш. Всички мнения по темата са добре дошли, включително и напълно противополжните на моето. Когато човек изказва позиция по някакъв въпрос, трябва да бъде готов да я защити. Ти с какво защитаваш твоята позиция, че съм на грешната пътека, хм?

    Коментар от asktisho — януари 14, 2007 @ 11:55 am

  15. Аз съм съгласен с тишо обаче.PR си е млада пиярка на извърти свиркан а главния редактор на Труд(примерно),за да публикуват неква статия колко добър,видиш ли,бил даден човек,магазин или каквото и да било(свирката й,обаче,се заплаща доста добре,поне доколкото съм запознат).Връзки с обществеността,кво да праиш.Рекламата е съвсем различно нещо,там рекламодателя плаща си като поп на рекламната агенция,тя измисля някаква си тъпотия,и после въпросната глупост ми я въртят като прекъснат филма на БТВ.Това,ТОЛКОВА просто,ебати теориите се развива тук….

    Коментар от SickBoy — януари 14, 2007 @ 6:11 pm

  16. тишо, за начало, прочети една книга, която ще ти хареса :

    Залезът на рекламата и възходът на Пъблик рилейшънс

    Автор: Ал Рийс, Лаура Рийс
    Обем: 304 стр.
    Формат в мм.: 145х220
    Издател: ИК “Класика и стил”
    Твърда подвързия

    Коментар от lyd — януари 14, 2007 @ 8:07 pm

  17. Мерси, обещавам да я прочета, че е точно по темата….

    Коментар от asktisho — януари 15, 2007 @ 2:24 am

  18. Добре, само ще започна пътеката, която очевидно имаш желание сам да извървиш.

    Явно ти свързваш връзките с обшествеността с един тесен техен сегмент - усилието за публикуване и излъчване в медиите на пресматериали на съответната компания. Да познаваш правилните хора и да им правиш услуги в замяна на ефирно време/колонка.

    Връзки с обществеността обаче е много повече от това - връзки с обществеността е целият път от идеята за това какво ще има в тая колонка, защо ще го има, какво ще си помислят хората, ако го има, какво ще направят, когато си го помислят… После как да се направи така, че да има за какво да се пише, целият процес по създаването на някакъв образ на компанията, осмислен от идеите в предното изречение. Чак след това идва усилието тоя образ да бъде представен, за които говориш. И преставянето на образа не е само публикуване на материали, свързани с марката/компанията така, че името да се набие в главите на потребителите (брендинг). Представянето са действията на компанията при различни ситуации, изказванията на нейните ръководители, как казват нещо, защо и кога го казват…

    Т.е. PR специалистите са нещо като лидери на политическа партия - те следят за мнението на хората за компанията и се стремят да оформят в общественото съзнание нейният образ такъв, както маркетинговите специалисти са казали, че трябва да бъде.

    Коментар от Longanlon — януари 15, 2007 @ 12:58 pm

  19. Тишо, защитнику на гладко-избръстаните теории за конспирацията и радетелю за градивна критика..
    знаеш ли кое е най- смешното в цялата ситуация..?!
    в случай, че излезеш на среща с Антония, не би помислял нито за стратегия, нито за кампания, нито кой да почерпиш, та да задоволи ловното ти самолюбие.
    ще търсиш просто подходящ способ за самоизтъкване и това не би било нито PR, нито реклама, а чисто и просто разхищение на телесни сокове..
    прочее, това не е смешно, не е и жалко, а напълно излишно.
    добре, че няма да излизаш на среща с нея.

    Коментар от BeHePkA — януари 21, 2007 @ 10:47 am

  20. Какъв беше смисълът от този пост, ВеНеРке? Какви телесни сокове, какво ловно самолюбие, какви срещи с антония, какви пет лева, а?!
    Хехе, доста неща ми се иска да ти кажа, ама като използвам цинизми в блога явно обиждам по-интелигентните си читатели, затова ще се въздържа…

    Коментар от asktisho — януари 21, 2007 @ 5:18 pm

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Blog at WordPress.com.