Тва да - кризата за квалифициран персонал

Нещо едро и твърдо нагло подпира българския работодател отзад. Това нещо се нарича  „криза за квалифициран персонал”. Не се съпротивлявайте, уважаеми работодатели, отпуснете се, така по-лесно ще приемете онова, което тепърва предстои да ви се случи! На българския трудов пазар съществува един много интересен парадокс – кризата за образовани и квалифицирани служители става все по-жестока, а заплатите са по-неподвижни от котва на изоставен кораб. Защо се получава така? Ето и няколко провокативни отговора на тази въпрос:
1) Защото на „човешкия фактор” в България се гледа като на ненужен учебникарски термин.
Съвсем доскоро българският бизнес беше свикнал да разглежда трудовата ръка като неорганизирано, бедно стадо от лесно заменими обекти, които отчаяно си търсят работа, за да оцелеят и това действително беше така. Границите бяха затворени, икономиката изживяваше тежка криза, в чужбина се пътуваше трудно, хората се редяха с дни, за да получат „шенгенски” визи.  На трудовия пазар доминираха държавната администрация, държавните монополи и едрите предприемачи като основни наематели. Те определяха заплатите.
Сега положението е доста по-различно: хората вече не са толкова бедни. Заради чуждестранното търсене имотите им поскъпнаха, а почти всеки българин притежава недвижим имот.  Каквото можал, замъкнал от „едно време”, наследство от комунизма. Сега продава на европейски цени. Икономиката се намира в непрекъснат растеж, на пазара масово навлизат големи чуждестранни компании с изградено ноу-хау и политика спрямо персонала, България се присъединява към Европейския съюз, а държавните монополи „гърмят” един след друг със скандали за корупция и присвояване на средства. Първи беше „Топлофикация”, после „БДЖ”. Да се готви „НЕК”! Изводът от всичко това е само един: заплатите ще растат! В почти всички сектори. Винаги е било по-лесно, обаче, да наемеш строителен работник, отколкото строителен инженер. Младите хора с опит и образование отдавна отидоха да чистят кенефи на запад. Някои попаднаха в офиси и се превърнаха в „бели якички”, други си преместиха трите висши от кенефа в кухнята, но резултатът от всичко това е само един: те не са тук и вече няма как да ги наемеш. А работа има за целия китайски народ! Само дето не сме в Китай. Единственото, което трудовият пазар може да предложи е маса вишисти без никакъв опит. За качеството на българското образование и за това, че е напълно лишено от всякаква връзка с реалността, а още по-малко с бизнеса, няма нужда да обяснявам.
2) Защото българският предприемач е необразован мениджър.
Неговият лозунг е: „Аз да не съм забогатял, щото съм си раздавал парите”, „Пари нема, действайте!” и „На мен акъл не ми трябва, акъл си имам, покажи ми как се върши работа”. За българския предприемач „Мениджмънт” е „измислена” наука, а за „управлението на човешки ресурси” и „развитието на персонала” той или не ги е чувал изобщо, или ги разбира под формата на напиване по случай  Нова година или, не дай Боже, само в най-най-най-краен случай: тринадесета заплата.
3) Защото предлагането на труд в България е неорганизирано.
Синдикатите са за това. Те, обаче, предпочитат да обядват на пищната трапеза на едрия бизнес и само от време на време да организират по някоя стачка или „митинг-шествие” – ей така, колкото да се отчете дейност и да се усвоят средства. Корупцията в България е навсякъде. Айде да не се заблуждаваме, че подминала синдикалните босове. 
Най-много се дразня като вляза в някой „модерен” български офис. Влизам и какво да видя: плоски 19 инчови  монитори за по 800 лева всеки, офис обзавеждане за петцифрена суми, Bluetooth wireless Internet за още толкова и разни хора стоят там цял месец за 500 лева. Ами как да стане работата, братче, при положение, че столът, върху който седя, струва повече от мен самият? Единствено ако имаш завод можеш да си позволиш да инвестираш повече в техника, отколкото в хора. Ако си в сектора на услугите, обаче, главата ти не трябва да спира да мисли как да привлечеш най-добрите и най-кадърните, за да бъдат до теб, когато ти се наложи да се сблъскаш с ожесточената конкуренция, която се задава от Запад. Столовете Dromeas и плоските монитори не могат да свършат нищо сами. Трябват ти хора. Какъв човек можеш да наемеш срещу 500 лв на месец? Току що завършил студент в УНСС или НБУ, със слаб английски, който не знае и не може да прави нищо, ето какъв! На него му е достатъчно да вдигне телефона и да каже: „Мамо, намерих си работа в София, купувайте ми апартамент”, но на теб? Накъде си тръгнал с такива хора? Лошото е, че ВЕЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ПРЕКАЛЕНО КЪСНО. Вече и да искаш да даваш сносна заплата, да няма на кого! Ето докъде се стига като инвестираш само в техника, а не в хора!
