Мина времето, когато се считаше за голяма работа да прескочиш Шенген и да си намериш незаконна работа като строителен работник или чистач „На запад”. Тогава България мизерстваше (обичам да говоря за този период в минало време), хората нямаше какво да ядат и единственият правилен избор изглеждаше да зарежеш дом, майка и семейство и да отидеш да си търсиш късмета в страни, където те третират като негър.
Да, ама не. Не беше единственият начин. Икономиката може да изпитваше трудности, но за сметка на това пазарът беше гладен. Нямаше абсолютно никакво предлагане. Деветдесетте бяха времето, в което трябваше да си играеш на предприемач ТУК, а не на наемен служител ТАМ. Хората, които продаваха книги на Славейков в началото на Демокрацията, сега са крупни издатели или книгоразпространители. Тези, които тогава откриваха първата си баничарница, сега са собственици на вериги ресторанти. Дребните квартални бакалии се превърнаха във вериги супермаркети и така нататък. Примерите са много. Съдбата обича смелите и ги възнаграждава за смелостта им, а когато корабът потъва, плъховете бягат. Оказа се, че не много голяма далавера да си плъх. Не че няма успели българи в чужбина. Има, но по-важното е: колко са те? Какъв процент са? Сигурен съм, че на глава от населението са много по-малко, отколкото тук.
Защо емигрантският живот съкс? Поради една основна причина. В момента, в който избереш да живееш в чужда страна, ти доброволно се отказваш от всички шансове, които може да ти предложи твоята собствена. Отидеш ли на друго място, ти пак трябва да се състезаваш, но в една много по-силно развита икономика, при много по-висока конкуренция, където няма толкова пазарни ниши, колкото имаше тук навремето. Там нямаш роднини, родители и приятели, на които да разчиташ и най-важното: местните, с които се състезаваш, имат много повече възможности от теб. Все пак, те са започнали в тази страна от нула годинки, а за теб нулева е първата ти година там. Ако отидеш на 25, значи си с 25 години назад. На всичкото отгоре, навсякъде те третират като чужденец. Поне в Европа. Оцеляването и успехът ти в една подобна ситуация стават въпрос на живот и смърт. Ти доброволно си преебал всички възможности, които би могъл да имаш в България и вече не можеш да се върнеш. Късно е! Не казвам, че бачкането за сто долара на месец беше някаква алтернатива, но можеше да се пробваш на свободния пазар. Предприемчивостта можеше да те извади от калта! Да емигрираш навремето не беше лесна работа. Горе долу същата енергия и пари се изискваха да разкриеш собствен бизнес. Нишите бяха много. Сега щеше да си собственик, а не още да продаваш зеленчуци в супермаркета или да лижеш гъза на някакъв отвратителен чужденец в бяла риза. Ако десет години си живял като емигрант и още нищо съществено не си постигнал (завършването на университет не се брои, всеки може да завърши университет), значи си се преебал генерално, човече. Загубил си всички връзки и контакти в България, а знаеш колко важни са връзките. Хората се издърпаха един-друг нагоре и изкараха пари, а ти още се бориш с несгодите на емигрантския живот. Дори да си спестил някой лев, не искам да те обезкуражавам, но тук вече почти няма в какво да инвестираш, освен ако не си спестил над половин милион. По-добре инвестирай там. В България възможностите са същите, но пазарът е по-малък и по-сегментиран, пък и аз имам икономически инетереси тук, а ти се отказа от тях. Пренебрегна всичко и отиде да следваш в чужбина. Продавай там! Няма сега да те оставя да дойдеш и наготово да ми вземеш клиентите, нали се сещаш?
Всичко, което написах по-горе не важи за малцината българи зад граница, които успяха да изкарат поне един милион (щото колко успял си ако нямаш един милион) и за хубавите българки, които се ожениха за богати чужденци. На печелившите честито!
.
.
Тихомир Димитров
“Ти доброволно си преебал всички възможности, които би могъл да имаш в България и вече не можеш да се върнеш. Късно е!” – глупости
“Пренебрегна всичко и отиде да следваш в чужбина. Продавай там! Няма сега да те оставя да дойдеш и наготово да ми вземеш клиентите, нали се сещаш?” – как мислиш, че се взимат наговото кленти? и ако наистина си уверен, че един новозавърнал се емигрант няма какво повече да им предложи, тогава въобще не би ти хрумнало да се страхуваш, че той може да ти вземе каквото и да било.
“Ако десет години си живял като емигрант и още нищо съществено не си постигнал (завършването на университет не се брои, всеки може да завърши университет), значи си се преебал генерално, човече.” – хммм, ок … всеки може да завърши университет, а всички университети равни ли са?
Не мога по никакъв начин да се съглася с теб. Най-малкото: доказателства за обратното има повече от едно. Не съм много сигурна, че може да спори някак по въпроса; просто гледните ни точки да прекалено различни. Но ми е много интересно да следя дискусията по въпроса, наистина.
Коментар от Елена — декември 6, 2006 @ 2:20 am
много ми е интересно ти с какво си вадиш хляба?
Коментар от ratanaso — декември 6, 2006 @ 9:34 am
Елена, не го приемай лично, ти си отишла да се занимаваш с наука и много ясно, че различните университети не са еднакви. Това не омаловажва думите ми, че всеки тъпак може да завърши университет. Именно защото са различни.
Хубаво е човек да пътува, да посъбере опит и знания, но най-лесно и хармонично се живее в естетвената ти среда. Китовете и птиците обикалят целия свят, за да се размножават и, за да търсят храна и по-добри условия на живот, но накрая винаги се връщат там, откъдето са тръгнали. Природата е по-умна от нас, ние би следвало да й подражаваме, защо при хората да е различно? Едно е да отидеш да следваш в чужбина (махаме от сметката всички студенти, докторанти и прочие, те не са никакви емигранти), друго е да избереш да останеш завинаги – там да построиш дом, там да създадеш семейство, там да са децата, работата, всичкото ти. Според мен тогава ще бъдеш много по-нещастен от заобикалящите те местни, особено ако си го направил единствено заради повечето кинти. Защото те имат същите, че и по-големи възможности от теб, а семействата и работата им са при близките, роднините и приятелите от детинство, а ти захвърляш тези неща за пари, за един пробит долар. Ето това е драмата на емигранта. И не могат да ме убеждават, че е много готино цял живот да си потопен в различна култура. Готино е да си видял всички култури по света, но както е казал поетът “най-хубавото на всяко пътуване е завръщането у дома”.
Мечтая си за деня, в който България ще бъде достатъчно “бяла държава”, за да не се налага повече хубави, млади и интелигентни хора да правят всичко възможно да избягат от корените си, само защото са бедни. Мечтая си тук да започнат да идват емигранти от цял свят, а не нацията ни да се обезкървява със сто хиляди души на година. С по-добрите сто хиляди. Защото ако емигранта губи възможностите, връзките и контактите си тук, то и ние, които оставаме, губим неговия талант, неговите възможности и това, което той може да даде, а това вече съкс. Процесът е двустранен.
Коментар от asktisho — декември 6, 2006 @ 9:51 am
Тишо, глей ся: и тук не всички, които са започнали с квартални бакалници са направили в днешно време верига супермаркети. Идва Кауфланд и Била и малките бакалници умират. Както и всички, които навремето са прекарвали коли от Германия за да ги продадат у нас сега имат голяма верига автокъщи. Едва ли съотношението упели/неуспели автоджамбази е по-добро от 1:50. Имали са възможности, но са ги пропилели. Познавам един такъв мизерник, дето пред 10 г. вадеше доста пари по тоя начин, но сега бизнеса му е тотално умрял. Защото си въобразяваше, че ЗАВИНАГИ ще може да продава коли по този начин.
