Тва да - кризата за квалифициран персонал

Нещо едро и твърдо нагло подпира българския работодател отзад. Това нещо се нарича  „криза за квалифициран персонал”. Не се съпротивлявайте, уважаеми работодатели, отпуснете се, така по-лесно ще приемете онова, което тепърва предстои да ви се случи! На българския трудов пазар съществува един много интересен парадокс – кризата за образовани и квалифицирани служители става все по-жестока, а заплатите са по-неподвижни от котва на изоставен кораб. Защо се получава така? Ето и няколко провокативни отговора на тази въпрос:
1) Защото на „човешкия фактор” в България се гледа като на ненужен учебникарски термин.
Съвсем доскоро българският бизнес беше свикнал да разглежда трудовата ръка като неорганизирано, бедно стадо от лесно заменими обекти, които отчаяно си търсят работа, за да оцелеят и това действително беше така. Границите бяха затворени, икономиката изживяваше тежка криза, в чужбина се пътуваше трудно, хората се редяха с дни, за да получат „шенгенски” визи.  На трудовия пазар доминираха държавната администрация, държавните монополи и едрите предприемачи като основни наематели. Те определяха заплатите.
Сега положението е доста по-различно: хората вече не са толкова бедни. Заради чуждестранното търсене имотите им поскъпнаха, а почти всеки българин притежава недвижим имот.  Каквото можал, замъкнал от „едно време”, наследство от комунизма. Сега продава на европейски цени. Икономиката се намира в непрекъснат растеж, на пазара масово навлизат големи чуждестранни компании с изградено ноу-хау и политика спрямо персонала, България се присъединява към Европейския съюз, а държавните монополи „гърмят” един след друг със скандали за корупция и присвояване на средства. Първи беше „Топлофикация”, после „БДЖ”. Да се готви „НЕК”! Изводът от всичко това е само един: заплатите ще растат! В почти всички сектори. Винаги е било по-лесно, обаче, да наемеш строителен работник, отколкото строителен инженер. Младите хора с опит и образование отдавна отидоха да чистят кенефи на запад. Някои попаднаха в офиси и се превърнаха в „бели якички”, други си преместиха трите висши от кенефа в кухнята, но резултатът от всичко това е само един: те не са тук и вече няма как да ги наемеш. А работа има за целия китайски народ! Само дето не сме в Китай. Единственото, което трудовият пазар може да предложи е маса вишисти без никакъв опит. За качеството на българското образование и за това, че е напълно лишено от всякаква връзка с реалността, а още по-малко с бизнеса, няма нужда да обяснявам.
2) Защото българският предприемач е необразован мениджър.
Неговият лозунг е: „Аз да не съм забогатял, щото съм си раздавал парите”, „Пари нема, действайте!” и „На мен акъл не ми трябва, акъл си имам, покажи ми как се върши работа”. За българския предприемач „Мениджмънт” е „измислена” наука, а за „управлението на човешки ресурси” и „развитието на персонала” той или не ги е чувал изобщо, или ги разбира под формата на напиване по случай  Нова година или, не дай Боже, само в най-най-най-краен случай: тринадесета заплата.
3) Защото предлагането на труд в България е неорганизирано.
Синдикатите са за това. Те, обаче, предпочитат да обядват на пищната трапеза на едрия бизнес и само от време на време да организират по някоя стачка или „митинг-шествие” – ей така, колкото да се отчете дейност и да се усвоят средства. Корупцията в България е навсякъде. Айде да не се заблуждаваме, че подминала синдикалните босове. 
Най-много се дразня като вляза в някой „модерен” български офис. Влизам и какво да видя: плоски 19 инчови  монитори за по 800 лева всеки, офис обзавеждане за петцифрена суми, Bluetooth wireless Internet за още толкова и разни хора стоят там цял месец за 500 лева. Ами как да стане работата, братче, при положение, че столът, върху който седя, струва повече от мен самият? Единствено ако имаш завод можеш да си позволиш да инвестираш повече в техника, отколкото в хора. Ако си в сектора на услугите, обаче, главата ти не трябва да спира да мисли как да привлечеш най-добрите и най-кадърните, за да бъдат до теб, когато ти се наложи да се сблъскаш с ожесточената конкуренция, която се задава от Запад. Столовете Dromeas и плоските монитори не могат да свършат нищо сами. Трябват ти хора. Какъв човек можеш да наемеш срещу 500 лв на месец? Току що завършил студент в УНСС или НБУ, със слаб английски, който не знае и не може да прави нищо, ето какъв! На него му е достатъчно да вдигне телефона и да каже: „Мамо, намерих си работа в София, купувайте ми апартамент”, но на теб? Накъде си тръгнал с такива хора? Лошото е, че ВЕЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ПРЕКАЛЕНО КЪСНО. Вече и да искаш да даваш сносна заплата, да няма на кого! Ето докъде се стига като инвестираш само в техника, а не в хора!
Какво предстои?
Предстои масов фалит на средни и дребни български фирми. Първо ще започнат да окапват в търговията на едро, след това в търговията на дребно, после в производството (там икономическият цикъл е по-дълъг и ефектите ще се усетят по-късно, не че някой мисли за персонала в производството) и накрая ще оцелеят само част от дребните предприемачи в услугите.   Западните компании навлизат с добре обучен и скъпо платен управленски персонал, който си носят от там, откъдето идват. Оперативните и изпълнителни длъжности ще ги запълнят на място с въпросните току-що завършили студентчета в НБУ, Свободния и УНСС. Кофтито е, че имат повече кинти от теб и дори на тях ще могат да си позволят да платят повече, отколкото ти, който ще си останеш само с плоските монитори и скъпото офис обзавеждане. Накрая ще се наложи да продадеш и тях, за да си удовлетвориш кредиторите. Така става, като не мислиш за развитие на персонала в дългосрочен план. Шоуто тепърва предстои…
-
-
Тихомир Димитров