Какво предстои?
Предстои масов фалит на средни и дребни български фирми. Първо ще започнат да окапват в търговията на едро, след това в търговията на дребно, после в производството (там икономическият цикъл е по-дълъг и ефектите ще се усетят по-късно, не че някой мисли за персонала в производството) и накрая ще оцелеят само част от дребните предприемачи в услугите.   Западните компании навлизат с добре обучен и скъпо платен управленски персонал, който си носят от там, откъдето идват. Оперативните и изпълнителни длъжности ще ги запълнят на място с въпросните току-що завършили студентчета в НБУ, Свободния и УНСС. Кофтито е, че имат повече кинти от теб и дори на тях ще могат да си позволят да платят повече, отколкото ти, който ще си останеш само с плоските монитори и скъпото офис обзавеждане. Накрая ще се наложи да продадеш и тях, за да си удовлетвориш кредиторите. Така става, като не мислиш за развитие на персонала в дългосрочен план. Шоуто тепърва предстои…
-
-
Тихомир Димитров

Тва да - Марихуана

Мисля, че беше крайно време за този материал. След дискусията, която се извъртя от смъртното наказание към наркотиците, се почувствах длъжен да го напиша.
Започвам с най-ясния факт от всички - Марихуаната е вредна. Вредна е за белия ти дроб, защото заедно с дима вдишваш катрани и други токсични вещества. Вредна е и за мозъка ти, но само ако си шизофреник. Друг е въпросът, че ако в продължение на 30 години се напушваш като гъз всеки ден, накрая ще се превърнеш в малоумно прасе, което само яде и ходи до тоалетната.
Вредите от марихуаната са силно преувеличени. Злоупотребата с всяко вещество вреди на здравето. Злоупотребата с витамини е вредна, камо ли използването на леки наркотици. Фактите говорят, че досега няма нито един човек умрял от свръх доза трева. Това е единствената дрога, която не убива. Това е едно най-обикновено растение, истински бурен, който може да вирее практически навсякъде (чувства се отлично дори в килера под диодната лампа) и, което човечеството дълго време е използвало за производство на корабни въжета, преди да разбере, че „хваща”.
В природата има разум. Всичко се подчинява на строго определени правила. По пътя на каква логика един толкова разпространен бурен може да бъде опасен? Опасни са синтетичните наркотици, защото се произвеждат в изкуствена среда, с химични реакции между токсични вещества. Всяко нещо, което расте в полето е дар от Бога и не може да бъде вредно, стига да се използва разумно. Пак повтарям - стига да се използва разумно! Разумът отличава животните от хората. По това, че можем да мислим, ние приличаме на Бога. По това, че се размножаваме, ядем и ходим до тоалетната, приличаме по-скоро на животните. Един известен философ е казал, че човекът непрекъснато крепи сложен баланс върху въжето, опънато между ръката на Бога и устата на звяра. Вярно, в полето растат доста отровни неща. Ако ги изядеш можеш да умреш. Но ние не тревопасни, та да поглъщаме всичко, което расте покрай пътеката. Ние го сушим и пушим. Отровните растения също са дар от Бога. От отровните растения и животни човечеството се е научило да произвежда най-ефикасните лекарства за борба с проклятието на болестите. Отново с помощта на разума.
Според някои източни религии Марихуаната отваря съзнанието за Пътя към Истината. Последователите на Кришна вярват, че когато великият Бог слязъл на земята, той свалил със себе си кътче от Рая, за да го покаже на хората. Те можели да го виждат само, след като се нахранят с листа от коноп.