Второ: не всички хора са бизнесмени и могат да са такива. Е, добре е да можеш да си правиш сметката, но не всички го могат. На тях им остава да си продават труда. Ако си химик и тук ти плащат 400 лв., а в Германия за същия труд ти плащат 2500 евро не е много трудно да се сети човек кой се е преебал. Оставям настрани липсата на всякаква организация на труда у нас, идиотския градски транспорт в София, бруталните полицаи, мръсотията по улиците, шума, корупцията, повсеместната чалга (от която няма отърване) и какво ли не още. Берлин е град с 3 млн. население и от единия край до другия стигаш за 40-50 минути с градския транспорт, който почти никога не е претъпкан. Да не говорим за отношението между държавата и хората, дето живеят на нейната територия.
И като според тебе излиза, че България е някакъв рай за инвеститорите, то какви индустрии се развиха за последните 17 години. Започнахме ли да произвеждаме автомобили? Мотоциклети? Автобуси? Компютри? Някакви високотехнологични джаджи? Самолети? Сателити? Мобилни телефони?
Великите български бизнесмени са стигнали до нивото на дребен тръговец с изключително краткосрочни планове за печалба. Едва ли повече от 10% от големите фирми правят дългосрочни планове. Българския бизнес прави ужасяващи хотели по морето и се опитва да продава нискокачествени туристически услуги на нискокачествени (неплатежоспособни) западни туристи, да строи апартаменти и къщи нейде в Банско и да се опитва да ги продава на англичани, да прави сирене и да се опитва да го продава нейде в чужбина. Все още за върха на бизнеса са е смята да си направил кръчма или дискотека в Студентски град. Сега ако си химик, физик, инженер в областта на електрониката и комуникациите е ясно, че тук не можеш да се надяваш на кой знае каква реализация и професионално усъвършенстване. В това отношение- на развитие на високите технологии България не предлага почти нищо. В това отношение все още сме някаква провинция, която стои настрани от развития свят. Приличаме на бабите, дето са се сврели отстрани на пазара и дето се опитват да продават домашно вино, бутилирано в бутилки от минерална вода, връзки копър, набрани от двора, или кисело зеле в бидони. А като си отидат у тях мислят как да си продадат лозето за много пари на някой от града. И после тези пари ще се изпият и изядат, и пак ще се върнат в ъглите на пазара, дето пак ще продават вино в бутилки от минерална вода.
А за образованието не ми се говори. Изобщо не можеш да твърдиш, че да си завършил НБУ и Сорбоната е едно и също. Ако си решил да не се занимаваш със собствен бизнес е много по-добре да си продадеш труда на най-добра цена. И тази цена не е тук. Ако работиш в фирма нейде из Европа ще те осигуряват на пълната ти заплата (а не на една или две минимални като тук), ще си имаш гарантирания годишен платен отпуск, ще имаш болнични, нормални здравни услуги, ще ти плащат за извънреден труд ако оставаш след края на работното време (това в България никой не го прави!). Като отиваш на работа няма да се ръгаш в тъпкан автобус или да чакаш по половин час на задръстването на Орлов мост с колата. И никой няма да те уволни, щото баджанака на шефа е останал без работа и трябва да му се отвори местенце. Пък ако те уволнят заради това, ще ги съдереш в съда и следващите 5 години ще си изкараш на морето през лятото в България и в Кипър през зимата. И шефа няма да вика на подчинените “чиновнически парцуци”, да не говорим за други неща… И после да се чуди що хората напускат и да става все по-зъл и недоволен. И пак да си го изкарва на служителите.
И не обявявай: щом не си направил един милион в чужбина, то нищо не си направил. Ами има хора, дето са живели в чужбина много по-добре, отколкото повечето хора тук. И не са станали милионери. Причните- виж по-горе. България е иделаното място (все още) за чалгаджията, който е свикнал да прави каквото си иска (буквално), да си изхвърля боклуците от строежа в парка или близката горичка, да дига шум (чалга) и да се прави, че няма никой около него, да съсипва градските паркове, за да прави жилищни сгради там или още по-зле- дискотека или кръчма, да се прави на каубой с колата си както си иска по улиците и шосетата и никой да не му прави особен проблем. Бизнеса му (ако има такъв) е на принципа “прееби другарче”, да произвежда и продава боклуци-ментета. Такава личност на запад не може да оцелее. Ако не го приберат в затвора за каране с превишена скорост и неспазване на предимство, то ще го съдерат от глоби за нарушаване на тишината, а бизнес не може да започне, щото всъщност нищо не разбира от истински бизнес със стоки, които не са ментета. И аргументът му срещу живота на Запад е “че там няма никакъв купон”. Сякаш тая депресия с чалгарските дискотеки и простотии с колите е някакъв купон.
Трябва да кажа в края на краищата, че в България има хора, които правят бизнес като на Запад. Според мен проблемът е, че са малцинство, щото на мутраците бизнесмени не им изнася да има честни търговци. Но бъдещето принадлежи на европейския тип бизнес, а не на дребния и мизерен близкоизточен алъш-вериш. Въпрос на време е добрите да изплуват, но кой иска животът му да протече в чакане да се случи нещо хубаво?
Коментар от Багера — декември 6, 2006 @ 9:54 am
@Багер, пишеш такива коментари, че се чудя откъде по-напред да започна да ти отговарям. Няма нужда да ми разкзваш за Берлин, с Христо Пантелеев бяхме заедно, когато се страхувахме, че ще ни хванат без билети в метрото…:)
Много ми харесва Германия – харесва ми и високитя жизнен стандарт и качественото им образование и чистите улици и това, че в офисите им растат дървета ми харесва. Харесва ми и е, че там техното е масово явление, подобно на чалгата тук. Обаче, дай да се разберем, няма да изкарам целия си живот в Германия само заради добрите ми туристически впечатления, нали? Не ми пука за социалните им осигуровки и привилегии, аз не искам да живея там, камо ли да се пенсионирам сред тези студени, надменни и изтръпнали хора, които до мозъка на костите си мразят чужденците и ги считат за по-нисши хора. Приятели са ми разказвали, че не искат да им продадат кола, ако ги разпознаят по акцента, че са чужденци, например. Аз лично се убедих колко негостоприемна може да бъде тази страна за различните. Веднъж се загубих в някакъв парк в Берлин и учтиво попитах мъж и жена на средна възраст, интелигентни на вид, седнали на пейка в парка, с кой трамвай мога да стигна до еди-къде-си. Попитах ги на английски, защото ми е по-силен език, а мъжът държеше книга на английски в ръка. Направи се, че не разбира и дума от това, което казвам. Едва когато произнесох същото любезно и внимателно изречение на родния му език, той стана от пейката, хвана ме под мишница и ме заведе до спирката на трамвая. Е, не, не мога да жертвам цял живот в такова отношение. Не мога да заменя чичкото националист от парка със спомените от детството ми, с най-добрите ми приятели, с хората, които ме обичат, инетресуват се от мен и им пука дали съм добре или зле. Искам тези хора винаги да са наблизо, да са под ръка. Така се чувствам по-спокоен. Тези неща не се измерват в пари и социални осигуровки. Тук става дума за любов, а когато избереш да прекараш остатъка от живота си в чужбина, ти може да не си лишен от нищо друго, но при всички случи изпитваш силен дефицит на любов. Затова слушаш чалга и ревеш, защото ти напомнят за любовта, от която доброволно си се отказал.