Знам, че всички изброени по-горе аргументи в полза на тревата идват малко слабички. Ето защо започвам с тежката артилерия:
Първо, всички медицински изследвания сочат, че Марихуаната е по-безвредна от тютюна и алкохола. Може да не си пушач и пияч, но фактите са си факти. Мен лично адски много ме дразни консервативното отношение към това дребно, греховно удоволствие от страна на хора, които непрекъснато се тъпчат с много по-големи лайна, десетки пъти по-вредни за тях самите и за околните. Готови са дори да криминализират пушенето на марихуана, вместо да си седнат на задниците и да прочетат малко литература по въпроса. Мразя хора, които са неосведомени, а се опитват да бъдат активни. Не можеш да компенсираш липсата на опит и знания с предразсъдъци. Не си опитвал никога трева, не си чел нищо по въпроса, а забраняваш! Откъде накъде?
Второ, познавам достатъчно успели павкатори, за да мога спокойно да твърдя, че тревата няма нищо общо с успеха или провалите в живота на човек. Марихуаната не те прави по-талантлив, нито по-тъп. Марихуаната те кара да се отпуснеш и да се забавляваш за няколко часа. Това е всичко. Може да те направи по-креативен, ако си абстрактен художник или поет, но не и по-тъп.
Трето, има доста пропаднали типове, които пушат трева. Това се дължи на грешните избори, който правят, на лошата компания, в която са попаднали или на липсата на късмет, но не и на марихуаната. Освен това, пропадналите типове, които пият алкохол са стотици пъти повече.
Четвърто, категоричен съм по въпроса, че наркотиците и алкохолът не са за малолетни. Има разлика дали ще павкаш всеки ден в голямото междучасие или си на 30 и веднъж в месеца взимаш екстази или марихуана, за да подскачаш на парти. Всички психотропни вещества са силна отрова за подрастващия организъм и водят до сериозен брейн демидж върху все още неукрепналата психика. С други думи, като пораснат малките павкаторчета стават големи наркомани, дилъри или и двете. Ето защо, продаването на трева в училищата трябва да бъде преследвано и наказвано жестоко. Да не говорим за продаването на алкохол и цигари на непълнолетни.
Пето, не е вярно, че тревата е гейтуей наркотик, т.е, че води до пристрастяване към по-силните дроги. Започваш да бодеш защото така правят „по-отраканите” от тебе наркомани и, защото не знаеш нищо за отровата, която си сипваш в кръвта. Причините и тук се крият в лошата среда, в липсата на знания, в недостига на образование и възпитание по въпроса за наркотиците, а не в това, че си пушил джойнт. Вярно, същата ръка, която ти продава джойнта утре може да ти продаде хероин или кокаин, но твоите учители и родители, като по-възрастни и по-знаещи, са длъжни още от най-ранна детска възраст да са ти набили дълбоко в съзнанието, че от хероина се умира. Вместо това, те се наливат с ракия всяка вечер пред телевизора и те мислят за наркоман, защото пушиш джойнт. Ченгетата трябва да отрежат въпросната ръка, която продава смърт в училищата, а не да джобят непълнолетни на улицата и да ти взимат gsm-a и джобните заради една цигарка коноп.
Шесто, дали да пушиш или не е въпрос на личен избор. Право на личен избор имаш едва, след като ти дадат паспорт. Прави каквото искаш, но недей да пречиш на останалите! Другото е въпрос на държавна и образователна политика. За съжаление Държавата май отдавна е пас и по двата въпроса, така че отговорността да не станеш наркоман на 14 се прехвърля директно върху семейството и учителите ти.
Седмо, първо чети и после съди! Иначе се превръщаш в игнорентен дърдорко и никой не обръща внимание на празните ти приказки. Като за начало ти препоръчвам да си свалиш „Наркопедия”-та на български и да прочетеш всичко, което пише вътре за Марихуаната и другите наркотици, а ако си добре с английския, черпи директно от източника – www.erowid.org
-
-
Тихомир Димитров

Тва не - Чалгата

Дали да слушаш чалга е въпрос на естетически избор. Лоша музика няма. Народът го е казал: „който пее, зло не мисли”. Слушането на българска (сръбска, македонска, циганска) чалга по-скоро показва липса на вкус, отколкото някаква отрицателна черта на характера. Самото название „поп-фолк”, пък издава езиковата култура на чалга аудиторията. Думата „поп” означава на английски „народ”, а думата „фолк” - същото, само че на немски. Всъщност, не можем да им се сърдим на хората, при положение, че някои от тях все още купуват и продават в „марки”.
Колкото и да е мразена, Чалгата трябва да съществува! От нея имат нужда всички тираджии, таксиджии, бачкери, хамали, строителни работници, старшини, роми и въобще – дъното на социалната пирамида. За съжаление, в България то е доста широко.  На тези хора чалгата им продава мечти – високи, руси, силиконови мечти. Говори им за лукс и скъпи коли, за любов и отмъщение, при това на език, който е разбираем за тях. Те нямат друг избор, освен да пият евтино вино и да слушат чалга. Друг е въпросът дали ти принадлежиш към тях. Щом четеш това, едва ли!
Аз много добре съзнавам, че мразенето на кючека е мой личен екзистенциален проблем. Всъщност, не се изразих правилно. Кючекът е турска народна музика и ми харесва, защото носи южняшката култура на съседите. Харесва ми и сиртакито и македонските песни ми харесват. Обаче безобразното крадене на мелодии от комшиите, при това едно-към-едно и набързо скалъпеният към тях свински текст на български няма как да ми хареса. Българската чалга издава по-скоро липса на музикална култура, отколкото каквато и да е култура. Тя обаче е нужна, има кой да дава сериозни пари за нея (глупаците са много) и следователно скоро няма да умре. Това не ми пречи да бъда щастлив. Просто не посещавам такива заведения и не общувам с такива хора.
Трън в окото ми са на вид интелигентните млади хора, които пропадат по тази музика. За съжаление те стават все повече и се срещат навсякъде. Какичките със запасни дънки в ботушки са конкретен пример. Ясно, че като си студентка в София първи курс и вашите от Сусурлево цял живот са ти надували главата с маанета ще си запашеш дънките в ботушките, защото вече втори сезон е „модерно”, пък и всички какички в големия град така правят. Много ясно, че тъпа селянка плюс алкохол е равно на пияна тъпа селянка със запасани ботушки, качена на масата във фолк клуб, но все не ми дава мира мисълта, че има и свестни хора, които слушат чалга. 
Един конкретен пример са българските студенти в чужбина. Преди да заминат са метъли, рейвъри, хипари, алтернативи, ню ейдж, всякакви, а като постоят малко в заветната страна-домакин на тяхното светло бъдеще, изведнъж започне да ги гложди една носталгия по родното, една меланхолия и хоп - друснат един кючек. Това какво значи, че от ученето в чужбина се изтъпява прогресивно или, че човек обича това, което няма? После си идват тук за първата ваканция, купуват дискове на килограм в левчета и ги продават на другите зависими от родното маане в евро „там”. Аз не мога да си обясня как така фолкът ще ти напомня за България? Малко ли свестни поп групи имаме, които пеят на български? Ако пък си традиционалист, българският фолклор ли ти се струва беден, та трябва да има далавери, изневери, мерсидеси и кючеци? Не знам. Някой емигрант да ми каже. Една родопска песен може да ме накара да се почувствам много повече българин от един Азис. Всъщност, той дори не е истински чалгар. Ако живееше „на запад” щеше да се появява по техно клубове и готик фетиш събирания полугол с каишка на врата и щипки на зърната. Азис е просто един гладен за медийно внимание позьор и прави това, което е модерно. Нагажда се. Ето дори, че дори и аз сега му правя безплатен Пи Ар. 
Другият тип пропадащи по чалгата, уж свестни момчета, са изплезените езици. Какво означава „изплезен език” виж в статията „Тва не – Мъжете с изплезени езици”. Минава за свестен, значи, младежа, слуша рокче, ходи по концерти, „забива” с разни други „фенове” и изведнъж среща лачените ботушки със запасаните в тях дънки. Какво правят ботушките, за да го променят изцяло ли? Нищо. Просто стоят и изглеждат добре, а въпросният младеж или не е е_ал  от доста време насам или има сериозен фетиш по жени в кожени ботуши, а  най-вероятно и двете. Така се ражда нов чалгар. Прослушва Калина, Малина, Кума Лиса и въобще започва да се забавлява с музиката, с която се забавляват  всички  тираджии и хамали. А беше хубаво момче!
Има и още един вид обречени души: изкривените от своите родители деца чалгарчета. Детето няма възможност да избере музиката, с която ще отрасне, а музиката носи  култура и възпитава в ценности. Класическите произведения, италианските канцонети и френските шансони носят един  вкус към живота, а „всички прасета на мезета по буркани и мазета” съвсем друг. Жал ме е за тези деца.
-
-
Тихомир Димитров