Освен това, вече няма нужда да се ходи в Европа. Европата дойде. Преди беше тръпка да емигрираш, сега вече, когато е почти разрешено, стана някак си, хм, безинтересно…
@ratanaso, вадя си хляба с писане и мога да го правя по целия свят, но съм избрал да го правя тук – у дома, защото така се чувствам много по-комфортно.
Коментар от asktisho — декември 6, 2006 @ 10:19 am
Багер, искам да ти кажа, че си абсолютно прав, колкото и тъжно да звучи всичко това което казваш за България!
Коментар от julia — декември 6, 2006 @ 12:32 pm
Jul, ако всички хора в обкръжението ти са чалгаджии, бабички, които продават червено вино и дребни тарикати-кръмари, за които върховна цел е да си открият механа в Студентски град, ако това е твоята България, значи трябва да отидеш да си намериш малко по-добра среда някаъде навън. Защото моята България не е такава. Заобиколен съм от млади, талантливи и предприемчиви хора, които един ден ще успеят да реализират всичките си мечти тук, в България, колкото и трудно да изглежда това сега. Всичко е въпрос на време. Желанието и възможностите са налице.
Коментар от Тихомир — декември 6, 2006 @ 1:36 pm
“Заобиколен съм от млади, талантливи и предприемчиви хора, които един ден ще успеят да реализират всичките си мечти тук, в България, колкото и трудно да изглежда това сега.”
Сериозните бизнес възможности са в САЩ, англосферата, Китай и Индия. Българските предприемачи трябва да започнат да мислят и действат глобално като израелците. В момента единици са българските компании с интересни технологии и бизнес модели. Няма startup и VC (venture capital) екосистема, подобна на тази в САЩ. Българският Google все още не се е появил. Оптимистична тенденция е развитието на Българската фондова борса. В България има доста потенциал, но той не се използва ефективно. Залагам на България…
Коментар от Dimitar Vesselinov — декември 6, 2006 @ 2:24 pm
Виж какво Тихо, тук не става въпрос за моята среда /която е далеч извън чалгата и простотията/, а за това че извън столицата по-голямата част от хората мизеруват, правят максимум усилия, за да изкарат малко парички за насъщния, с две думи живеят под екзистенц минимума!Тук дори не става въпрос за някакъв избор на музика, ако въобще чалгата може да се нарече такава!
Коментар от julia — декември 6, 2006 @ 3:07 pm
“Дори да си спестил някой лев, не искам да те обезкуражавам, но тук вече почти няма в какво да инвестираш, освен ако не си спестил над половин милион.” и това изказване е просто смешно и неаргументирано Тихо
))
Коментар от julia — декември 6, 2006 @ 3:16 pm
Ми не е смешно. Ти, примерно, какъв бизнес мислипш да развъртиш с по-малко пари и дали ще устоиш на конкуренцията на чуждестранните инвеститори, които идват тук с обучен персонал, ноу-хау, готова рекламна стратегия и много повече от половин милион? Мина времето, когато всеки можеше да развърти някаква търговийка с хиляда лева на заем от роднини. След това имаше десетилетие и половина на разположение тази търговийка да се превърне в сериозен бизнес с помощта на няколко банкови кредита и много, много работа. Сега бизнесът се окрупнянва. Мащабите в търговията растат, преките чуждестранни инвестиции също.
За ценовите равнища да не говорим. Половин милион може да изглежда доста така, като цифра хвърлена в празното пространство, но ако се замислиш, това е сумата за издръжката на един малък до среден бизнес само за първата година. Защото първоначалната инвестиция не е единственият разход. Преди да започнеш да печелиш имаш да плащаш наеми, сметки, транспорт, комуникации, представителни разходи, производствени разходи, режийни разходи, данъци, заплати, осигуровки, рушвети, глоби. Само за една по невнимание неиздадена касова бележка глобата е 5000 лв, ти с по-малко от 500 000 бизнес ще въртиш….Ами че това са сто глоби!!!!
Надъхвам се толкова много, защото освен статии в блога пиша и сериозни бизнес планове, така че имам бегла представа с какви суми се оперира в българския бизнес.
Мутрите продадоха държавата, изкараха милиарди и ги легализираха. Успоредно с това навлязоха глобалните компании. Пазарът е презадоволен от свръхпредлагане, а времето за първоначално натрупване на капитал отмина. С половин милион при тези условия си просто заникъде.
Коментар от asktisho — декември 6, 2006 @ 5:08 pm
Тихомир, определено си противоречиш с изказванията в поста си и с тези в коментара; макар че коментарът е наистина доста по-обмислен, умерен, и (поне според мен) доста по-близо до реалността, отколкото първоначалната ти истерия “Пренебрегна всичко и отиде да следваш в чужбина. Продавай там!” Странно е да казваш “Късно е!”, а после “Защото ако емигранта губи възможностите, връзките и контактите си тук, то и ние, които оставаме, губим неговия талант, неговите възможности и това, което той може да даде, а това вече съкс.” – или само аз виждам несъотвествие между тези две изказвания?
Все още ми се струва, че не можеш да приемеш за факт това, че може би някои хора избират да живеят в чужбина по не-материални причини. Багера се опита да ти го каже. Аз сега ще ти дам пример. Приятелят ми Иван (хипотетично) има докторска титла по органична химия и преподава в Станфорд. Трябва ли според теб Иван да зареже работата си и да иде в БАН, където цялата българска химия няма дори 1/10 от оборудването в най-елементарната американска частна гимназия? Защото птиците така правели? Ама птиците са си птици, какво е това сравнение между мислещи разумни хора с професионални и интелектуални цели и китовете. И аз обичам животните, но …
За приятелството и любовта също не си прав. Най-отговорно заявявам, че последното нещо, което ми е липсвало в Америка са прятели. Някои са българи, някои са изаелци, някои са кенийци. Пука им за мен, и на мен ми пука за тях. Навсякъде има хора с проблеми в емоционалното общуване. Просто не е нужно да се обграждаш с тях. А това за любовта – понеже май визираш мен с чалгата и реването – любовта може да те споходи навсякъде, както и да ти липсва навсякъде. Или в България няма самотни хора с разбити сърца?
Разбирам и споделям патриотизма ти и желанието ти да видиш една нова, модерна, силна България. Аз също искам това и то много. Но не виждам по какъв начин неприязънта към тези, които са направили по-различен житейски избор, допринася за това.
Готино е да си видял всички култури по света, но както е казал поетът “най-хубавото на всяко пътуване е завръщането у дома” – наистина, така е. Но големият въпрос тук е, какво означва “дом”? Може би трябва да помислиш, че за Иван (от горния хипотетичен пример), Пало Алто е дом, защото там е жена му, бебето му, лабораторията му, приятелите му … В България е миналото му, родителите му – естествено, че винаги оставаш свързан с това. Но е наивно във времето и света, в които живеем, да мислиш, че понятия като дом и щастие могат да бъдат закотвена само в една географска точка, завинаги.
След всичко казано, аз отивам да си събирам багажа, защото след една седмица ще съм … вкъщи
Я ме запознай с някои от твоите успели и успяващи приятели, сериозно, харесвам такива хора.
Коментар от Елена — декември 6, 2006 @ 9:20 pm
Няма противоречие. Късно е и за двамата. И за нас, които оставаме тук и за емигранта, само че решението да се чупи го взима емигранта, а не ние. Оттук нататък той трябва да се научи да се оправя сам в страната-мащеха (защото човек може да има само една родина) и ние тук трябва да се научим да се оправяме сами без него. Както казах, когато корабът потъва плъховете бягат. Най-лесно е да избягаш, най-логично и най-страхливо. Капитанът е длъжен да остане на поста си докрай. Сега вече корабът не потъва, а започна да изплува. Бавно, но сигурно. Тези, които избягаха от страх и не успяха да се реализират в чужбина го духат яко, щото вече и да се върнат е късно. Мисля, че тези, които проявихме достатъчно смелост да останем и оцеляхме, сега трябва да си получим наградата за търпението, а тя е повече възможности – тук и сега. И нямам намерение да ги деля с никой.
Що се отнася до въпросния ти хипотетичен приятел, ами много ясно, че ще отиде да си направи рисърча и да си ъпдейтне кариерата в някоя богата страна, където има оборудвани лаборатории. Там ценят квалифицирания труд и плащат добре, за да го впрегнат в работа. Обаче на негово място, след като взема знанията, ноу-хауто и изкарам достаъчно пари, ще се върна в България и ще създам първата модерна лаборатория тук. Още по-хубаво, че няма други. Ще съм пионер и ще привлека и съмишленици от цял свят. Само така ще стане въпросната модерна и силна България, а не като чакаме датата на пейчека в Америка. Трябва да си я направим сами – с ей тез двете ръце. Като се прибереш иди да видиш един японец каква болница направи в Лозенец, хвърли едно око на бизнес парка в Младост и се поразходи из трите мола, за да придобиеш представа каква е общата посока на движение. После спри и се замисли…не изтървам ли нещо?
Коментар от asktisho — декември 6, 2006 @ 10:22 pm
Чакай бе, аз не се прибирам от Марс
Всичките тези неща ги имаше и през септември …
Честно, не разбирам защо трябва да се държиш, все едно България е повече твоя, отколкото моя? Ти – капитан; аз и Иван – плъхове. Моля? Извинявай, но е смешно.
И никой не очаква от теб да си делиш възможностите. Възможностите са там за всички, особено ако наистина вярваш в свободния пазар и равностойната конкуренция. Как може да гледаш на реализацията като на награда, която някой ти дължи, защото си правил … какво точно? Или те е страх, че този, който ги предлага, може би ще предпочете да ги даде на друг?
По въпроса за бягането, за себе си лично, а и за всичките 30-40 българи, които аз познавам в подобна позиция – никой никъде не е бягал. Може би наистина пък не е толкова тъпа идеята да имаш диплома за 200 хиляди (е, не сме изкарали по милион, само по 1/5), замислял ли си се? Защото лично аз не виждам това с какво ограничава или ограбва…
Болници и мол-ове не смятам да строя. Възможностите и офертите ми за реализация в България се се умножили многократно в сравнение с 1999, но тъй като каза да не го приемам лично, не смятам точно тук да обяснявам как и защо.
Дали повредата е в мен?
Коментар от Елена — декември 6, 2006 @ 10:57 pm
Докато аз живея тук, а ти там, България и възможностите, които предлага ще са повече мои, отколкото твои. Но ето че и ти се движиш в правилната посока. Вече имаш диплома за 200 000 и това е само началото. Посоката е напред и нагоре. Иска ми се, обаче, когато най-после постигнеш просперитета, а именно въпросния един милион, независимо дали ще го имаш като възможности, контакти, знания, дипломи, връзки или кеш, да дойдеш и да го инвестираш тук…да разкриеш няколко работни места и да повлечеш няколко души по пътя към просперитета със себе си. На това му викам аз патриотизъм. Патриотизмът на хората, които плащат данъци на чуждо място не струва и пукната пара.
В буквалния смисъл на думата…
Коментар от Тихомир — декември 7, 2006 @ 12:53 am
Да ти кажа, и на мен ми се искат същите неща
Ще поживеем, ще видим.
Дотогава обаче, съвсем приятелски те съветвам да смекчиш малко тона си по отношение на българите, живеещи в чужбина и особено тези, които са решили да се завърнат. Едва ли някой от тях би се вързал на подобни неща – но 1)не си ти институцията, която раздава български паспорти или определя кой къде да живее и 2)нито пък някой ти е взел нещо, което да ти принадлежи по право.
Оттам нататък, да твърдиш, че възможностите са на еди-кой-си: пак ще те накарам да си помислиш за това, което сам писа за свободния пазар преди време. Не го разбирам това: “Докато аз живея тук, а ти там, България и възможностите, които предлага ще са повече мои, отколкото твои.” И наистина не се заяждам, а те питам сериозно какъв смисъл влагаш в това? Че ти принадлежат повече, отколкото на мен; един вид, полагат ти се морално? Или че просто ти имаш по-директен достъп до тях? И двете твърдения са необосновани, макар второто поне да има някаква доза истина. Не казвам, че нещата са с обратен знак: тоест, на мен или на който и да било друг не му се полага нещо повече, само защото е учил/работил/продавал круши в чужбина. Доколкото знам, ти и аз сме напълно, ама напълно равноправни граждани на една и съща държава – в правно отношение. Морално, може би въпросът е по-отворен откъм интерпретации. Но отново, не мисля че свободният пазар, който ти толкова страстно защитаваш като най-добрия модел за социално регулиране, се съобразява с подобни морални дилеми.
Всеки си има право на мнение, но досега от блога ти бях останала с представата, че си човек с малко по-глобален поглед върху нещата. Най-хубавото на възможностите е, че всеки е свободен да следва тези, които смята за най-добри. Толерантността по отношение на чуждия избор на никого не е навредила.
Коментар от Елена — декември 7, 2006 @ 6:32 am
Случката с трамвайната спирка нищо не доказва, може би човекът е подходил патриотично от своя гледна точка? Или може би други са били причините, попаднал си на кофти личност, не знам …
Но ако говорим конкретно за емигрантите – не бива да слагаш всички в един кюп, несериозно е. Има един сайт, ide.li, може и да си попадал на него. В коментарите по статиите тук-там се срещат такива вулгарни и презрителни думи по адрес на България, че ум да ти зайде. И то не само от хора, които реално са емигрирали. Именно тях би могъл да наречеш плъхове, независимо от географското им местоположение. Това си е просто вид умствена нагласа – да очакваш всичко наготово.
А и Елена е невероятно права по отношение на наемния труд, “на Запад” има една интересна фраза – “да умееш да се продаваш”. Пък колкото до мърдането на животинките насам-натам – те мигрират от чисто практически съображения, в зависимост от по-добрите условия за изхранване и размножаване. И това може да се отнесе към нашата ситуация направо в буквален смисъл – една позната македонка, омъжена и живееща в България, ми беше заявила, че в никакъв случай не би родила детето си тук, понеже условията в болниците били ужасяващи. Може би субективно мнение, а може би въпрос на наличие на по-добър избор. Ти си прави изводите, но в крайна сметка животът си иска своето.
Коментар от skoklyo — декември 7, 2006 @ 7:42 am
Случката с трамвайната спирка нищо не доказва, може би човекът е подходил патриотично от своя гледна точка? Или може би други са били причините, попаднал си на кофти личност, не знам …
Но ако говорим конкретно за емигрантите – не бива да слагаш всички в един кюп, несериозно е. Има един сайт, ide.li, може и да си попадал на него. В коментарите по статиите тук-там се срещат такива вулгарни и презрителни думи по адрес на България, че ум да ти зайде. И то не само от хора, които реално са емигрирали. Именно тях би могъл да наречеш плъхове, независимо от географското им местоположение. Това си е просто вид умствена нагласа – да очакваш всичко наготово.
А и Елена е невероятно права по отношение на наемния труд, “на Запад” има една интересна фраза – “да умееш да се продаваш”. Пък колкото до мърдането на животинките насам-натам – те мигрират от чисто практически съображения, в зависимост от по-добрите условия за изхранване и размножаване. И това може да се отнесе към нашата ситуация направо в буквален смисъл – една позната македонка, омъжена и живееща в България, ми беше заявила, че в никакъв случай не би родила детето си тук, понеже условията в болниците били ужасяващи. Може би субективно мнение, а може би въпрос на наличие на по-добър избор. Ти си прави изводите, но в крайна сметка животът си иска своето.
Коментар от skoklyo — декември 7, 2006 @ 7:42 am
опаля … съжалявам за двойния коментар, изтрий излишния, моля, включително този, така и така ще го правиш
Коментар от skoklyo — декември 7, 2006 @ 7:45 am
Добре, смекчавам тона
Никой не може да ме убеди, че всички тези един милион души са отишли да си търсят късмета в чужбина поради някаква друга причина, освен липсата на пари. Двулично е да се говори за “по-добри възможности”, при положение, че ако имаха възможност да изкарват по 2500 евро на месец тук, тези хорица нямаше да си правят труда да ходят никъде. Е, някои от тях щяха да пътуват в по-изостаналите държави да предподават нещо, на временни договори, както майка ми и баща ми наливаха акъл на алжирците по време на комунизма, примерно. Ама това не е да си емигрант. И да следват щяха някои в други страни, но после щяха да се прибират тук – при паричките. Всичко е свързано с паричките – пряко или косвено. Колко германеца отиват да учат в чужбина, а после правят всичко възможно да се установят там ЗАВИНАГИ, а? Защо там няма такава тенденция, а тук има? Защото Гермнаия е богата държава, а България бедна. И по пътя на най-малкото съпротивление (съответно мислене) най-правилното решение изглежда да отидеш да живееш в Германия. Да, ама не. Заради въпросния чичко и неговото “патриотично” отношение, който, освен че си беше кофти личност, даде добър пример за типично немски шовинизъм. И най-лошото е, че е прав. Той си седи мирно и кротко в неговия си парк, в неговата добре уредена държавица, той си е у тях, а аз идвам от някъде, губя се, не му знам езика добре и искам да ми помага на всичкото отгоре. Не можете да ме убедите, че немците имат много готино отношение към чужденците, просто не става. Бил съм четири пъти там и четирите пъти съм се сблъсквал с долния им шовинизъм. Освен това, като хора са или хипер надменни или супер депресирани и затворени в себе си, аз не мога да “цъфтя” в такова общество, аз там ще увяхна.
Елена засегна глобалното мислене. Благодаря ти за положителното мнение, Елена, но не виждам защо ти трябва да се пънеш да защитаваш емигрантите, при положение, че очевидно не си от тях – нито физически, нито като психическа нагласа. Това, че в момента учиш и се развиваш в чужбина е чудесно. Попадаш в категорията на “избягалите” в момента, в който решиш: а) да се ожениш там и б) да си купиш къща и в) да се пенсионираш там. Тези трите неща те превръщат в местен резидент – човек, който има трайни имуществени и лични интереси в дадена страна. Повечето държави издават паспорти на такива хора. Някъде ги карат да се отказват от българските си паспорти. Някои хора приемат. През комунизма, когато Държавна сигурност можеше да пречука всеки разбирам, ама сега – само за пари… Нищо не може да оправаде човек, който се отказва от родината, заради “по-високия жизнен стандарт”. Пък и аз имам един друг принцип и той също е в резултат от глобалното ми мислене – ако си наистина добър в нещо, ако можеш, ако си уверен, ако знаеш, ще успееш навсякъде. Няма нужда да ходиш да се доказваш в чужбина. Ще успееш и тук – може да е по-трудно и по-късно, но пък направиш ли го веднъж, значи можеш да го направиш навсякъде другаде по света, където нещата стават по-лесно. Просто трябва да имаш стимул. Според мен стимулите да се развиваш тук са повече.
Коментар от asktisho — декември 7, 2006 @ 10:08 am
Браво Елена – имаш много точен поглед и се аргументираш чудесно. Няма да се разпростирам много по темата, защото ти ги каза нещата точно такива каквито са. Багере, ти определено също си 100% прав (за жалост).
Тихо – май отвори кутията на Пандора и сега се пооплете в обяснения и опити за размисъл. Коментарите ти след постинга ми изглеждат като опити за damage control, но нещо не се получава. Споделям патриотичното ти чувство, но за жалост разчиташ прекалено много на клиширани изрази. Примери:
“Хората, които продаваха книги на Славейков в началото на Демокрацията, сега са крупни издатели или книгоразпространители. Тези, които тогава откриваха първата си баничарница, сега са собственици на вериги ресторанти.” – просто ме разсмиваш.
Това за кораба, плъховете и капитана е от горната категория. Интересно, как след като се възхищаваш от тези които избират по-трудното (да останат в БГ на времето) вместо като плъхове да напуснат кораба (по-лесното), все пак можеш да кажеш „Отидеш ли на друго място, ти пак трябва да се състезаваш, но в една много по-силно развита икономика, при много по-висока конкуренция…. Там нямаш роднини, родители и приятели, на които да разчиташ…” Според мен, по-лесно и по страхливо е да останеш при мама и при тате в страна където конкуренцията не е толкова жестока. Не мислиш ли?
Аз имам приятели които останаха в САЩ и макар, че започнаха с около 18-25 години закъснение (според твоята логика) сега не само не „лижат гъза на някакъв отвратителен чужденец”, но и имат доходи много над тези на средния американец. Всъщност, като се замисля болшинството които познавам там са така. А за сравнение между стандарта им там и този на техния еквивалент тук не може да става и дума. Не може да става и дума за сравнение на нивото на развите на гражданското общество там и тук (в Бг то просто липсва). Сравнения на икономическо ниво са излишни. И въпреки това някои от нас решиха да се върнат. Спокойно, възможности ще има и за теб и за нас – винаги ги има за предприемчивите и находчивите. Мисля че хората учили и работили в развитите страни могат да донесат много на БГ като знания, идеи, отношение и етика. За всички има място под Българското слънце, нали?
Коментар от Ники — декември 7, 2006 @ 10:37 pm
Има, Ники, и сравненията наистина са излишни, ако си продал всичко за пари, трябва да си изкарал поне един милион, иначе какво правиш? Не ми казвай само, че “културата” или “средата” ти харесват. Никой не емигрира заради култура и средата. Първия си милион можеш да го натрупаш във всяка държава. За да го натрупаш в България трябва да си пиеш ракията с виден баджанак – политик или престъпник. В Америка било достатъчно да си по-предприемчив. Голяма свобода ти дава тази държава, в която не можеш да изпиеш една бира на плажа в Маями, защото е open container of alcohol. Айде да не се заблуждаваме. Ако си продал младостта си такава, каквато можеше да я имаш само в България – с не толкова трудните и не толкова дебели момичета, значи трябва да си изкарал поне един милион. Иначе for whom and for what are you fighting? Нещо ми се губи смисъла.
Днес изпращах мой много добър приятел на летището. Отиваше за малко и за пари. Радваше се, но очите му бяха тъжни. Обещахме си пак да има Балчик, като миналото лято. Представяш ли си, говорехме си за шибания Балчик. Той отиде да загребе от новите си възможности, но там ще му липсвам аз, защото съм част от енвайрънмента по морето и то онази по-добра част, която, надявам се, ще му липсва. Защото е истински човек, а истинските хора ценят преди всичко истинските приятели. Такъв човек няма никога да остане да живее ТАМ. Просто е достатъчно интелигентен, за да знае, че никакви пари не могат да ти купят онзи Балчик, който можеш да изживееш тук и сега, докато си още млад и докато имаш приятели, които осмсислят всичко друго.
Коментар от asktisho — декември 8, 2006 @ 12:07 am
Оф, Тишо, с тая неизживяна младост и с тия приятели! Ще си помисли човек, че за неограничено пиене и готин секс се живее само; а пък да ти кажа, дори и така да е, нито едното от двете не е уникално българско явление.
Защо живееш с убеждението, че човек може да се весели само в България? Че там/тук приятелствата са най-най-най … Аз пък толкова добре съм си изкарала студентските години тук и така съм се забалявлявала, а и същото мога да кажа за българските си приятели тук, а и за всички останали. Е, к’во, не сме гонили хлебарки из студентски град, но пък яко сме си изживели годините в общежитията. Разкази да искаш само от младостта. Главното е нагласата, погледът към нещата, отвореността да живееш за уникалния момент. Или истинските хора са само в България, само в Балчик?
Отделно обаче от това, че съм се наживяла много прилично според мен, не съм изпуснала и нищо културно – напротив. Видяла съм места, за които съм си мечтаела в часовете по география; ходила съм в музеи, където е събрана културата, за която толкова много пишеш; куфяла съм на концерти на любимите си банди, които след 100 години, когато залязват, може и да дойдат в Каварна. И в Балчик съм била през това време. Приятелите, които съм преценила, съм си запазила и с нищо не ми е пострадала връзката с тях – нито по-малко любов съм им дала, нито по-малко съм взела като съм на 10,000 км.
А като оставим настрана жизнено важните алкохол и секс, съм се научила как да оцелявам и успявам сама – без мама, тате и вуйчо. С приятелите тук сме делили и квартири и цигари и дрънкане на китара, но и доста сериозно житейски ситуации, които сближават много повече. Научила съм се, най-малкото, как да си попълвам данъчната декларация; макар и да е за чужда държава, хич не е лесно: колко сме трили и попълвали посред нощ. Загуби, печалби, сълзи, смях, кръговрати, борби – малки и големи: тези неща градят истинските приятелства. И в София може да ти се случат, и в Хамилтън, и в Москва, и в Свети Никола. В тези неща се състои моя личен милион, че и повече.
Носталгията си е носталгия, никой няма да иде на летището с теб и да ти каже “Братче, как се кефя, че се махам”, естествено. Всички си плачем – кой по-тайно, кой по-явно – на заминаване от хората, на които държим. Щеше да е адски ненормално ако не беше така. Няма по-естествено от това да ти липсват любими хора, любими места. Но как ли би приел например това, че на завършването си през 2003 съм плакала, точно както когато си тръгвам от България? Че точно тук и точно сега има хора, които като ме гушнат на летището на изпращане за София и не ми се иска да отмине мига и си броя дните докато ги видя пак. Да ти кажа, ако приятелят ти е човек, на който сърцето и разумът му са на мястото, и той така ще се почувства на заминаване от където отива. А ако не, значи наистина по-добре да е изкарал един милион в кеш преди да се върне, че да компенсира емоционалната мизерия.
Да не говорим, че с Приятелите от детската градина, поне моите, е по-лесно да се видим в Ню Йорк, отколкото в Балчик. Може би такава ми е била средата от малка
Сега пък ще се видим на едни хубави ски – а дано само да има сняг – и ще си поговорим кой, къде, какво. Хубави са тези неща и много се радвам, че сме имали възможността да идем, да видим, да живеем и да се върнем. Вярвай ми, изпуснал си!
Коментар от Елена — декември 8, 2006 @ 6:30 am
http://elena.dnes.org/2006/09/21/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8/
Ето, Тишо, за теб изрових нещо, което писах по много по-различен повод. Какво доказва, ще прецениш сам.
Коментар от Елена — декември 8, 2006 @ 7:10 am
Тишо, ако оставим настрана емоционалните моменти, при закона на джунглата, с други думи първоначалното натрупване на капитал, успяват определен тип хора, използвайки специфичните способности на другите. Тези, другите, така или иначе могат да продават само труда си, колкото и висококвалифицирани да са, и по-добре да го правят за повече пари, отколкото да бъдат експлоатирани безогледно за мизерни суми. Всеки решава сам за себе си какъв компромис да направи и кое, и къде е по-малкото зло.
Спомням си за един полски или чешки филм, отпреди петнадесетина години – в “първите години на демокрацията” някакъв известен учен, спечелил пари в чужбина, се връща, изпълнен с надежди, в родината си и опитва да ги вложи в бизнес. Е, провали се тотално, загуби всичко и си замина обратно. Просто някои хора не могат да въртят бизнес, което не ги прави по-низши или по-некадърни, само дето това не е тяхното призвание.
И ако не могат да се развиват на едно място, правят го на друго, в това се заключава всичко. Те може и да губят бирата на плажа, но печелят възможност да получат признание за способностите си, не е ли това най-важното? Пък доколко ще успеят – това не се гарантира никъде никому …
Коментар от skoklyo — декември 8, 2006 @ 7:47 am
Силна тема – силен отзвук! И все пак не мога да разбера защо всички са толкова opposite на мнението на Тихомир при положиение, че то е толкова вярно? Може би защото всички са искали едно от България, а в крайна сметка това едно се получава толкова трудно и бавно?
Коментар от Борис — декември 8, 2006 @ 5:27 pm
Борис: Не, това едно не е свързано с мнението на Тихомир. Неговото мнение, така както аз го разбирам, е че в България няма и не трябва да има място за завръщаши се емигранти, защото те ограничават възможностите на тези, които никъде не са ходили и с това по някакъв начин са заплатили правото си на “възможности.” Не чух досега от него аргумент, отричащ това твърдение. А то пък е разделено от много тънка линия от едни други твърдения за различните, чужденците, цветнокожите и т.н., за които сега не ми се пише …
Коментар от Елена — декември 8, 2006 @ 7:20 pm
качеството на живот в българия е ниско. сега работя и живея в чужбина. за не много повече пари, отколкото изкарвах в българия. т.е. относително погледнато – от гледна точка на стандартите, взимам по-малко пари. в българия живеех добре, но тук живея отлично. качеството на живота, който живея се покачи повече, отколкото съм загубил като пари.
такива генерализации и повърхностни обобщения намирам за доста лековати. и не разбирам, отде тоя спонтанен гняв и укор срещу хора, които не живеят в родината си. не ти влиза в работата къде живея.
“Дори да си спестил някой лев, не искам да те обезкуражавам, но тук вече почти няма в какво да инвестираш, освен ако не си спестил над половин милион. По-добре инвестирай там. В България възможностите са същите, но пазарът е по-малък и по-сегментиран, пък и аз имам икономически инетереси тук, а ти се отказа от тях. Пренебрегна всичко и отиде да следваш в чужбина. Продавай там! Няма сега да те оставя да дойдеш и наготово да ми вземеш клиентите, нали се сещаш?”
ако си некадърен ще ти взема клиентите, че и ризата на гърба. некадърността трябва да се наказва сурово и безмилостно.
Коментар от ardoyne — декември 11, 2006 @ 3:03 pm
Прав си, не ми влиза в работата къде живееш. Факт е, че ми излиза доста по-лесно да си осигурявам въпросното качество за живот тук, без да ми се налага да емигрирам и ще ми става още по-лесно занапред, защото вместо да си губя времето по други страни през последните години, аз бях тук, инвестирах, изграждах връзки, интересувах се и участвах в това, което се случва. Сега, когато нещата у нас най-после започват да се получават, имам много повече шансове от теб, който те нямаше и, общо взето, изтърва… Ето защо мисля, че ако не си преуспял емигрант, значи си се прецакал на стратегическо ниво – загубил си партията и на двете шахматни дъски. И там си никой и тук си никой. За това говоря. И не мога да разбера, при положение, че имаш по-нисък жизнен стандрат в чужбина, какво по дяволите правиш там? Дефинирай ми “качество на живот” – храната ти ли е по-качествена, медицинските услуги ли са ти по-достъпни, какво?
Коментар от asktisho — декември 11, 2006 @ 3:35 pm
по-нисък стандарт на живот не значи лош стандарт на живот. например, не карам мерцедес, а карам субару
и защо да живея в депресията и злонравието на хора, които единствената цел им е да плюят нещата, които не разбират? и защо реши, че имаш по-добри шансове в бг от някой завърнал се емигрант? във висшия мениджмънт на всички банки, например, в българия, ако не са чужденци, то са българи, получили образованието си в чужбина. ако ще ми говориш за ИТ сектора, по-добре недей. тези, които “учиха компютри” в чужбина изобщо не се връщат. въобще позицията ти е изключително изкуствено противопоставяне на несравними неща. не защото българия не може да се сравнява със света, а защото сравняваш несравними неща, като живота в някаква среда с личния жизнен път на отделен човек.
и да – храната е по-качествена и медицинските услуги са по-добстъпни и несравнимо по-качествени.
Коментар от ardoyne — декември 11, 2006 @ 4:38 pm
Добре, значи ти живееш в по-богата страна, където медицинскиоте услуги са по-достъпни.
Ми не мога да го приема. Занимавал съм се с бизнес и имам икономическо образование – една от десетте Божи заповеди за мен гласи, че висок жизнен стандарт = скъпи услуги, а по-търсени услуги от медицинските не мога да измисля (само хлябът е по-търсен, но там е производствен сектор, не услуги), така че колкото и да се напъваш не можеш да ме убедиш, че в твоята богата държава медицинското обслужване е много по-достъпно. Освен ако много не си в час, нека те светна – и тук вече има здравна каса и тук можеш да избираш дали да се затсраховаш в държавната хазна или в някоя частна клиника. Няма нужда да разказвам що за кочина е държавната болница, нито пък трябва да си губя времето да се оправадавам, че България е дала едни от най-добрите лекари на света (след Русия, имаме си традиция просто) и, че тези лекари не работят в държавните коптори, а в частните клиники, което прави трудът им всичко друго, но не и по-лесно достъпен.
Що се отнася до убеждението ти, че жизненият път на един човек няма абсолютно нищо общо с жизнената му среда, предпочитам да премълча…
Коментар от asktisho — декември 11, 2006 @ 11:10 pm
Hora, namiram nastrojkata vi kam tazi tema za principno pogreshna. Tisho, shte me izvinjavash, no namiram otnoshenieto ti “nie tuk v Balgarija vie tam v chuzhbina” za moralno ostarjalo, da ne kazha ogranicheno ili provincialno. Az imam malko po-globalna nastrojka kam tazi tema. Az se chuvstvam grazhdanin na sveta, a ne kato emigrant sprjamo Balgarija ili imigrant sprjamo stranata, v kojato se namiram v momenta. Prosto ne se chuvstvam obvarzan ili zadalzhen da zhiveja v kojato i da e tochka na sveta. Smjatam mobilnostta za neobhodimost nalozhena ot sashtata tazi globalizacija, za kojato ti se izkaza s kategorichno “za”. Az zhiveja i rabotja tam kadeto iskam i izkljuchitelno mnogo se radvam na tova, che granicite na mnogo strani padnaha ili pone se propukaha.
V sashtija ton mozhe da se razsazhdava po otnoshenie na kapitala pod formata na kontakti, kojto ti schitash za tolkova polezen. Ami da ti kazha Tisho iskrenno te sazhaljavam ako vaprosnite ti kontakti se ogranichavat samo v BG. V konteksta na sashtata tazi globalizacija se iziskva ot teb da imash mnogo po-shiroka baza ot kontakti, obhvashtashta kolkoto se mozhe poveche strani i kulturi. Az lichno rabotja po moja network ot dosta vreme nasam i moga da tvardja, che bez da sam zanemaril kontaktite si v BG sam napravil i mnogo drugi, koito mozhe da se okazhat po-cenni ot tezi, koito bih napravil v BG.
Oshte edin argument v polza na tvardenieto, che tozi nachin na mislene e otzhivelica: Ami pogledni starata Evropa. Ne znam na kakvi hora si se nataknal v Berlin, no az moga da ti razkazha za edni drugi hora, pak nemci, v edna druga chast na Germanija. Gradcheto se naricha Weil am Rhein. Pogledni go na kartata. Tova e edin grad, chijato nemska chast se naricha Weil am Rhein, schwejzarskata Basel, a frenskata Saint Louis. Ako si mislish, che na njakoi ot horata tam mu puka dali si se rodil vav Francija, zhiveesh v Germanija i rabotish v Shvejzarija – mnogo se lazhesh.
Oshte edin primer: Firmeta, v kojato rabotja e malka – okolo 30 choveka rabotjat tuk. Ot tjah 1 turchin, 1 italianec, 2 poljaci, 2 balgari, 1 harvatin, 1 ispanka, 1 srabkinja, 2 rusnaka i mnogo nemci. Razbirame se chudesno i nacionalnostta ne dava predimstvo na nikoi ot tjah. I tova e tendencijata. V dneshno vreme sred taka narechenite open minded people tova, che si se rodil v dadena darzhava ne te zadalzhava da zhiveesh i umresh tam. Ami az bjah na pochivka v Ispanija – haresa mi. Mozhe da otida njakoi den da pozhiveja tam. Haresa mi i v Kanada, i tam bih pozhivjal. I za shtastie veche ne sam kreposten seljanin, podchinen na njakoi feodal, ot kogoto trjabva da vzema razreshenie da napusna negovata teritorija.
Nadjavam se pozicijata “nie balgarite ostanalata chast ot sveta” da se propuka s vlizaneto na Balgarija v EU i da zapochnem da mislem malko poveche kato “nie Evropejcite”.
Servus!
Коментар от Iliyan — декември 12, 2006 @ 1:37 pm
Илиански, честно да ти кажа, седях и се чудех кога ще се включиш в дискусията по този въпрос. Очаквах обаче да “изригнеш” поне малко, а ти, защо така меко?
)
В небезизвестния трилър на Уашовски Меровингий (оня, дето търгуваше с информация и чукаше Моника Белучи, а тя пък му изневеряваше с Нео) каза една много простичка и истинска фраза: “Cause and effect. We are all victims of causality.” Вярвам в това и опитът ми върху емиграцията няма за цел да обижда теб и всички българи в чужбина по принцип, а колкото и повърхностен да изглежда, търси дълбоките причини за българската емиграция, която си е едно доста мащабно и тъжно явление, сама по себе си. Ще ме извиняваш, ама аз предпочитам тази малка фирмичка с многото open-minded млади хора да се намираше в някое малко българско градче и хората там да получаваха същите заплати и възможности, които получавате вие във Weil am Rhein. Това вече няма как да се случи, тъй като кадърни и способни хора като теб отидоха да инвстират труда, интелекта и уменията си в немската икономика и тотално заебаха българската. Колкото и глобално мислене да имам, принципът “мисли глобално, действай локално” никога не ми излиза от главата, ето защо много повече ми пука дали ти успяваш тук – в България или в някакво симпатично немско градче. Всъщност, май изобщо не ми пука за симпатичните немски гардчета и техните приятелски насторени към чужденицте обитатели, на които дядовците им са носили SS-овски униформи. Обаче тази тема там е табу, забравих, но за табутата си има причина. “Провинциалната” ми гледна точка дълбае в причините за всички табута и се опитва да обясни настоящото положение, в което над един милион наши сънародници се трудят в чужбина. Не се срамувам от нищо и открито си признавам, че всички те избягаха от перспективата да живеят като скотове в една мизерстваща страна. Ти също си резултат от този процес. Какво правите всички сърби, хървати и руснаци в едно симпатично немско гардче? Защо не си останахте в големите градове, от които идвате и не потърсихте щастието си там? Не заради някакъв дългосрочен мастър-план, а заради необходимостта преди време да решите кризата на днешния ден. Сигурен съм, че всичко, което оставихте зад гърба си ви липса. Сигурен съм, че твоите приятели сърби като се напият Белград става центъра на Вселената за тях. Но те не правят нищо за този Белград. Избрали са да плащат данъците си във Weil am Rhein, за да издържат с труда си дебелите немскии пенсионери (бивши членове на национал-социалистическата партия), а не собствените си майки, бащи, дядовци и баби. Ето това е тъжното на емиграцията. България си има един милион поводи да бъде тъжна, че е бедна страна и, че се тресе от криза за квлифициран персонал точно в момента, в който бесният икономически растеж (какъвто няма никъде другаде в Европа, виж икономическата статистика) най-много се нуждае от тях. Верно, немърливите политици не си мръднаха пръста да ги задържат у нас, но хайде стига сме се оправдавали с политицте… Аз съм на принципа, че ако не ти харесва политиката, трябва да станеш политик и да я промениш. А не да емигрираш в чужбина. Много дълбок станах. Всъщност, пожелавам ти един светъл ден да се върнеш с първия си милион и да го инвестираш тук. Тогава ще знам, че си е струвало. Сега-засега емиграцията за мен си остава личен избор, който не си струва…Аз останах в България, не живея зле и мисля, че си струва да продължавам да преследвам мечтите си не някъде другаде, а именно тук – в някои отношения ми е по-лесно, в други доста по-трудно. Налага ми се да изтърпявам икономическите абсурди в ежеднвението си. С всеки изминал ден, обаче, те стават все по-малко, а възможностите се увеличават. Да не предизвиквам Дявола, ама ако слънцето най-после изгрее и на нашата улица ще ми е много по-приятно да споделя успеха и възможностите си с мислещи хора като теб, вместо да си пишем в интернет колко готино е да живее човек в Германия, при положение, че и двамата знаем, че не е чак толквоа готино…There is no place like home. А за международните ми контакти не се притеснявай, даже да се “закрепостя” завинаги тук, това с нищо не променя факта, че повече от половината ми роднини, приятели и съученици избягаха по всички краища на света…:))Хубаво е да си “гражданин на света”, да мислиш глобално, но много по-важно е къде ще да бъдеш “местен резидент”, къде ще бъдат съсредоточени твоите икономически, лични и социални интереси. Аз избирам България. Надявам се, че с малко помощ ОТГОРЕ няма да сгреша.
Коментар от asktisho — декември 12, 2006 @ 3:37 pm
po goliama tapotia ne biah chel
Коментар от screwtisho — декември 23, 2006 @ 4:04 am
http://69.93.88.26:8000
Поздрави,ць:)
Коментар от maumyh — януари 21, 2007 @ 11:27 am
[...] Преди време публикувах една статия, която обясняваше куцата съдба на емигранта , а сега ще се опитам да обясня защо завръщането на [...]
Pingback от Великото преселение (на емигранта) « Писателският блог на Тишо — ноември 14, 2007 @ 1:15 pm
Няма да се впускам в подробности. Преди няколко месеца се завърнах от щатите. Там срещнах ограничен брой българи.
1 дойде на гости в парка, където работех. С жена си бяха на почивка. Заминал около 2000-2001 на около 40 години малко след дъщеря си. Започва да мие чинии. Днес е собственик на камион. Казва, че работи много. Декларира над 100 000 долара на година доход.
2 доктор в американски университет – специалност философия (водят се като група дисциплини – не е съвсем същото като в бг) заминава началото на 90-те, работи, учи, учи, работи… женен с дете, живее в огромна къща, ходят редовно до Орландо на почивка, зимата на планина, брат му също е там – успял в друга сфера. Зимата родителите им живеят при тях.
3 семейство българи – завършили информатика в България заминават 90 и 96 година. Завършват по още 2 висши образования. Мъжът работи на висша позиция в централата на делта, жената в научно изследователска лаборатория на САЩ
На отиване си мислех да ги питам – не биха ли се върнали… Докато дойде време за връщане вече го бях забравил този въпрос.
Професионална реализация в направлението си не можеш да получиш в България за нито една от тези професии. Реализация не винаги означава пари. Това означава признание, статус, да си доволен от това, което вършиш.
“Ако отидеш на 25 ще си с 25 години назад” Ако днес реша да отида за постоянно – ще съм с 5 години назад – време необходимо да завърша отново университет там и да имам достатъчно добър английски език. Това означава, че на 30 ще съм достатъчно напред, за да съм в системата. Ако на 30 човек е реализиран там – то все едно е задминал България с 50 годин. Т.е. връщането 5 години назад те праща 50 години напред.
Коментар от zazabg — декември 29, 2007 @ 11:49 pm
И аз искам да се реализирам в България, но нещо не се получава. А лесно никъде няма. Само че гадното е когато някой др. печели на твой гръб…..Хей тогава най- много боли, а това в България го има за жалост. Прецакай другарчето си е закон за нас! Ние това го умеем много добре! Аз съм съгласна с Багера и Елена като цяло. За да си отишъл в чужбина да работиш не е от хубаво. Никой преуспял българин с бизнес и добър живот в България няма да се юрне да ходи по чужбина и да почва от нулата.
На мен Германец ми помага в момента….от `Българин´ избягах…..уж да ми помогнел. Германците не са толкова безчуствени хора, както ги описваш, това са някакви митове и легенди които не са сериозни и практически издържани! И са много добронамерени и приятелски настроени. А на езика си държат ….да така е и това е нормално според мен! Защтото ако искаш да останеш в някоя държава за постоянно, езика ще ти е нужен разбира се! С мен германеца говори английски тук в Германия, защтото не знам немски. Това е също според мен вид уважение!
Според мен всеки сам избира място на реализация стига да може! Ако имам достатъчно добра мотивация да го направя. За жалост младите хора нямат такава в България и все повече и повече Българи остават да живеят зад граница. Някои сред които перфектни умове! Очудващо много Българи има в чужбина за жалост, това е така и никой не може да ге спре а и няма правото да го прави. Малко по малко се претопяваме……тихичко и незабележимо. И България може само да съжалява че изпуска толкова много кадърни хора.
Понягога не става въпрос само за пари, но и за отношение.
Коментар от Албена — юни 29, 2009 @ 6:25 pm